"Търсете бикът" есе

РОЖЕН: «Търсете бикът», който похити България.

Забележки от събора

Ние, двамина тараклийци, след цялогодишни подготовителни акции с голям устрем и ентусиазъм хукнахме да видим най-важното събитие на годината-общобългарският, национален събор в Рожен. След много години на национален нигилизъм и разочарование от поведението на правителите на България, се надявахме да намерим място в прочутите Родопи, където нищо няма да пречи за тържеството на българският дух, единение и вдохновение. Обаче, както често се случва с наивните романтици, изгубихме там последните илюзии.
Едва пред нашият взор се мярнаха обширните родопски поляни със пъстроцветните палатки и хорски тълпи, внезапно иззад планинският рид се зададоха сиви, железни птици- натовски траспортни самолети «Геркулес». С характерен, зловещи рев три военни машини се снишват в долината и профучават над главите на събралите се тук българи .
Понеже тези самолети са редовни объекти в голивудските блокбастери и репортажи за войните, неволно очакваш , че ще се чуят бомбени експлозии, тракането на картечници и разбягване на исплашените жертви…Най-учудващето е, че тази двусмислена акция от натовските шегобийци се повтори и на следващият ден. Може би пилотите са български момчета и те също искаха да покажат своето майсторство? Може би. Обаче в старите времена тук се събираха козари, овчари, говедари-хора, принудени дълго време да живеят повече със добитъка отколкото със себеподобни, и можем да си представим с какво нетърпение очакваха тези два-три дни през годината. С какъв плам , страстност и мерак се отдаваха на тези срещи. Само, който е работил денонощно през цялата година може да изпитва естественно, природно главозамайване от видът на массово присътсвие на комшии, роднини, приятели, невести и пред които трябва да покаже своите юнашки и стопански добродетелни качества- това, което се нарича «народен дух» и който по инерция се мъчим да го издирим по сегашните пишман-събори сред люмпенската масса сънародници и който безуспешно се опитват да демонстрират профессионално платени или доброволно-принудително привлечени артисти.
Идеята на всякакво мероприятие обикновенно се оформя чрез лозунг или призив. За разлика, например, от бесарабският събор в Ташбунар на 15-16 август със лозунгът « И да опазим своя род» в Рожен ни посрещнаха със призыв «Търсете бикът!». Този слоган, сякаш, специално е измислен за тези българи , които са несигурни с владението на членната форма. Става думата да търсете конкретен «бик», а той е спонсорът. Сиреч, да не е «бикът» никакъв събор в Рожен не би имало, както и го нямаше в течение на девеття години. Има спонсор-ще има демонстрация на български дух, нама ли «бик»-няма българи. Същото, между другото, е характерно и за тараклийското битие, което вече напълно е зависимо от наличие на тукашни «бикове».
Другата причина, разваляща съборният дух-колите. Цялото пространство приличаше повече на гигантска автостоянка. Джиповете се катериха по стръмните, горски пътища до най затънтените места и вместо да се радваме на красивата родопска растителност се принудени да отбелязваме обширни зони , «окичени» със туалетни хартийки и други аксессуари на «шашличния» туризъм. Ако един българин не е способен без кола да мине 10-15 км , та какъв дух той може тогава да яви?
И духът отсътстваше. На няколко сцени три дни се изреждаха читалищни колективи от възрастни жени и нареждаха характерни жалостни песни на автентичен фолклор, съпровождайки еднообразното пеени със меланхолично потропване…Никаква творческа импровизация нито от организаторите, нито от изпълнителите…Всичко това сме го виждали десетилетия, но наричано с извинителна дума – «традиция».
Организаторите на тазигодишният роженският събор согласно на «либералния» курс помъчиха да възродят и панаирският дух, но и той се оказа съвсем неразличим защото предпринимателската класа в сегашната България, както и у нас, е на полупартизанско положение и няма със какво да развява байряк.
Приятно впечатление ни направиха сувенирите: най-разнообразни и с български колорит, обаче малко кой ги купуваше. Сигурно, който обича българско няма много пари, а който има по събори не ходи…

Новая депортация и новите беженари.

Так получилось, что пока послы Великих сил обеспокоились положением национальных меньшинств в Молдове, вообще и болгар, в частности вчера ночью половина нашего рода из трех семей выехала навсегда в Россию. Они продали свои дома в Тараклии и простились с нами. 67 лет назад было всё наоборот: наша половина рода была ночью вывезена на станцию Арцыз и далее в Томскую область. И тогда и сейчас старшим было по 63 года. Но тогда всё было проделано в грубой «сталинской» форме, а сейчас с помощью «мягкой силы» . Тридцать лет нам капали на мозги , что мы «лишаи на прекрасном теле Молдовы» и довели до того, что зимой жить стало уже невозможно в холодных домах, а этой осенью обещают еще повысить тарифы на электричество, газ…
На форумах приходится сталкиваться с риторическим вопросом, волнующим патриотов Болгарии : « Почему ваши предки бросили свою балканскую Родину ради России ? ». Теперь я стал свидетелем такого же беженарского каравана и снова в Россию, но не в Болгарию, хотя мы все чистокровные болгары и некоторые с софийским высшим образованием. Это те наши дети, которым мы внушили, что надо вернуться на прародину и ей пригодиться. Но Болгария в таком же положении, что и Молдова. Их просто в реальности нет.
Может в России тоже не рахат, но сидеть в Тараклии годами в нужде уже невыносимо. И не столько материальной, сколько в нужде по настоящей деятельной жизни, а не надуманной, конторско-спекулянтской и показушной…
«Так хочется пожить и ПОРАБОТАТЬ по-человечески» - это слова героя замечательного фильма «Холодное лето 1953 –го», которого с фронта по- доносу отправили в ГУЛАГ. Этим же настроением руководствовались наши предки, отвергая османское «присутствие», с таким же сегодня ночью уехали мои родственники.
И что теперь будет? О чем я буду разговаривать со случайными молодыми тараклийцами, которые будут знать 5-6 языков? И где в Тараклии можно поговорить? Через неделю заканчивается месяц май и наш городок впадет в унылую беспросветность и безлюдность до следующего мая, а перед этим холодные полгода, в подготовке к которому и заключается всё содержание тараклийской , растительной жизни. Конечно, у каждого свой късмет, но мои родственники решились начать всё сначала в знакомой России, а мы остаемся в опустевшем саду Советского Союза.