"Поканата за рая" ч.10 " Хотелът "Москва"
Георги Челарски, сенаторът на румънския парламент пристига в началото на лятото 1937 година с влака Берлин-Москва. На Белорусския вокзал той е посрещнат от посланика на румынското посолство. Там Челарски е запознат с програмата на мероприятията, които му предстоят и , най-главното, среща с заместника на министра на външните работи. Самият Молотов направи вид, че е много зает. Но това хич не засяга бесарабеца, понеже главната цел е съвсем друга.
Срещата с Иван Симиновски-Краснов е набелязана на третия ден в ресторанта към новопостроената гостилница «Москва» и по повод годишнината на възстановлението на дипломатическите отношения между Румъния и Съветския Съюз.
Самата Москва, столицата на пролетарската държава не прави голямо впечатление след Виена и Берлин и още по-малко нейните обитатели. Никъде не се виждат красиво и модно облечени, хранени хора, елегантни жени и луксозни автомобили покрай увеселителни заведения, кафенета и пазарни мегдани, тези непременни белези на европейските столици, и даже на Букурещ. Но първата линия на метрото, построена с помоща на американски и английски специалисти, и особенно, оформлението на станциите покоряват въображението на сенатора. Също му беше много приятно, че наоколо звучи реч за него родна и будеща възпоминания за бойната младост в пределите на царска империя. Георги намира начин да разприказва ту някое продавачка, ту случайни минувачи за да се убеди, че с нищо не се издава за чужденец.
Но ето настъпва часа за срещата с Иван. По неизвестна причина Георги Челарски не изпитваше нужното вълнение. Може би, според придобитата през войните привичка да стяга волята пред поредното изпитание или защото, бъдейки сенатор, многото срещи с най-различни хора и характери пораждат нещо като професионализъм в общуването. И там където простите хора изпитват смесени чувства от изненада, радост, смущение или несръчност, Георги се научил на непренудено държане и с няколко точно отмерени реплики да подчинява дори непознати, високопоставлени събеседници и ги кара да следват набелязаната тема без излишна суетност, сентементалност или светска любезност.
Ето и в този случай бившия разузнавач на царска армия успява да познае бившия кмет на родното село, другарина на сина му, още когато Симиновски, застанал до огледалото в фойето на рестроранта с гърба към банкетната зала, грижливо реше черната, гъста коса. Редом с него стоеше кръшна, хубава жена, приличаща на учителка и попаднала в явно непривично роскошна обстановка. Тя време от време се озъртва и докосва лакъта на своя спътник, внушаващ началническа сигурност и опитност.
Но ето Иван се обръща, спътницата му тутакси го улавя под ръка и те наближават залата под мерника на сенаторския поглед. Но и Симиновски не е вчерашен и мигновенно прехваща този единствени поглед, насочен към него от хубав, понапълнял господин, с побеляла по слепоочиети коса, но все така снажен и строг, както преди. По някакви външни признаци в облеклото, прическата, погледа този господин се различава от другите мъже в залата със своята «задграничност».
Нататък те вече се сближават с искрени усмивки, за накрая да се грегърнат.
- Аня, познакомься…Этот красивый господин- мой земляк, а нынче румынский сенатор.
- О! Я впервые знакомлюсь с сенатором. Это очень ответственно.
-Ха-ха-ха. Безусловно. Сенаторы-это люди особо приближенные к королю.
- Да? Вот интересно. Я дкмала, что короли остались только в сказках. А ваш король сидит на троне?
Иван и Георги успяват с очите да преценят един друг дорде учителката ги забавляваше с закачливите въпроси. Остват доволни един от друг и подхващат ироничната приказка.
- В наше время сидеть на троне и неудобно, и скушно: нет ни шутов, ни придворных…Одни провокаторы от оппозиционных партий и постоянные звонки от сильных мира сего.
-Ну, да. Вы же в капиталистическом мире…всеобщей эксплуатации.
- Вот, я и прибыл ознакомиться с рабоче-крестьянской страной всеобщего братства и дружбы народов.
- И какие ваши первые впечатления?
Сенаторът зърна с очите по залата и на всеки случай сниши гласа:
- Дали повод для размышлений…мне, как представителю эксплататоров живого труда есть чему поучиться у советских начальников…но нам делают знак рассаживаться.
Бесарабци сядат редом, а Ана насреща им и тутакси завързва разговор с една друга жена, деликатно оставяйки мъжете да си поговорят за това заради което се събрали.
- Потърсих те по рекомендация на кралят ни.
- Нима?! Той знае нещо за мен?
-Всичко знае. Нали има Сигуранца. Теб те дебнели още отначалото, от момента, когато си пристигнал в Бендер.
- Имах и аз такова предчувствие, а веднъж едва не се сблъснах с капитан Мокану, когото ограбват моите хора и който водеше следствието по Татар-Бунарското въстание. А защо не ме арестуваха?
-Искаха да научат връзките на Ткаченко и цялата комунистическа мрежа, за да я уничтожат завинаги. Но ти си ги извел на този авантюрист Дружиловски, който успява да ядоса и абвер, и британци. Те вече бяха готови да ви сгащят и двамата в Рига, но в последния момент ти ги остави на празна ясла.
- Това не толкова моя заслуга, колкото на съветското разузнаване.
- И ти стана техен заложник?
- Но аз и сами имах интерес да се прехвърля в Съветския Съюз и да се отърва от румънската потеря.
- А сега доволен ли си?
Иван се замисли, сетне хвърли поглед към банкетната публика и неочаквано премина на румънски. Сенаторът разбра, че разговорът им стигна до невидимия синор и те разделят общото веселие, танци и етикетни мизансцени.
Но към края на празничната вечер Симиновски успява да покани земляка си на утрешния футболен мач на стадиона «Динамо», където московския тим ще посряща другарите от Прага.
По известната причина заради културна изолация на СССР, този мач предизвиква голямо въодушевление и блъсканица. Въпреки строгите мярки на московската милиция цялото пространство около стадиона задръстено с хора.
Бесарабци с голям труд се натъкмяват на пейката, здраво затиснати от щастливите московци.
- Бай Георге, ти ме пита доволен ли съм тук , в Москва ? Ето, виждаш ли какво става ? И аз съм един от тези хора.
- Виждам. Това наистина трогва. Никога не съм бил сред толкова, ликуващи хора. Какво ли ще стане, ако «Динамо» ще надиграва пражските момчета?
- Ще стане истинско светопредставление. Този мач има и идеологическа подплата. «Динамо» е тим на работническа, любителска дружина, а пражската е съставена от професионални играчи. Кой ще победи? Свободния дух или меркантилния интерес?
Мачът започва и цялото време Иван и Георги са принудени да стоят на крака и да не могат и дума да си кажат от непрекъснатия рев, подсвиркване и крясъци.
Чак, когато се измъкват от навалицата и се отдалечават от стадиона, намират по-спокойно и тихо място сред, запазените от старата Москва, дървени къщи с дантелини наличници по пенджерите.
Тук, седнали под една пейка, Георги преминава към главното:
- Може се сещаш, че съм пристигнал в Москва и те намерих за нещо важно за мен?
- Не се съмнявам бай Георге…Интересува те какво става с сина ти.
- Как ти хрумна?
- Много просто. Нали аз организирах преселването на Петър в Бразилия. Той е мой другарин от детството и неговата съдба не може да ми е безразлична. Към това се добява особенния занаят, с който съм свързан на държавно ниво. Аз съм помощник на прокурора в централния московски район и, както ти успя да отбележиш, имам връзки и с коминтерновското началство: Коларов, Димитров, Червенков-все наши хора. Коминтерн има агентурна мрежа във всичките големи страни, в това число и в Бразилия.А ти какво знаеш за сина си?
--Аз ли? За съжаление саде едно тъжно известие хем от един дараклиец, завърнал се от Бразилия, хем от Сигуранца. Петър бил затворен на пет години за антидържавна дейност.
- Да. Но това вече са остаряли сведения.
- Как остаряли? Какво ли се променило?
- Петър вече е на свобода…
- Как? Пуснали са го?
- Не. Избягали. Той и неговия другарин, все бесарабец.
- Как е избягал? Уж, бил настанен на остров.
-Да. Наш човек, а по-точно, една наша другарка, с която бяхме тук в Москва почти като мъж и жена, намира път към сърцето на началника на затвора и го убеждава да прекарат Петър и Емил в друг затвор по едно сфабрикувано съдебно разпоряжение с цел за допълнително разпитване. По пътя конвоя е нападнат от местна комунистическа чета. По-късно Петър и Емил с подложни паспорти са прехвърлени в Уругвай и оттам в Аржентина.
- Да-а-а.Мяза, че няма да дочакам синовна отмяна.
- А каква отмяна чакаш? Пътят към Румъния му е забранен, както и на мен.
- Може и да си прав, но дорде съм сенатор и имам нужни връзки можеше да се направи и помилване от краля. А сега къде ще го търся?
- Най-вероятно, в Испания.
- В Испания? Шегуваш се?
- Хич не се шегувам. Аржентинската комунистическа партия е най-боевита в Латинска Америка и е създадена, между другото, от българските комунисти-емигранти, които там се спасяват от преследването на българския цар.
След началото на Гражданската война тази пролет в Испания започват да се формируват интернационални бойни бригади и едната от тях носи името на Георги Димитров. Няма съмнения, че Петър и Емил са в редовете й.
- А какво всъщност става в Испания? И там ли искат съветска власт?
- О! Това е една коварна провокация и насочена пак към Съветския Съюз.
- На кого той пречи?
- На тези, които вече хиляди години се тъкмят да подчинят цялото човечество.
- Да подчиняват, щом имат сила и надмощие. Ако силата им е привидна ще загубят, но ако е истинска, кой ще ги спре? И каква е тази сила? Хора ли са … дяволи ли са?
- Бих ги нарекал демони. Приличат на човеци, но нямат състрадание.
- А какво ги прави всесилни?
- Както казват простите хора- господ. «Всяка власт е от господ»- ни учат поповете. Ето кой е башкан в Дараклий?
- Кой ?
- Ти. Макар, че има и кмет, и чорбаджии и жандарми…Господ ти дал силата и те заварди-затова си Георгиевски кавалер. Дараклийци те слушат и почитат, избират те за техен водач…А какво става с тези, които се инатят и не те слушат?
- Може и да не съм прав понякога,- засрами се доволния сенатор.
- Това го казваш сега, когато хем поостаря, хем се поотръка в града сред по-образовани и културни хора, А какво правеше на младини? Рядко се минаваше ден да не набиеш някой в кръчмата или по седянките…Защо правеше този серсемлък? Хората ми се молеха някак да те усмиря…Ти слуша ли ме? Хич…Тъй и в целият свят.
Има цели родове, кланове-натрупали богатство, пари…Те колят, те бесят, избиват цели народи, рушат държави защото им пречат на тяхната воля.
- И наистина няма кой да ги спре?
- Засега няма. Първо трябва да ги набараш тези душмани, а да им противостоиш трябва да има равностойна сила. И не саде военна, икономическа, но и идейна, мирогледна и да е по-примамлива и убедителна…Но и демоните дебнат и своевременно ни развалят плановете.
Тъй руските царе като поискаха и Русия да има глас в света, тутакси започват да ги избиват: с отрова, бомби, куршуми…а сетне и населението чрез война и революция.
- А населението какво им пречи?
- Може да роди нов цар.
- А сега Сталин ли е цар?
- Какъв е той цар? Той е секретар…а те са няколко и се подчиняват на Политбюро от 29 члена.
- Защо тогава името му ехти по целия свят?
- За удобство. Той е жива икона…божествената тайна нали ни се предава чрез един образ, изрисуван да дъска. Сталин е тази икона, на която вярваме, че има сила. А без тази вяра какво сме?
- А кой тогава в Съветския Съюз е цар?
- О! Това е най-голямата тайна, която ще си остане неотгатната още сто години. И не защото е непостижима и за най-прозорливите и умните изследователи, а защото дълго още ще си бъде нещо като държавен секрет, могъщ да бъде използван при сходните условия от следващите поколения. Според мен Съветския Съюз освен външните, формални държавни институции има и друга, успоредна управленска структура. А иначе невъзможно да се обясни, как за десет години СССР става водеща индустриална държава. Каквито да не са предани и фанатични тези управленци, които ги виждаме в наркоматите и редом със Сталин, никой от тях няма това образование, професионализъм и опит за толкова мащабни научно-технически и организационни мероприятия с участие на хиляди високопрофесионални специалисти и компании от САЩ и Европа. Това, сигурно, е делото на голяма група министри, офицери и учени от царско време, но остават патриоти на своята родина. За да не попадат в мерника на троцкистките терористи, тази група никъде не се «свети» и гради темела на болшевишката държава успоредно с официалния комунистическия Съветски Съюз. Нека демоните да мислят, че техния план утре-други ден ще се сбъдне и техния агент Троцки ще поеми цялата власт. Обаче той е надигран и изпъден от страната, а Сталин обявява, че болшевиките ще строят социализъм колкото за себе си и ще започват с индустриализация и петилетки. И стана чудо! За първите пет години са изградени стотици грамадни машиностроителни заводи…
Какво сега остава на демоните? Да мобилизуват цялата Европа чрез фашизъм и да нападнат непокорната, болшевишка Русия. А в Испания показват как това ще правят…
- А кой там бунтува?
- А кой мрази всякакви републики, демокрация и, още повече, всякакви в правителството комунисти, социалисти, анархисти?
- Аристокрацията?
- Именно. Но не саде тя: и офицерството, чорбаджиите, помещиците и даже голямата част селяните.
- А какъв интерес има там СССР?
- Морален престиж. Как първата комунистическа държава да не помага на тамошните комунисти и социалисти. Никой в съветското правителство не вярва, че републиканците с народната милиция ще издържат налягането на фашистката коалиция. Саде Германия изпраща стохилядна армия с самолети и танкове, но Съветския Съюз е превъзгласен като световна общност на свободни и равноправни народи. Всеобщи интернационализъм и дружба на народите. Това е христианско-иудейска вяра. Руските или немците нищо в комунистическата програма и организация хем не разбират, хем нямат нито символи, нито теория, нито кадри.
Освен това руските нямат и национална идея, но имат имперско съзнание и с това са наистина готов «хворост для мировой комунистической революции». На първия етап това позволи да се въстанови Российска империя, но с комунистическа идеология, която е много близка с христианското умонастроение на руските хора, но и на програмата на Троцки и на Коминтерна да се изполват ресурсите на Съветския Съюз за световната комунистическа революция, наричана от просветените хора «библейски проект». Случилото се в Испания таман е мястото, където може пак да се стъкне огъня. Коминтернът, тази международна структура, способна да мобилизува работническата класа из цялата Европа и да раздуха пожара в сърцето на най-консервативната Европа.
- И какво излиза? Тези комунисти и на руските болшевики развалят работата и на фашистите противостоят с работническите интернационални бригади. Нищо не разбирам…а коминтерновското началство е настанено в Москва и го оглавя Георги Димитров се прославил с двубоя срещу главния фашист Геринг.
- И напълно е смазан и подчинен на Сталин. Димитров с нас гълчи по-руски и даже опитваше да пуши, но врачите му забраняват. Остава му саде да пука…Има такъв принцип: ако искаш да погубиш някакво движение-оглави го. А Коминтерн има агенти и в най-върховните среди в Лондон и Берлин. Сталин знае за всяка крачка на тамошните правители и спецслужби.
- А с какво ще се завърше в Испания?
- С лошото за нас. Събраните от цялата Европа, но основно от Франция, Германия и Италия, доброволци са стъкмяват в бригади. Но нито офицерски кадри имат достатъчно, нито най-елементарно обучени войници. Към това са добавят езиковата проблема и взаимното съперничество и недоверие между водачите на комунистите, социалистите и анархистите…
- Скапана работа.
- Именно. Но има голям ентусиазъм от десетки хиляди младежи и идеалисти, готови да сложат живота си на алтара за справедливост и гражданска свобода.
- И Петър с тях…
- Нямам съмнение.
- Ако бъдат смазани, какво ще правят поне уцелелите?
- Ще бягат-кой на където ще може. Но навсякъде ще бъдат преследвани, съдени или направо избивани.
Страшни неща разправяш. По-добре беше Петър да си излежи срока в Бразилия…А сега какво? Наврял главата си под секира.
- Тъй излиза. Но няма да седим със скръстени ръце я…
- Какво да правим?
- Ти варди поста си. Твоето положение в румънския сенат още ще ни помага.
- Но знаеш ли, кралят иска да върне Бесарабия…
- Това ще е голяма бела за бесарабци. Ако имаш някакво влияние, убеждавай краля да не прави това…поне доброволно.
- Хм. Той ще е трогнат, но белни, че такива решения приемат извън Румъния.
- Да, разбира се. Но да се върнем към Петровата орисия. Сталин има намерение да прати една специална група в Испания, способна да подобри воинската организованост на доброволците и да поизчисти бригадите от провокатори и паникьори…В тази група ще бъда зачислен и аз.
Сега си поставям задача да намеря Петър и да го извадя от испанската клопка.
-Ваньо, ти женен ли си ?
- Да и с жена ми Ана имаме два сина. А какво ти хрумна да питаш?
- Голям човек си станал ! Слушам те и не ми се хваща вяра, че едно време сме били комшии. Жалко, че за нашите дараклийци ти ще останеш неизвестен и забравен. Но щом имаш деца да ви дава господ много здраве и сполука. Много ти съм благодарен…Даже не знам с какво да те отплатя.
- Има руска поговорка: «Свои люди –сочтёмся».