Бесарабски гердан 2022

0
Голосов: 0

419

Бесарабски гердан 2022


От съставителите


Тазгодишната обява за нанизването на поредния, вече юбилеен, петия алманах го правим под впечатление от творчеството на три стогодишни баби - поетеси. Едната е наша, бесарабка от Килия Нина Чернобыкина, а другата- също ветеран на войната от Ленинградската област Валентина Кокорева и третата от Япония Тоё Сибата. И ако Кокорева пишела стихове от малка, то Чернобыкина започнала на 70-годишна възраст, а японката на 92 и нейната стихосбирка по продаден тираж надхвърля подобните десетократно.
С тази забележка искаме да окуражим тези наши земляци, които по неизвестна причина смятат, че художественното и друго писателско творчество привира на по-младите . Нашите спонсори и те също повече ги вълнува участието на младите автори. Мислим, че това е едно привично заблуждение на потомците на земеделци и воини, когато телесната сила била е решаващ фактор.
Другата причина е, сигурно, е това, че културния живот на бесарабци на Украйна и в Молдова е оставен на произвол, тук-там имитиран с всякакви псевдонародни, показушни и стереотипни «фестивали», «събори», където «народът» е само декорация към политически и комерчески прояви, а в местните бюджети пари има колкото «за себе си», за чорбаджиите.
И понеже «спасение утопающих дело самих тонущих», ние обявяваме с помоща на фонда «Български дух» и нашите предани дарители нов литературен поход «Бесарабски гердан 2022»
Учителят с украинска фамилия, живеещ в с. Лиманское ( Рени), пишещ стихове на молдовски и френски, ги изпраща за публикация в алманаха, издаван от фонда «Български дух» и в Молдова. Това е Бе-са-ра-бия !
Народният дух и воля искуственни синори и кордони не признават, а паметта за романтичната волност на бесарабския край е здраво загмездена в съзнанието на тукашното население., въпреки страхотните ламтежи към това европейско кътче от страната на великите и грозни империи.
Тази година истинския извор на вдохновение и творчески изяви изби в Рени благодарение на Нина Иванова. Авторите от това, най-екзотичното, бесарабско кешенце ни даряват с неповторимият полъх на дунавските простори и вечния стремеж към странствието в други страни и към други народи.
Самата Нина Иванова се представи с забележителен очерк за двата свещенчески, бесарабски рода Киранови и Чакир, който ни насочва към мисълта, че организацията на общественния живот е дело, в което органично са преплетени държавните интереси и творческия плам на конкретни, надарени хора, родове, семейства. Без такива хора и без здрави семейства държавните параграфи и букви остават мъртви, бездвижни скрижали.
Другото значимо публицистическо произведение- занаятчийската трагедия на прочутото село Чушмелий, чийто образ непременно е свързан с луковото производство. Татяна Ковтун с нескриваема горчивина ни разправя за постигналата ги беля.
Обаче, вече традиционно, байрякът на оптимизма и жизненост е високо издигнат от бесарабските жени-поетеси. А станало вече легендарното село Силиоглу (Холмское), благодарение на Марина Слободенюк пак ни изненадва вече с другата Марина-Гостева и все с така пронзително родолюбска поезия и лирика, ни връщаща в прекрасното детство и в българските, топли прегръдки на родните бабини и дядовци, създателите на един учудващо уреден и уютен свят.
М. Слободенюк, М. Гостева, В. Писарогло, А. Константинова благодарение на своя поетичен талант пресъздават един приказен свят, където виреят детските душици и възнасят на поетичния пиедистал патриарсите на семейно-родовата, здраво скълъпена организация Бабата и Дядото-тези носители и пазители на това, от което се гради и конкретната самоличност и към което се крепи последната ни надежда, че не сме развей-прах.
Направо ни учуди с изблика на «бебешка поезия» чийшийско-одеската Марианна Чепразова, сигурно вдохновена от щастливите майчински дни.
В този контекст се вписват произведенията на учениците Д. Стоев (Тараклий) и А. Мерет (Болград). Това са чудесни, изследователски работи, използващи философско-аналитически подхвати за да вникнат в същността на семейно-родовата структура, като темелът на земеделческия, цивилизационен модел, безусловно, свързан с името «българи» и оставил трайни следи в националния ни характер и манталитет. А А. Мерет пиши истинска енциклопедийна статия за хляба-този сакрален продукт за всички нас.
Страстният очерк на Д. Инжилова «Красный директор» ни кара да осъзнаем, че вековния спор между мещанската, дребнобуржуазна идеология, основана на частна собственност и советския, болшевистки модел на колхозно-кооперативното хазаюване, този спор е пак актуален пред лицето на грозното обедняване на бившите колхозници и угасването на живота в бесарабските села. Детската идеологическа драма, разиграла се в обикновенното бесарабско семество между майката и сина по повод неговото встъпване в пионерските редици, с голям реализм е описано в «Аргатинът на дявола» от Петър Люленов.
Иван Динев прави опит да разшири жанровата палитра с новия си роман «Бабник».
Постъпват забележки от многото наши бесарабци, напуснали родните места, а техните носталгични, лирически повествования ни дават сили и оправдание за нашето старание да крепим бесарабската ни съобщност въпреки сътрясенията, предизвиквани от разрушителните талази на глобалисткия потоп.
А нашите проверени, постоянни автори също ще намират своето място на страниците на юбилейния алманах. Те не се нуждаят вече за рекламни анонси, а техните произведения изискват спокойно, вдумчиво чтение, което е възможно саде чрез книгата и в къщи.
Особенна благодарност изразаяваме на Д.Добрева (Аз пиша), Нина Дейнека(Болбока), Нина Иванова(Рени) за съдействието в събирането на материалите.

Лауреатите на конкурса "Златното перо 2022"

Стихотворения
М. Гостева (Селиоглу), М.Слободенюк (Селиоглу), В.Писарогло (Купаран)
Автобиографическа проза
И. Серт (Одеса),Г.Манолова(Кайраклий, САЩ), А. Киосе (Рени,ФРГ)
Художественна проза
А. Малешкова (Валя-Пержей), Николай Куртев (Валя Пержей, Д. Балтажи (Твардица)
Драматургия
И. Динев (Тараклий)
Публицистика
Т. Ковтун Чушмелий), Д. Гургуров (Кортен), Д.Инжилова (Вольное)
Родознание
Н. Иванова (Рени), А. Константинова (Чийший), А.Мерет(Болград)
Исторически очерки
В. Кирязов (Одеса), И. Сергеева (Одеса), И.Думиника (Твардица)
Хумористическа черга
Д. Караулан (Кулевча), И. Динев (Тараклий), Д. Балтажи (Твардица)
Командни приз
г. Рени, г. Тараклий, с. Болбока

Съдържание

От съставителите

Стихотворения

Таня Танасова Нежната есен. Нашият език (гимн на Молдова)
Павел Димов (Днепропетровск) Я болгарин
Дмитрий Йоргачев (Ново Ивановка) Болгарскую шапку …
Ана Терзивец (Одеса) За баницата. Към Трифон Зарезан
Анатолий Деордиев (Терновка) О стихах.
Йорданка Господинова (Добрич) Бащите ни. На дедите ни.
Оксана Новак (Комрат) Оглан
Т. Ткачук (Рени) Молитва во имя мира.
Валентин Кирязов (Одеса) История на едно стихотворение.
Марина Слободенюк (Селиоглу, Измаил) Бальзам для души. Есен.
Иван Ризов (Тараклий) Постой, человек!
Марианна Чепразова (Чийший Одеса) Старите снимки. Бебешки…
Николай Сысойлов (Днепр) Гагаузия любовь моя
Ана Константинова (Чийший) Сила слова.
Петър Баранов (Нови Троян)Коварен наш язык. Нещо за вечността.
Ворникова Наталья (Чадыр-Лунга) Художник
Наталия Артёмина (Тараклий) Надеждата
Лилия Олейник (Болбока) Портал. Рими души.
Вика Писарогло (Купоран) Приказката
Арсений Никулча (Тараклий) Цена жизни
Петър Язаджи (Твардица) Само съм…
Наталья Задорожная (Аккерман) Обычный день
Алла Мельничук (Бендер) Художник
Марина Гостева (Селиоглу Одеса) Моей бабушке Я помню всё…
Андрей Ткач (Лиманское) Casa parinteasca Mon villadge natal
Алесандру Галацану (Вадул луй Исак) Basarabia
Марьяна Топалы (Лиманское) Nostalgie
Михаил Кулаксъз (Броска Вена) Роман
Петър Бондар ( Нови Троян) Изповед
Елена Бахарева ( Рени) Родной город. Одноклассникам
Димитър Балтажи (Твардица) Нямах време. Первая любовь
Поэты села Болбока-Котловина
Яна Арабаджи Durgudunbu bet durumu!
Сергей Дзюба Sevgili anam
Ольга Каранфил Gözellii kim bozdu?
Николай Арабаджи Vatana duygularım.
Лилия Арабаджи Gençlerӓ
Карина Замфир Benim Balbokam
Андрей Арабаджи Okul
Анна Джус- Дейнека Весна на крилях.
Васил Узунов Размышление в алее. ŞAŞ BUGA
Вера Кобзаренко Про злого волка Матфея
Жанна Котляренко Kuşcaaz
Нина Дейнека Спадок
Людмила Базаджи Däduylan kız
Мария Котляренко Хорошо быть крылатой птицей
Харлампи Телпиз (Баурчи) Genä iyer kafamı
Фёдор Дулогло (Чадыр-Лунга) Начало
Евгени Артёмин (Тараклий) Одиночество
Мария Палик (Комрат) Aaçlık
Арина Димова (Тараклий) Татко
Наталья Чекер (Луганск) Шарик
Виталий Константинов (Чадыр Лунга) Küçük. Цените детей
Виталий Бошков (Кубей) Шабашову
Елена Гагауз (Комрат) Bucak – benim Ana topraam!
Ала Бельчевичена (Чадыр-Лунга) Буджак Отцу
Татьяна Бельчевичена (Чадыр-Лунга) Папе
Вадим Биязь (c. Верхняя Албота – Москва) ......................102
Валентина Сакалы ...................................................................103
Честь и дело .................................................................................103
ФедорДулогло (г. Чадыр-Лунга) ...........................................104
Бабье лето ...................................................................................104
Нина Пеева .................................................................................105
Спит город .......

Автобиографическа проза

Анна Киосе ( Рени, Регенсбург) Я дома
Петър Бондар (Нови Троян) Наш учитель
Иван Аловатски (Тараклий) Разказ за моята буля
Иван Серт (Нови Троян Одеса) Страшные годы. Одесса.
Галина Манолова (Кайраклий) Предколедно Мила мамо.
Андрей Мьяник (Измаил) Измаил.
Александр Кокалко (Рени) Старый вокзал. Бесарабское вино

Художествена проза

Димитър Балтажи (Твардица) Некомкан Филип
Петър Люленов (Кортен) Надхитряването. Аргатинът.
Валентин Кирязов (Одеса) Надежда
Иван Динев (Тараклий) Бабник
Ана Малешкова (Валя Пержей) На дернека
Николай Куртев (Валя Пержей) Русначето

Публицистика

Татяна Ковтун (Чушмелий) Чушмелий-луковото село
Ганна Бесарабска (Одеса) Профессор Дыхан
Валентин Кирязов (Одеса) Разбитая и разгромленная любовь
Сергей Тулуш (Тараклий) Может ли лев пахать?
Иван Аловатски (Тараклий) Книга Кливинковой. Гагауз Ери.
Татьяна Соловьёва (Кожушна) Белый аист из Грузии.
Домника Иджилова (Вольное) Красный директор
Дмитрий Гургуров (Кортен) Гагаузские идеологи продолжают...



Драматургия

Иван Динев (Тараклий) Идеалистът Олимпий Панов

Родознание

Петко Войков (София) Човек без родина е чужденец
Нина Иванова (Рени) Български родове Киранови и Чакир
Георги Димов (Твардица) Сватбите у нас
Ана Константинова (Чийший) Чийшийски джигит
Иван Пастырь (Кирнички) Пехливаны Кирничек
Данил Стоев (Тараклий) Историята на моето семейство
Андрей Величко (Одеса) Кавырма. Хлеб
Ангелина Мерет (Болград) Хлябът в бита на българите.
Петър Люленов (Кортен) Грузданка. Народна песен.
Георгий Танов (Тараклий) Тановы. Хроника рода.
Светлана капанжи (г. Чадыр-Лунга) ...................................365
Семья Маглели из Чадыр-Лунги.
История одной фотографии ....................................................365

Исторически очерки


Валентин Кирязов (Одеса) Потёмкинская деревня….Терновка
Стас Аккерман (Аккерман) Карта Молдавии (Бауэра) 1772г.
Иван Думиника (Твардица) Бессарабия-Франция. Моя боль…
Ирина Сергеева (Одеса) Болгарское Водворение

Хумористическа черга

Караулан Димитър ( Кулевча) Хаджилъкът на баба Доца
Иван Динев (Тараклий) Трифон зарезан
Александр Барбов (Твардица) Мюрдя или главная приправа
Димитър Балтажи (Твардица) Свитер «Малежека»
← Передел мира Георгий Харлампиевич и его книга "Тановы". →

Комментарии