"Поканата за рая" ч.11 " Кърваво болеро"

Испанска драма
Есенното небе през 1937 година в Испания се представя с цялата си бляскава хубост. То е прославено това мадридско небе, учудващо с необикновенната прозрачност и светлинна сила. То дава почти вещественна и пластична осъзаемост на своята дълбочина. В него може да се взираш като в спокоен, кристален язовир, като на осветена театрална сцена, различавайки първия и другия план, облачните кулиси, изтънчената чистота на отделните багри и тяхната бавна, тържественна промяна.
Това небе е вдъхновлявано с гимните на боите на Веласкес, почернено от сърдития Гойя, инквизицията, възнасяща към него молитви и проклятия, къдежа от изгорялото човешко месо.
Сетне небето застива на триста години, равнодушно, неподвижно и непоклатимо.
Сега, пък, го мразят.
Ако някой минувач на мадридската улица започва да гледа небето, тутакси всички наоколо се притискат към подлезите, а шоферите газуват.
Сега е по-добре хубавото мадридско небе да е забулено с мръсните пишкири от зимни облаци. Мътните дъждовни капки предпазват човешкия живот по-сигурно от бетонните покриви и скривалища, защото по това време фашистите не бомбят.
Обаче облаците са рядкост на това лъчезарно и с това смъртоносно небе.
И човекът, прекарал зимата в Мадрид през 1937 година, към старинните картини на Веласкес мисленно ще дорисува бомбардировшиците и истребителната авиация.
« Чипоносите», съветски истребители са майстори на всичко. Те разузнават, засипват вражеските траншеи с бомбички, разхвърлят листовки над градовете, захванати от фашисти.
Но главната им задача да се борят с германо-италианската авиация и да не й позволяват бандитското връхлитане на беззащитното мадридското население. И с тази задача «чипоносите» добре изпълняват.
Генерал Дуглас, чернокос, с дълго, младо и замислено лице отбелязва:
-В Испания неочаквано за самите испанци на власта застава републиканско правителство. И ако се сравни с Русия, то повече прилича на Временното правителство, а не на "червеното"-болшевишко. То е съставено от няколко партии, съвсем разнородни по идеалите си: и либерали, и анархисти, и социалисти и, прилъганите с автономия, радикалните баски.
А нататък тръгва както и в Русия- нападения на църквите, убийства на священниците и верущите. Изземане на земята от едрите землевладелци хем с държавна сила, хем без нея-с силата на местните селяни. Многобройни опожарвания и жестоки насилия над тези, които по-рано са били имущи и богати. И всичко това, в крайна сметка, поражда въстанието на армията.
Въстават основно пехотните части, и уж те би могли да смажат "народния фронт". Уж...
Но правителството прави рискована крачка и раздава оръжието на населението и "народния фронт" получава свои бойни формирования.
Равновесието се променя, когато повстанците получават помощ от италиянци и германци. Дучето Мусолини имал желание на присъедини Испания към своята "Римска империя", в фюрерът да вмъкне Испания с природните ресурси за своя "Дранг нах Остен".
Ние първите приехме удара, на въоръженния с най-модерна техника, фашизъм. Геринг сплашва с германските истребители Лондон и Париж, но както виждаш успешно пердашим Геринг по дзурлата…
Удивително, но у фашистите няма никаква задружност и колективизъм в боя. Ако някой от нашите се задзяпа, те го нападат на сюрия. Но ако нападнем ние, те се разлитат гаче врабци.
Ние като забележим, че някой от нашите е атакуван, нападаме всички върху фашистите и не ги оставаме дорде не отървем нашия другарин. Тук е разликата между фашистката и човешката морал.
Иван Симиновски, пристигнал в щаба на генерал Дуглас, с неприкрита изненада слушаше тези запалени момчета, които според него не правят никаква разлика между смъртоносната битва с германските « Luftwaffe» и футболен мач с някакъв «Eintracht»…Поразително отважни младежи и нямащи и отдалечена представа за армейска дисциплина и субординация. Това са хора от неизвестна за съветския особист порода хора. Сред тях и съветските летци се заразяват с такова нехайство. Опасността хич не ги плаши, а ги възбуждава подобно на младо вино.
В сложилите се обстоятелства вярната на републиканското правителство армия и население са нуждае в твърдо и безкомпромисно управление, но то се оказа напълно некадърно, безволно и без най-малка представа, как да се организира отпор на бунтовниците, докарвани с германски пароходи от Мароко, където генерал Франко оглавя тамошния експедиционен корпус, придружен с отреди на мароканска «дива дивизия».
Вместо естественна мобилизация, испанци с тревога, страх и негодование наблюдават резултатите на работата на либералните левацки дърдорковци и безполезните политикани….
Превратът е подготвен от една група хора, членове на държавните структури, които със своята интригантска и провокационна дейност разваля дейността на правителството, водеше антикомунистическа, клеветническа кампания и подготвила условия за капитулация на републиката.
Благодарение на своевременните и самостоятелни действия на комунистите Долорес Ибарури, тази отважна испанка, се обръща с писмо към видните военоначалници-комунисти за формируване на бригади от испански проверени, закалени доброволци, а също и от интернационалисти.
Едната от идеите за безотлагателни бойни действия срещу армията на Франко е създаване на партизански чети. За командир на партизанския корпус е определен камарадо Альфред, един съветски полковник. Именно към камарадо Альфред като старши съветник е препратен Иван Симиновски. Трябваше да се съставя партизански корпус с седем бригади. Альфред искаше в това съединение да воюват саде комунисти и комсомолци, но Иван го убеждава, че в Испания това е невъзможно според особенностите на многопартийната система и трябва да се приемат привърженци на други партии и в това число и анархисти, които въпреки своите надлучави идеи са отважни и смели хора.
Но публиката тази е най-шарена. Понякога те се сражават не по-лошо от другите и държат на воинската си чест. Обаче битът уреждат по свой особен начин. За всичко, което е свързано с материално обеспечение, анархистите спазват строго уравнителен принцип. Цялото парично и продуктово доволствие те складират в един кюп, а сетне разделят всичко между войниците и офицерите еднакво.
След малко време Симиновски, вече прекръстен на камарадо Хуан, получава мандат, подписан от генерал Миахи да е назначен за съветник на партизанските чети на Източния фронт с право да формирува нови отреди, да ги обучава и препраща в тила на врага, да ги обеспечава с нужното оръжие и снаряжение.
Младите испански момчета, смели и самоотвержении имат един кусур: нямат никакъв военен опит и разумна осторожност, затова пък се изпълнени с наивен, патриотичен плам. Трябваше да се започва от най-прости неща, защото някои от тях нямат никаква представа какво и как трябва да вършат в тила на врага. Учатся всички с желание и всеки искаше да покаже, че именно той ще е най-полезен за републиката. По спокойни и разсъдителни са интернационалистите- немци, поляци, французи.
Обаче срещу кого са изправени тези достойни младежи?
Хитлер, изпращайки на Франко своите главорези от зверския легион «Кондор», не криеше своите намерения да тренира своите войски на удобен за тях полигон. Към 100 хиляди германци 150 хиляди италианци добавя Мусолини.
В същото време по целия около 300 км фронт дълго време цари поразително спокойствие. От страната на републиканци са разположени части, управлявани от анархисти. На позициите гордо развяват черно-червени байряци- като предизвикателство към врага и свидетелство на бойна готовност. Обаче животът под знамето на анархия тече идилически: войниците обичат да поспят, да поиграят на карти, да попеят песни, да дрънкат на китари и мандолини. Но да встъпват в истински бой желание голямо нямат.
Стигаше и до анекдотични случаи, когато враждебните страни устроявали на нейтралната ивица футболни мачове, събирайки запалянковци от околните селца. След мача играчите и зрителите пак заставали на позиците.
Това бездействие и нехайство сред анархистите предизвиква у съветските и задграничните доброволци разбрано недоволство, но командованието на фронта хич не ги слуша. На предложението да учат войниците да ровят окопи, то е отхвърлено с калпав аргумент: това не било в характера на испанци. Една черга и планинска местност-всичко, което е нужно за войника на републиканската армия.
Естественно, че това отношение стига до ушите на Сталин и това можеше здраво да накърни авторитета на Съветския Съюз, започнал да помага на републиканци с самолети и танкове. Именно по тази причина е изпратена групата особисти, в която е Симиновски. Те са разпределени сред частите не само като съветници, преводачи, но и комисари и даже контрразузнавачи.
С командира на партизанския корпус камерадо Альфред, литовец, участник на световната и Гражданската война, Иван наскоро се сдружава и го покорява с знанието на испански и френски, умелото шофериране и става негов негласен охранник.
Таз безхаберност на републиканци напълно е използвана от метежниците, внедрявайки навсякъде шпиони, диверсанти и терористи. Особенно успешно в тила на републиканците и в самия Мадрид борави германската агентура, а младите работници на републиканската Сегуридада нямат опит да излавят тези опасни резиденти с маските на комерсанти, журналисти, търговци. Освен това започват и убийства на по-видните и авторитетни водачи. На всяка цена това положение трябва да се оправи. И тук опита на бесарабеца в следствения отдел излиза на преден план. Той помага на испанци да уредят оперативната работа, да внедряват свое разузнаване сред вражеската агентура, по полезно да използват разпита и правилно да го водят.
Но не само помага, но настъпва момент, когато трябваше да се включи в бой на невидимия фронт.
Едър германски резидент живее в Мадрид под чуждо име и заедно с съпругата си изкупва и препродава испанските съкровища: картини, фарфор, скулптури. Да го хваниш в това шпионско гнездо е почти невъзможно: той е много осторожен , има лична охрана и аржентински паспорт.
И тогава Иван Симиновски-Краснов си спомня своето «шпионско» минало.
Веднъж, в антикварната лавка на немеца се явява посетител с явно богемски произход: разглезена, но интелегентна руска реч, скъп, но поизмачкан костюм, разалтена вратовръзка и поглед на неизтрезняващ пиеница. Представя се на хозяина като руски дворянин в емиграция, располагащ с картини на Ренуар.
- Понимаете, сеньор, мне надо срочно вылететь в Буэнос-Айрес к родичам, а в кармане ни одного песо… Я чрезвычайно дорожу своей коллекцией, однако вынужден продать прелестную вещицу Ренуара...
И германица всичко разбира.
Външният вид на руския дворянин красноречиво подсказваше, че той изпукал своите парички: припудрен синяк на скулата, драскотини на шията…Хитрия резидент, обаче повярва, но изпъром поиска да види уж, другите картини в дома на дворянина и сами започва да разправя за своите аржентински познати и попита, няма ли да може «дворянина» да им предаде няколко сувенира.
— С удовольствием, сеньор, но я их обязательно потеряю. Рассеянность — моя наследственная черта. Я до сих пор не получил визу на выезд, потому что постоянно забываю о каких-то справках. Надоели мне эти дела, давайте лучше выпьем.
Черпейки се, немеца окончателно се убеждава, че на «дворянина» може да се вярва, и онзи с неохотно се съгласява да превезе сувенирите в Буенос Айрес.
«Сувенирите» са подложени на техническа експертиза и намират в тях зашифровани донесения за състоянието на въоръжените сили на Испанската република, нейното икономическо положение, прякори и адреси на агентите, чрез които да се поддържа връзка.
Сражението
За да позапрат движението на франкистите, италианците и мароканците към Мадрид срочно се формирува цяла армия от интербригади, чието войници хем имат бойни опит, хем по са дисциплинирани. Към този момент вече пристигат съветските танки, срещу които франкистите още не знаят как да действат.
Батальонът "Георги Димитров" е съставен от около 800 политически емигранти от балканските страни, сред които българите са 400 човека и командирът е Иван Паунов.Това по сравнение с другите батальони е голямо предимство: почти няма езикови пречки.
Учебно – подготвителната база в Касас Ибанес във военно и политическо отношение от откриването до края на войната е оглавявана и ръководена от българи.
Около 20 български лекари и друг медицински персонал са пръснати както на фронта, така и в болниците на основната медицинска база в Мурсия и в други санитарни бази. Българско присъствие има сред съветниците-военни специалисти, сред противотанкистите и сапьорите, при свързочниците, в самолетната ремонтна база в Лос ал Касерес край Картаген, в инжинерните подразделения, в снабдителните и поддържащи части, като шофьори и механици.Българите танкисти са в състава на 4-ти танков батальон и батальон „ БТ-5”.
Петър Челарски и Емил Стойков са разделени в различни подразделения и няколки дни минават с неизбежното обучение и освоение на оръжието.
На Петър му се пада германска картечница-ръчна версия на привичния "максим". Тази картечницата е по-лека и лентите се подават от кутия, което е голямо удобство. Но все пак, тежеше отколо 14 килограма и е давана на силния сред мъжете Здравко Чосич , а Петър е определен като помощник. Но всяка, свободна от други занятия, минута бесарабецът изучава това смъртоносно оръжие. Обаче въпреки привидната мощ картечницата е доста капризна. С нея може да се изгради "огнена стена" пред противника, обаче ствола се прегрява и автоматиката заява. А противникът е опитен и напада с разреден строй и с малки групи и само, когато наближат окопите , се изправят в пълен ръст. Именно този момент стрелецът трябва да улови и да ги покоси "от душа" и по-късно да ги избива по един с къси откоси. Тази теория Петър бързо усвоява и повече време изискавше да придобие навици за техническото обслужване.
И ето настъпва изпитанието.
На главния опорни пункт-едно каменисто баирче са изпратени, като попълнение Петър с Здравко Чосич. Обаче какво там да гледаш?! В окопите, изкопани до кръст, те заварват разхристани, разрошени испанци и сред които не можеш да определиш офицера. Едни ядат, други играят на карти, а винтовките и автоматите са настрани или направо се хвъргалят по земята.
Но все пак се намери и офицер, знаещи малко португалски и посочи мястото, къде да се настанат и им пожела сполука. По-късно Петър и Здравко научават, че са ги изпратили да подкрепят новопристигналите анархисти и трябвало да им покажат, как се воюва.
Тези "войници" ги домързяло да опънат траншеята към баирчето и сега трябва срочно да се устроява гнездо.
Утрото започва със страхотен, самолетен рев и картечни откоси, изпращани от небето. Петър, прегърнал винтовката, забива се в окопа и със страх осъзнава тяхното безисходно положение пред тези смъртоносни "ястреби", с черни, пречупени кръстове по крилата. Здравко поиска да изглежда по-юнак и улучи момент да стреля с картечницата в поредния штурмовик, но стана пишман. Тутакси бруствера на окопа е срязан, сякаш с бръснач и юначния хърватин едва успява дасе плосни на дъното, преди да бъде надупчен с куршуми. И сега двамата се кокорат в небето и спомянат господ. Но след тези штурмовики се задават още по страшни бомбардировщици. Те бавно се движат високо в небето, а сетне един по един с пронзително свистене падат надолу, изсипвайки бомби. Започва кошмарът.
Но изведнъж всичко стихва на земята, но започва в небето.
Някъде отгоре върху бомбардировщиците изведнъж се изсилват истребители с червени звезди и започва смъртоносна гоненица и факелното свличане на улучените фашисти.
Започват да стрелят и зенитните оръдия и ето блесва в небето взрив и на земята падат пламналите части на разкъсания самолет.
- Противваздушни топови раде! Држи се Петра, ускоро ће почети!
Петър, оглушен почти не чува какво му крещи Здравко, но когато се сети, се стряска: то пък още не било началото?!
Авиацията, сякаш, атакува безкрайно дълго, но в действителност това траеше само един час от този безумен ден, който им предстои да прекарат. Просто, когато сидиш обездвижен на дъното в окопа и чакаш "своя" куршум, изгубваш контрола над времето...
Надничат от окопа. Позиците на ротата анархисти, сякаш е добре преорана. Тук там се виждат застинали тела. Едното от тях с половина глава...Става лошо...
-Петере, обрати пажњу! Основа напада!
И наистина. На полето от страната на франкистите изкарват танки, между които се тътре пехотата с доста плътни групи. Сигурно, им известно, че в този край на фронта няма голяма опасност. Освен това танките се насочват към центъра на републиканската позиции, а пехотата се втурна по стръмния склон таман към гнездото на Петър и Здравко.
Изведнъж, в гнездото им се досурва капитанът Минчев.
- Слушайте внимателно. Ние започваме да стрелями по цялата линия, но вие да мълчите.Вашата картечница ще е наш коз в ръкава и трябва да го кътаме. Когато тези маймуни ще са на една крачка от вас и артилерията им ще млъкне-тогава бийте!
"Маймуните" атакуват гнездото май неорганизовано, но решително, защото тук насрещния огън е най слаб.
Но ето артилерията на врага млъква и мароканци с див рев се изсилват по баира към гнездото.
Здравко поставя картечницата на бруствера и стреля с дълъг откос по нападателите. По-близките редове, сякаш се натъкват на невидима стена и падат като снопове подкосени. Сякаш огромна коса прорязва противника и той заляга...
Тутакси от съсените окопи се чува воинствени вик и вече републиканците напускат позициите и се спущат срещу врага. Събуждат се някакви животни инстинкти. Малко преди съзнанието изпитваше ужас от наближаващата се смрът, но виждайки, че врага легна, съзнанието пламва с яростен огън и жажда за бой. И Петър обхванат с духа на всеобщия устрем, помъчи да изкочи от окопа, но Здравко го прехваща за крака и дърпа назад.
-Где је штене? Седи овде, ови идиоти ће нам сад све покварити!
Започва една грозна битва...един фалангист скочи с насочена винтовка, но неговият противник, един пъргав младеж, селянин от Андалусия, в полета, прекосвайки пространството, със страшен удар с щика пробива тялото на врага и чак дулото на винтовката му се промушва от гърба му...двама други, изтърват оръжието и се вчепкват един в друг и продължават боя с юмруците и хващайки се за гушите. Падат и повече не се виждат. Друг републиканец, едър и разсвирепял, размахва с пушката като с сопа и я стоварва по главите с червените фесове.
Сега Здравко приличаше на разярена мечка: големите му лапи стават още по-големи, гърдите му се издуват, очите излъчват ярост. И той се оказа прав. Атаката на републиканците бързо заглъхва, уцелелите отстъпват, а към гнездото с картечницата започват да пълзят франкисти с гранати. Сега вече настъпи реда на Петър да покаже умението си .Той трябваше също с гранати да отпъжда нападателите.
Тези немецки, трофейни гранати с дълги дървени дръжки много са по-удобни за хвърляне от съветските, но и това си има свои тънкости и опитния Здравко, малко ядосано, показва как се борави с германския армаган.
-Братко, разбирам че си стреснат от гледката, но стига да трепериш...акуратно отвъртай капачката, защото бързайки късаш резбата...чакай не късай шарика. И слушай! Като го скъсаш, брои до три, четири и тогава я замери. Запала гори пет секунди...
Петър е шашнат...Ами, ако гранатата е бракована и ако ще се взриви в ръцете му...Бесарабецът я гледа, сякаш в ръцете му е отровна змия.
Здравко забелязва, Петровото състояние, умихва се:
- Види бугарски!,- Хърватина, скъсва шарика, изчаква четири секунди и чак тогава замерва снаряда в скочилия на крака мароканец. Гранатата се взриви в въздуха и посече не само клетия фалангист, но и закачи още няколко наоколо.
Това окуражва бесарабеца и вече двамата отпъждат вражеските лазутчици по -надалеч, а Здравко грабва картечницата, настанява я и от душа награди душманите с куршумен порой.
Задните редове на фалангистите започват да отпълзяват, а сетне и побягват. Здравко по тях не стреля, сякаш подмамяйки врага към единствения изход-да бягат.
Първият бой завършва с големи загуби според пребързаната контратака и лошо подготвените траншеи и окопи. До нас стига комбата, камарадо Минчев с превързана глава.
- Тъй другари. Нападението е отбито, но от ротата остава само половината войници, а офицерите са избити до един и сега, Здравко ти тук един ще се справиш ли?
- Тако је господине капетане!
-Добре. Челарски, тръгваш с мен. Дойде времето за повишение.