Осмянката и цицльо

Наближаваше Сурва. Отгледахме с нашта един шопар и се стягахме да го колим.
Жена ми има една лоша привичка да вика на осмянка един бюлюк роднини. Тя и сега се тъкмеше това да направи, но тое път реших да я отуча от това плешкарство.
Съставих стратегически план, и когато пристигнаха нейните трите брати от Кубей, тутакси ги почерпих с водка «Хайдук» и те през половина час бяха в реанимацията. Извиках моите роднини от Чийший, но дорде са дотътреха през тези пусти граници,се явиха колежките по работата на жена ми, и през малко и оние от реанимацията и още по- гладни.
Нищо не оставаше - заклахме шопара, ама то беше цяла война. Мъже сега в село май няма. Повиках двама комшии и станах пишман. Трябваше самичък в кочината да се бия с нашият шопар. Без малко да не ме згризе. Горе-долу го опърлихме, прибрахме го и дойде момента за най-очакваното - за гощавката. Когато пристигнаха моите чийшийци, на масата вече слагаха осмянката. Забелязах, че жена ми на единия край на масата слага саде мръвки, а пък на другият саде джумерки.
-А-а-а, тъй ли?, -си помислих. Издебнах момента и, когато нашта отиде за трушия, развъртях масата. Подир малко жена ми се угади, ама беше вече късно - хората насядоха. От нашият край моите - с мръвките, отсреща нейните - с джумерките.
Дорде кубейчини скипрени се чавъркаха в паниците с джумерките, моите чийшийци оплюскаха всичките чинии и ги потегли на песни.
Дойде време за кървавицата. Тук беше най-опасното. Най хитър звяр-ядосаната жена. Кой знае какво щеше да нашиба в червата. Може и отрова да сложи- сетне иди разбери от какво се фикнал човека. Зъб може някой да си счупи или да се задави с ципа.
Скришната прегледах салтисона, дядучката, бабичката…уж няма гиризи. Но поисках да направя трус, за да видя колко сланина жена ми намушкала из месалите на роднините си и машинално погледнах в кацата…Боже! Да не му се надяваш! Пусти кубейци! Като се мръщили от джумерките налягали на трушията, и сега в кацата тук там плува някой пипер. Да няма сега цяла зима какво да сложиш на суфрата! Какво жа кажат хората? Аман! Сега макар виното да заварда. Заключих мазата и казах, че съм загубил ключа. Гостите пък ожаднели от мазната кървъвица, чакаха вино. Аз се преструвах на ни лук ял, ни лук мирисал. Жена ми се изсили да отскубни нахтаря с една арматура. Като й плеснах два шамара, тя изфуча гаче СУ-30 с форсаж. Сега оставаше плевнята. Там държахме трицето и семучката. Нашта,за да се отсрами пред гостите си можеше да им напълне джантите. Поби ме пот. Накушия изкочих нагоря от мазата…Плевнята беше затворена, а пък на тавана, където е зимката, жена ми няма да се качи, защото я истрах от плъховете. Остават дама и курника зад къщи. Дорде се бутах насам-натам, чух, че гостите ихкат и, мязаше, че си отиват. Уж да се радвам. Ама нещо ме човъркаше отвътре…
Дзаранта, на другия ден, направих сметка: сиренето е барано, от шопара остана саде две банки с месо и един кюп с мас. Дядучката и бабичката са орязани, няма три кокошки, една пара калоши и две крайки отпрани. Бря, отбих си кахъра!