Искате ли ройно вино?

Беше хубаво, есенно време по Димитровден. Семейството Спасови се прибира вкъщи
подир копана в армана. Старите: свекървата и свекъра и младите: синът им и неотколешната булка Виорика.
В сегашното, стреснато време рядко в един двор живеят две поколения, и ако живеят, да не дава господ такъв късмет: къвги, интриганство, лицемерие, лобут.
Към това, Виорика е от чужд край- чак от северна Молдова. Селско момиче, възпитана да слуша , да почита баща-майка. Ама да угодиш на такава свекърва, както Маня Спасова трябва да имаш телени нерви. Но Виорика стискаше бърни и премълчаваше. В махалата ни , като знаем каква е язедница нейната свекърва, напрегнато дебнехме и очаквахме, кога ще избухти първата свада у Спасови. Хем да я раздухаме из село, хем да има за какво да се приказва по лафовете.
В тази злочеста вечер, свекървата нареди на булката да пусни вино. Виорика взима гърнето и се спуща в бордея, който се намира чак в другият край под къщата . Булката кляка пред бъчвата и започва да вади чепа. От новото вино още не е точено и затова чепът е здраво набъбнал и заклещен. Мъчейки се да го разклати и извади, Виорика кяр доста се понапъна и не угади нужният момент.
Чепът неочаквано се измушва, булката залитва назад и изгубва чепа. От дупката бликва силна струя на младо, ройно вино. Виорика успява да сложи пръста и да запуши бъчвата. Чепът нийде не се виждаше, а пък Виорика се угади, че е омокрена от главата до краката. Какво сега да прави?
Виорика сменя омалелите пръсти, запушвайки дупката с надежда, че я старите, я мъжът й ще се сетят.
Обаче времето върви и никой не се явява. Старите се навряли в кухнята, включили телевизора, а пък мъжът й се затворил в банята.
Булката се угади, че хем й се реве от досадност, хем застива. Тя си представи какво ще чуе, ако свекървата й ще хрумне да влезе тук, и започва неволно да хълца. Пръстите вече не издържат напрежението и под бъчвата нараства цяла локва.
Виорика се решава и начева плахо да вика. Но кой ли ще я чуе? Локвата нараства и булката минава на крясък, който чуват децата, играещи до портите им. Едното от тях, комшийчето, тича при майка си и уплашено й доложи, че у Спасови нещо се скарали, защото буля Васювица я затворили в башката. Тя плаче и вика: « Мамо! Мамо!»
Комшийката зърна през пенджерата двора на Спасови, прецени обстановката и звъни на тях.
- Ама! Имате ли акъл?! Сте си затворили булката в башката!
- Кво гъльчиш, ма?! Сме я испратили за вино.
- Какво е това вино?! Тя реве и вика майка си. Съвест хич нямате. Ако е момичето от чужд край, бива ли да ставате такива душмани?
- Знаеш какво?! Да има ред да си позапушеш дзотката!
Свекървата ядосано хвърля слушалката и връхлита върху мъжа си.
- А, бе! Булката, уж отиде за вино. Върви виж, какво ли е станало там.
- Аз жа ходя! Ти я изпрати-ти отивай! Аз вино не пия.
- Не пиял той вино! Дано да се напиеш с отрова и да не станеш! Ми съсипа живота с твоят си мързел! Булката също счупи или изтърва чепа. Ти можеш ли нещо свестно да направиш? Гъз без ръце!
Комшийката, виждайки, че никой от старите не мръдва да спасява булката, направо се възпламени от негодование и съчуствие към жертвата. Без да чака, тя намира в тефтерчето кишиневският номер на Виорикината майка, с която тя се запозна на сватбата, като настани молдованските гости у тях и й се обаде.
У Спасови звъни телефона.
- Дигай слушалката, запляс!,- ревна свекървата на мъжа си. Той машинално, без да отърва погледа от футбола, взима слушалката и начева да се черви и кокори, гаче пукал.
- Ти знаеш ли кой звъни, ма? Обаде са сватята… от Кишинев! Кълне и жа се жалвала в полицията!
- Видя ли?! Куче, със куче! Сега жа ни носят из всичкото село, че си морим булката. Отивай бе, идиот такъв!
- Няма да ида! Отивай ти!
Звъни телефона. Свекървата вдига слушалката, се хваща за сърцето и се слузва на стола. Свекърът й прехваща слушалката и неволно застава в стойка «смирно».
- Да нет, что вы? Никакого скандала нет. Просто соседи неправильно поняли…Конечно разберёмся.
Когато свекърът влезе в башката, той видя, че подът й залят, от бъчвата шверти виното и нямаше никой. Старият се хваща за сърдцето и бавно се слузва на стъпалките.
През малко пристигат полицията и «Скорая помощь», а на другият ден- сватята. Тя си взема дъщеря си и я откарва в Кишинев.