Бабник. Част 4

0
Голосов: 0

924

Бабник. Част 4
Войната

Примирието с вьетнамската мафия беше нарушено по най-коварен начин.Похитен е Фреди. Това означаваше, че някой от неговите «кобри» случайно или преднамеренно дал нишката на мафията, да стигне до центъра на «змийското» гнездо.
Няколко дни след отвличането на сина на сиднейския милиардер Рон Колинз, босът на Зоран, мафиозите изчакват, а сетне намират начин да искат за съна 3 милиона долара. Рон Колинз е в пълно недоумение. Никакви причини за войната с мафията той никога не имал и станалото го заварва съвсем безпомощен и той не знае какво да предприеме. Ако се оплаче в полицията, синът му ще бъде убит, ако даде парите, нарушава негласния уговор сред бизнесмените и държавата с бандитите да няма никаква търговия. Иначе съдбата на Италия ще настигне и Австралия, а азиатци къде са по-жестоки и упорите от сицилианските джентълмени. За сто години нямаше нито един случай на отвличане и изнудване.
А Фреди е доста известен човек в Сидней, за случилата се беля мигновенно да придобие общонационален резонанс. Баща му се сряща с полицейските чинове, обсъждат ситуацията, но и не намират някакво удовлетворително решение.
Успоредно с тях Зоран обсъжда случилото се с «кобрите». Според тях единственото решение е да изнамерят скривалището, където е заточен Фреди и на всяка цена да го освободят. Най сложното в тази задача-местонахождението на скривалището. Бързия анализ посочва, че най-вероятно, Фреди да е скрит във вьетнамския анклав, в който не е лесно да се яви незабелязано чужд човек и , още повече, европеец. Съвсем е малка вероятността, че са го скрили някъде извън Сидней.
Обаче има и едно, доста подходящо място в рибарското пристанище, претъпкано с джонки, в които живеят по цели семейства. Сред тази маса шхуни, лодки, джонки, катери може да се скрие цяла банда, и няма как да стигнеш до тях. Полицията там е безсилна.
Зоран поставя задачата да се направи наблюдателен пост на рибарското пристанище. За тази цел може да се използва маякът. Наблюдавайки предвиждането на плавателните съдове, хората, колите, може би, нещо ще се разясни. Но трябва да се бърза.
Наблюдаването за «кобрите» е привичен занаят в техния професионален живот. Имат нужен опит, познания, уреди, тактика. След няколко дни непрекъснато следене с помоща на видеокамерите, «кобрите» забелязват, че примерно в едно и също време, в едно и също място на пристанищния кей пристига винаги един и същи пикап. От него излиза едно момче и пренася някакъв пакет в една от джонките. След някакво време друго момче с гумена гемийка се промъква по лабиринта на водното поселение към една захвърлена, ожулена, ръждясала и накривена шхуна, недостъпна за някакъв друг транспорт.
Момчето с гемийката стига до шхуната, качва се и изчезва в надпалубната постройка. Обаче, когато то след няколко минута излиза от там, той е съпроводен с мъж, който го изпраща и се връща пак в рубката.
Вероятността, че Фреди е там голяма. «Кобрите» правят засада до мястото на кея, където спира пикапа и се убеждават, че шофьорът предава в джонката храна. Преследват пикапа и стигат до ресторанта на казиното, където беше последното сбиване.
Сега трябваше да се дава знак, че преговорите са възможни, за да има време за подготовка на операцията по освобождението на Фреди. Един от босовете на мафията получава съобщение с адрес, където да бъде пратен човек в близката неделя. Това даваше срок четире дни.
В неделя нищо не нарушаваше обичайното течение на живота в рибарското пристанище. И времето е чудесно, и както го правеше всеки ден, момчето с гемийката се качва на захвърлената шхуна и изчезва в нейната утроба. Но тук, откъм океана изпъром се чува характерния пукот, а сетне и се видя, бързо наближаващия се лек вертолет. Той зависва точно над шхуната и от него висва вървена стълба, по която с невероятна бързина се слузват две черни фигури и също се втурват подир момчето. Не минава и минута както черните фигури заедно с още един мъж се вдигнати във вертолета и отлитат към океана.
Операцията минава безукоризнено, но добре познавайки мстителността на азиатските бандити, «кобрите» съветват на Зоран да направят отвлекаваща маневра, като насъскат върху вьетнамци техните върли конкуренти-ирландската мафия от Мелбурн.
За тази цел «кобрите» чрез нужните хора пущат слух, че в един от пристанищните складове в Сидней пристигна голяма партия цигари, но получателят е фалирал и засега стоката е безхозна. Да се изпусне такъв момент и да не ограбят склада нямаше да си позволят нито вьетнамци, нито ирландци. Едните защото са тукашни, а ирладци защото по негласното разделение «на труда» тази стока е тяхна.
В момента, когато вьетнамци нападат склада и се втурват в него, пристигат и ирландци. Започват караница и закани. В този момент «кобрите» със снайперски изстрели по двете групи провоцират страхотно побоище, което траеше няколко дни и отнесе десетки трупове от двете страни.
Фреди заминава за Европа и мязаше, че историята с неговото отвличане е изчерпена. Вертолетът е полицейски и босовете на мафията се принудени пак да преглътнат несполуката. Обаче по-късно те научават, че на склада имало банална провокация, организирана от същите хора, които им правят досадните проблеми и трябва да бъдят изчислени и наказани. Излизаше, че Фреди не бил главатарът, а някой друг.

Възмездието

Зоран със семейството си прекарваше щастливите часове на неделната вечер, когато всичките се събрани на рождения ден на дъщерята и сестрата им- Катрин, навършила 17 години. Двамата му синове, Стив и Майкл, завършващи университета, радват родителите си хем с физическия облик, хем с нетипичната за тяхната възраст, степенност и разсъдителност, с която приличат на дядо си Майкл. Най-вероятно, че те ще бъдят трудоустроени при баща си в обущарския концерн и тяхното бъдеще е безоблачно.
Цялата неделя Зоран пребивава в едно щастливо бащинско състояние, подобно на райското.
Обаче късно вечерта той неочаквано получава смс-ка с указание сутрин да се яви в резиденцията на боса Рон Колинз. Никога по-рано босът не се позволяваше да му пише смс-ки. Тежкото предчувствие изпълва душата му и цяла нощ Зоран не можеше да заспи.
Рон Колинз от дзаранта, седнал на верандата, изчакваше главния си менеджър с объркани чувства и хич не знаеше, как правилно да действа.
Зоран пристига точно в назначеното време, с нищо не изказва своето недоумение, сяда на предложения стол и въпросително гледа боса.
- Зоран, повярвай ми, даже не знам от какво да започна нашия разговор. Аз направо съм съсипан…цяла нощ те мислих. Ти нали знаеш, че много ценя твоя професионализм и големия принос в развитието на нашия концерн. Но аз нищичко не знаех за твоите действия, довели до сблъсъка с вьетнамци. Може би, ти се ръководстваше с някакви свои устремления, но в резултат на твоите действия, на опасност е подложена съдбата на концерна и на моето семейство.
Накратко казано, аз получих ултиматум: концернът и семейството ми ще съществуват само при едно условие…
- Да ме няма.
Рон пусна главата и беше много благодарен на Зоран, че го освободи от изказването на приговора.
- Зоран, ти в нищо няма да се нуждаеш. И твоето семейство също. Аз ще се погрижа за това. Хайде, да представим нещата по такъв начин: концернът ни се нуждае в проучването на новите пазари в бившия Съветски Съюз и ти си изпратен в командировка.
- Безсрочна?
- Вероятно, да…
- Добре.
- Те ни дават един месец.
- Благородни се…

Командировката

Когато Зоран оповести жена си, че го изпращат в безсрочна командировка, Эмилия напълно спокойно възприема тази новина. Тя прекрасно вижда, че светът се прекроява и държавните граници стават условни, още повече, че Австралия никога и не ги имала и била изолирана чисто по технологически причини. А сега на дневния ред е глобализацията, а националните компании или фалират или стават транснационални. Обущарския концерн на Рон Колинз своевременно пуща кълнове и филизи по другите континенти и само тази насоченост може да дава гаранция за благополучието на тяхното семейство. А понеже успехът на компанията зависи от кадърните кадри, а Зоран е, безусловно, от тях, то неговото заминаване в бившия Съветски Съюз е напълно логично, почетно и важен момент за кариерата не само за него, но и за синовете му.
Тази спокойна разсъдителност на жена му, се предава и на Зоран, който вече хич не се сеща за изгой. Той започва обмислено да гради планът на своето заминаване и решава, че ще е най-удобно да напусне Австралия с един от круизните лайнери. Завръщането в едновремешната му отчизна съвсем не е лесна работа и, преди всичко, ментално. Това ще е голямо изпитание. Ако го направи с самолет за няколко часа, може да получи и културен шок. А пътуването с круизния лайнер ще му позволи морално да се подготви към неизбежното затъване.
За такъв той избира круиз Сингапур-Сидней-Веллингтон-Антарктида, и таман лайнерът се завръщаше от Нова Зеландия през десетина дни след разговора с Рон Колинз.
Лайнерът е дотолкова голям, че трябваше да го сурнат щест буксира и висок колкото 7-етажен дом.
Да изпратят Зоран, освен семейството му, пристигат многото колеги, приятели и, може би, тайно и мафиозните момчета.
Ето лайнерът е измъкнат в открития океан и австралийския бряг бавно се изгубва в далечната маряна на вечерния здрач. Едвам сега Зоран се спуща от най-горната палуба в своята луксозна каюта, но дълго тук, осамотен не издържа и тръгва да изучава този плаващия град. И тук имаше на всяка палуба нещо като градски скверове с палми, пейки, басейни. Имаше ресторанти, спортни и концертни залове и плажни кътчета. Когато Зоран се поумори да се разхожда, той сяда в едно кеше на пейката. След малко време той се угажда, че е наблюдаван…от жена. Тя седеше малко отстрани насреща, и най-първото, което биеше и се хвърляше в очите- бюстът й: доста обширен, открит и напрегнат.
Тутъкси изникна забравения образ на първата Сашова любов- Ана Петровна. Обаче тази наблюдателка хем е по-млада, хем е по-стилна и свободна. Тази коварна свобода на възрастните хора винаги води до едно-до вечния зов и безусловната рефлексия.
Зоран усети непреодолимото желание да намачка тези топки, но тутакси си спомни, че отколе не е школарин, а е светски джентълмен и трябва да спазва етикета, а не да се изсилва, гаче гладен циганин в небрано лозе. Трябваше да отмести погледа, да стане и да си ходи в каютата на няколко часа. Свиданието с тази кадъна е неизбежно и няма какво да се излага.

Дамата
Вечерното времепровождане на пасажирите започва от общото събрание на палубния мегдан, където се изнасят концерти и всякакви интермедии, а по-късно започват танците. Както Зоран предвиждаше, дамата с бюста се въртеше в близост и когато засвири танцовия оркестър, нямаше друга, по-подходяща кандидатка за партньор, отколкото тази еротична нимфа. Тя тутакси притисна едрите топки в гърдите на Зоран, а в движението си редовно навираше кълката в слабите места на кавалера. Никога такова откровенно женско налягане едновремешния бесарабски айгър не познаваше.
Освен това еротоманката имаше големи, зелени очи, гарванови, вълнисти коси и излъчваше умопомрачителен парфюм. Дамата първа прекъсва неприличното мълчание.
- Казвам се Мадлен.
- Зоран
- Вие. Сигурно сте забягнали за някъде?
- Как сте стигнали до такъв оригинален извод?
- Никога не съм виждала мъж с вашата външност и възраст да е сам и още й на круизния лайнер.
- Ми да. В известен смисъл, то тъй го има. Удивително, как сте прозорлива.
- Това е професионална привичика.
- Да не сте следовател.
- Почти. Писателка съм. Пиша детективни романи.
- И следващото убийство в романа ще е на круизният лайнер…
- Да. Сюжетната линия е готова и в главата ми е. Остава да проуча всякакви детйли от живота на лайнера…А вие, случайно, не сте ли руснак?
- Защо ли?
- Героят на романа е руски детектив. Обаче не познавам нито един руснак, а вие говорите с доловим руски акцент.
- Пак улучихте. Моята родина е Съветския Съюз.
- Чудесно!...Знаете ли…вие направо ми давате крила.
- Нима?
- Истина е. Първо-аз мога портрета на моят детектив да го списвам от вас. Както се казва «а ля натюр»…И друго ми хрумна…че аз мога и даже изпъром да напиша киносценарий, а вие ще играете главната роля.
- Шегувате се?
- Съвсем не. Аз живея в Сингапур и съм киносценарист в компанията, създадена от Джеки Чан. Нали го познавате?
- Слабо. Тъй…чувал съм името.
- С Джеки много лесно се работи. Той всичко схваща мигновенно. И тъй…аз пиша сценарий, а вие ще играете.
- Но защо сте сигурни, че имам такава възможност, способности и време?
- Нали ви казах, че съм професионал. Да ви разкажа ли кой сте?
- А я.
- Вие сте състоятелен човек, семеен. Вероятно, сте изпратени за някъде по службата, но сигурно, делото не е спешно или може да трае…
- А как дълго ще се снима филма?
- Най-много три месеца. Сега с информационни технологии всичко се прави накушия.
Цяла вечер Мадлен и Зоран, залепени един до друг обсъждат романа, киносценария, за накрая да се прибирят в каютата на Мадлен, където обущарския менеджър си осъществи своята фантазия да намачка цицките, на иначе доста интересната, писателка.

Тайпан

На другият ден Мадлен и Зоран решават да прекарат деня в плавателния басейн и тръгват към каютата на Зоран, за той да се преоблече. Обаче, когато той врътва ключа, вратата се приотвори от един поврат.
- Странно. Аз точно помня, че врътнах ключа два пъти,- измърмори, замислен Зоран. Той пак заключи вратата ,за да се убеди, че вчера той направи именно така- с два поврата на ключа.
- Чакай, -намесва се Мадлен, ако е било тъй, както казваш, значи е откривал някой друг. Кой друг може? Чистачките без предупреждение не влизат, още повече, че ти си тук едва едно денонощие. Охраната следи коридора чрез видеокамерите и ти вече там си познаван. Ключове от всичките каюти има метрдотеля, но каква нужда би го накарала да влиза в номера ти?
- Абсолютно никаква.
- Ти имаш ли някакви ценности в багажа?
- Нямам нито багаж, нито ценности. Всичките пари са в кредитната карта.
- Значи остава саде една ценност.
-Каква?
- Ти…по-точно, твоят живот.
- Не разбрах шегата ти.
- Никаква не е шега. Я, помисли: има ли хора, които би искали да те няма на белият свят?
- Има.
- Разсъждаваме нататък. Ако такива хора има, те могат ли да те утрепят, ако си в каютата?
-Не знам.
- Не могат. Охраната тутакси ще обърни внимание, че в номера влиза друг човек и ако стане убийството, убиецът ще бъде изнамерен още преди да напусне лайнера. Репутацията е над всичко.
- И какво тогава излиза?
- Излиза, че потенциалният убиец, хем не се страхува от видеокамерите, хем направил нещо да те отнеме живота.
- Бомба ли?
- Разбира се, че не е. С какво още може безшумно и без свидетели да погубиш човека?
- Може…с отрова, например.
- Да. Има такава отрова, че струва саде да докоснеш предмета, на която е нанесена и след известно време опъваш търнаците вследствие на сърдечен удар. Например, за тази цел подхожда дръжката на вратата. Отваряй и гледай да не побарнеш дръжката от вътрешната страна.
- Добре.
Разбира се, че Зоран възприемаше това бръщолевене на Мадлен, като писателска приумица и импровизация за бъдещия роман. Той както може й подиграва, колкото да й уйдиса на акъла. Спазвайки всичките правила на детективните истории, Зоран плахо приоткрива вратата на каютата и прекрачва прага. Мадлен го придържа за полата на сакото, готова във всеки момент да го спре. Но щом Зоран щракна електрическия прекъсвател и каютата се освети, Мадлен огласява простанството с грозен вик и с неженска сила издръпва стреснатия Зоран в коридора.
- Заключвай скоро вратата!,- почти изкряска писателката, залоствайки я. Мадлен цялата трепереше и цялото й поведение хич не приличаше на някакъв долнопробен майтап.
- Мадлен, какво става с теб? Какво се случи?
- Та-айпан!...Под леглото ти. Какъв ужас!
- Тайпан? Какво е това?
- Змия! Най-отровната не саде в Австралия, ама и по света.
Зоран не успява да осъзнае каква опасност избягнал, когато се явяват два охранника и Мадлен им разправя цялата история. Охранниките предлагат на Зоран и Мадлен да се вдигнат на палубата и там да чакат.След малко покрай тях пробягват двама мъжа с комбинезони и приличащи на ниндзи. През някое време мъжете се връщат, а Зоран и Мадлен са повикани в охранното поделение, където им разясняват, че наистина, в каютата се промъкнала змия или е подхвърлена. По настоянитео на Мадлен, охраната прегледва видеозаписа за миналото денонощие…И ето кадрите с човека, който влиза в каютата с някакъв си куфар. Изпъром Зоран нищо не разбираше, защото ясно се виждаше по лицето, че това е той… Но нали в този момент той е съвсем на друго място, на танците…
- Това нали сте вие?,-пита охранника.
- Мяза, че съм аз, ама…чакайте..но обувките хич не се мои и сакото е съвсем друг фасон.
- Точно…И гледайте, човекът държи ключа с лявата ръка,- извика Мадлен.
- Тогава как да разберем приликата ви с него. Нима сте двойници?
- Маска!, -извиква Мадлен,- това е маска. Сега има технологии, с помоща на които лесно се прави маска, стига да има снимки на нужното лице. Този убиец, сигурно е изпратен от хора или човек, които са имали пълен достъп към снимките на вашето лице.
- Но сега, този убиец, като научи, че провалил заданието, какво му остава?, - задава на себе си риторическия въпрос Зоран,- остава да извърше заданието на всяка цена…Може даже да има кой да проследи изпълнението му и ако е неуспешно, килера ще е ликвидиран. Законът на омертата!





Понеже следствието продължаваше, Зоран се премества в каютата на Мадлен.
- Слушай, Зоране. Нещата се усложниха. Излиза, че убиецът ще предприеме крайни мярки. Сигурно, той се надява дзарана да слезне от лайнера в Джакарта, но засега той знае, че пътят му е отрязан, ако ти останеш жив. Чакай…чакай…аз ми хрумна…Нали има пословица: най-добрата защита е нападението. Няма да седим я тук и да чакаме кога ще те утрепят.
- И какво ти е предложението?
← Император Александр III C. Витте Кто придумал, что Аспарух был "ханом" ? →

Комментарии 2