ТРИФОН ЗАРЕЗАН срещу ВАЛЕНТИН И БАКХУС

Идеологическата световна война не признава граници и прониква в нашите умове и сърца. Веднъж, на празника на виното в Тараклий, който традиционо беше организован формално и скучно, аз започнах да се възмущавам: "Имаме такъв прочут и колоритен народен персонаж , както ТРИФОН ЗАРЕЗАН, който пролетта заряза лозето, а пък есента може да дойде да види какво става в бъчвите и да ръководи празника!" Но тук се обажда една, бризната вече, библиотекарка : Задолбали уже вашими сельскими персонажами! То ли дело -Бакхус, древние греки,ночные праздники любви...
"Что у пьяного на языке..."
БАКХУС (Бакх) - син на Юпитер, бог на плодородието, виното, веселието и лозарството. Бакхус е латинското име на гръцкия бог Дионис, който бил отъждествен с местния бог на плодородието Либер. В негова чест, веднаж на всеки три години, римляните празнували нощем свободно иВенера - богиня на красотата и любовта разюздано празника на виното и веселието - "бакханалии" (вакханалии). Първоначално на него присъствали само жени - "вакханки" (менади).
По време на Средновековието влюбените си разменяли послания на 14 февруари, наричайки ги валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени в този период. Някои от най-известните легенди твърдят, че:
Вечерта преди мъчението на Свети Валентин заради това, че е християнин, той пратил любовно послание до дъщерята на тъмничаря си, в което пишело „От Твоя Валентин“.
По време на забрана за женитба на римски войници, наложена от император Клавдий II, Свети Валентин тайно помогнал за уреждането на женитбите.
Или: «…император Клавдий II запретил воинам жениться, дабы они не отвлекались от службы. Валентин тайно венчал желающих и за это был приговорён к смерти… По одной из версий, Валентин сочетал браком христианку Serapia и римского легионера Sabino, который, кроме того, был язычником. Легионер был сильно болен, в связи с чем бракосочетание проходило в спешке. Данный брак и привёл к казни Святого Валентина»
Оттук следва, че на различни сословия, епохи и условия съответстват свои символи , персонажи и обичаи. Обаче, ако вземем за пример нашата Тараклия тук по счастлив начин е възможно култивирането и на тримата персонажи: от дзаранта начеваш с ТРИФОН ЗАРЕЗАН, сетне като Свети Валентин и през ноща си Бакхус-Дионис. Главното е да не объркаш реда...
Що е до работниците на културата на"административно-националният" район Тараклия отколе би могли да изградят цял комплекс от массови празнични мероприятия върху Трифон Зарезан, ама се ограничават със съветската привичка да ходят само при началството в колхоза (сега - фирма).

Но все пак при нас още е главното рационалната, стопанската страна на адета:

Обичаите повеляват да се омеси хляб — пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Какво става с българите стъпили в евро...па , приели новият календар и друго:
http://www.vesti.bg/novini/masov-boj-v-blagoevgrad-na-trifon-zarezan-6004393