Боже, царя храни!

Картина 1
Тараклии сто лет

Действията през целия спектакъл се играят пред декорацията с изображението на фасада на Приказа-първата административна сграда в Шоп Тараклий. Меняват се само транспарантите. В първата картина на сградата висят транспаранти
« Тараклии сто лет». Иван Петрович Беров, старшината на Тараклий , прави последният преглед на мястото, където ще се провеждат праздничните мероприятия посветени на 300-годишнината на царският род Романови и столетието на Тараклий.
На предният край на сцената е установен паметник на императора Александр Освободител. Паметникът е зачулен с плат. Вижда се само надписа «Александр Освободитель». Редом с паметника е новоизградената чешма.
И.Беров за първи път в живота си ще държи тържествена реч пред цялото село и пристигналите гости и губернско началство. ИБ е облекан c обикновени, всекидневни дрехи (интерия, демийни гащи, паралия, пантофи). Излизайки на сцената, той спира замислен, изважда листото с речта си и тръгва към стъпалките на сградата. Звучи бравурна музика с пение на «Боже, царя храни!» и светоефекти, създаващи илюзия на предстоящето тържество. ИБ се качва на трибуната и изнася своята реч(запис)
« Хора добри! Уважаеми земляци-тараклийци!
Неска сме се събрали тук, на тараклийския мегдан по една много важна причина. Сами знаете как е мъчно да събереш на едно място курлийци, долненци и хората от шопския край наедно. Един стар човек от Чийший тъй ме каза: « Брей! Тараклий е толкова голямо село, че хората от единия край не се познават с хората от другия». И то тъй, май че го има. Но неска стана чудо-сме се събрали всичките, защото нашето село навърше сто години. Нашата учителската интелигенция начело с многоуважаемия свещеник на тараклийската черква отец Василий Чайковски събраха важни сведения за историята на нашето скъпо село. Тези сведения се събрани ето в тази брошюра, направена в Аккерманската печатница с паричните пожертвования на семейството Чайковски. Ето какво пише в тази брошюра:
« С началом русско-турецких войн 1806-12 годов в Бессарабии появились беженцы Видинского санджака. Несколько семейств, из так называемых шопов, поселились вблизи татарского рода «тараклы». Туда же, после выселения татар из Буджака, прибывает группа переселенцев из 26 семейств и заселяются на месте, которое сейчас называется «Селище. В 1819 году прибыли русские военные инженеры –топографы и провели необходимые землеустроительные работы по планировке будущего селения уже в более широкой, нынешней балке».
Именно според това, че създаването на нашето село, както и многото други български колонии в Бессарабия, направо е свързано с държавната воля на руските царе от рода Романови, ние днеска сме свидетели на откриването в Шоп-Тараклий на паметника на Неговото Величество Александър Втори Освободителят…
Акълът на простия човек, колкото голям да бъде, не може да постигне цялата мъдрост на Белият Свят. Затова на простите хора, на нас, ни трябва и Цар. Властта на Царят е дадена от Господ и православната вяра ни учи, че Царят е наш всенароден баща. И затова се молим : Боже, царя храни!
Ние нали помним какво стана с нашата земя преди 15-20 години… земята ни престана да ражда, лозята изсъхват от неизвестната болест и народа ни изпадна в голяма бедност. Какво щяхме да правим, ако не беше държавната помощ? Именно благодарение на царския министър Столыпин в Бессарабия бяха създадени Земелната банка , семевъдчески стопанства …И работата се поуправи.
Но кой ни е виновен, че отделението на Земелната банка е открита в Комрат, лозарския питомник в Кортен, училището за агрономии в Чадыра, а пък в Тараклий-нищо ? От едната страна причината е в това. че бяхме тогава в Кубейската волост и нямахме там глас, но от другата страна си знаем, че тараклийци сме май малко тромави и комшиите често ни изпреварват.
Сега, когато Тараклий се отдели от Кубей и стана самостоятелна волост, проведохме миналата година телефона линия Кубей-Тараклий. Моят предшественник, многоуважаемия Бакаржи Тимофей Лазаревич успява да направи паровая мелница, селскостопански кооператив, който снабдява тараклийци с керемида, сеялки, веялки, плугове…Беше отворен магазин с монополно право да продава водка и сега в тараклийската казна има достатъчно пари за гимназията и за двама фелдшери.
Тимофей Лазаревич направи каменен мост през Читашката ръпа, със свои пари и заедно със своите братя правят чешма, която сега я знаем като «Хаджидинковата». Чешмите в Тараклий е голяма работа. Може би, няма друго село в Буджака да има толкова сладка вода, както в Тараклий. А водата саде тогава е ползотворна, когато свободно изтича…това се знае от най-старите времена.
Щом наченах да смишлявам за големите дела на тараклийските чорбаджии, не може да не кажа за Паслар Иван Лазарович- най- видния тараклийски търговец, за неговата мелница, която я знаем както «Пасларевата машина». Иван Лазарович държи складове на железнопътната станция, свиноферма, винария, има имоти в Болград и в неговата сграда се намира банката «Бессарабия». Той най-първи насади лозя с европейско грозде…
Тараклий ражда и велики хора. Кой, да кажем от вас знае, че Главният Иконом в Зографския манастир е наш тараклиец, син на Хаджи Динко Бакарджи! Разбирате ли какво е да си Главен Иконом в едно място, където пращат армагани гражданите и Правителите на всичките православни държави ! Не сякой министър-казначей на многото държави има толкова доходи.
Имаме и ний, тараклийци, големи хора, способни да вършат велики неща!
И неска като виждам всичките вас развеселени, применении, аз вярвам, че и през сто години нашите правнуци жа се гордеят, че са родили и израснали в Тараклий и жа прославят нейното име по близки и далечни краища. Бих искал аз и през сто години да се чуват нашите хубави, български песни, кръшното хоро и счастливите гласове на тогавашните тараклийци….
След известно време на сцената се появява неговият разсилни Начо и имитира викането. Унесен в своите мечти и блянове, ИБ не го чува. Тогава Начо решително се качва към шефа си и го дръпва за ръкава. Мигновенно музиката и светоефектите изчезват, ИБ смутено прибира в джоба листото и въпросително се навида към Начо.

- Иван Петрович! Вас ви тръсе един чуляк…господин…от…Ай, го! Той вече иде насам.

ИБ бавно слиза насреща гостенина, който изглежда типично за интелигенцията в началото на 20 век. Това е питерски профессор, етнограф Н.С. Державин.

Д- Добър ви ден, господин старшина !
Б- Добре дошли …С кого имам чест да разговарям?
Н. Державин церемонно подава ръката:
- Николай Севастьянович Державин, профессор на Петербуржският университет. Целта ми е знакомството с българските села в Бесарабия, бившите колонии. Имах удоволствие в Акерман да видя и чуя тараклийските песнопойки и това ме накара да посетя Шоп Тараклий с надежда да намеряя тук богат исторически и фолклорни материал.
- С квото можем жа ви помогнем. Имаме учители-родолюбци…Начо!
- Не струва да бързате…Аз имам намерение да се настаня в Тараклий за няколко дни и искам да присътствам на вашия юбилей-100 годишнината на селото ви. Това означава, че селото ви е основано през 1813 година?
-Малко не е тъй. Наистина, селото ни е основано през 1807 година, когато се заселват първите 16 семейства преселници. Но те осядат в другата балка. По-късно, подир 1812 година инженерите –землемери правят нужните мярки и селото ни придоби сегашният вид, по тае балка: по-широката и удобна.
- По-рано тук имаше ли жители?
- Да. Тук живееше татарски род, който беше изселен от руското началство през 1806 година.
- Българите заварват ли тук нещо от татарите?
- Не. Татарите развалят си къщичките и си вземат дървения материал с тях си. А чамурените стени дъждовете ги размиват за една година. Тъй че на българите им се доведе да си правят колиби и вече по-късно начеват да градят чамурени къщички.
- Добре. А защо тогава 1813 година?
- Нали разбирате. За да се направи такъв празник трябват големи пари и щом постъпи разпоряжението за празнуването на царския род, ми хрумна и за юбилея на селото ни. Мисля, че голям грях в това няма.
- Разбира се. Още повече, това е доста символично. Българските колонии в Бесарабия, обединени в една административно-териториално «Болгарское водворение» е нещо уникално в световната геополитическа практика и , безусловно, е заслугата на царския род Романови.
- В знак на благодарност сме съградили паметник на императора Александр Освободител и на празника жа го осветим…
- Прекрасно сте намислили!
- Ама отколе ме чевърка един въпрос…
- Слушам.
- Как се случи, че Русия триста години е управлявана от немци…Саде Екатерина Великая какво струва! И Царете взимат принцеси от Германия…Няма ли сред руските славяни способни родове и държавни мъже?
- А откъде знаете, че например, Екатерина Велика е немка?
- Как откъде? Чел съм в книгите…и сред учените хора тъй се знае…
- Има такова нещо… Това дори е официална версия.. Но не е вярна…
- Дали? А каква е истината?
- Истината е такава, че Екатерина Велика и всичките съпруги на руските царе са от славянски племена ободрити, сърби, лютичи…от които е и самият родоначалник на царският род Рюриковци. Само че тези славянски земи сега са в пределите на Германска империя.
- И какво сега излиза?
- Излиза , че Германия и Русия в голяма степен са славянски империи, но разделении езиково и верски. Още великият княз Святослав искаше да обедени всичките славянски племена и да направи столица на Дунава. Той не обичаше Киев, който той очисти от хазарите. Святослав искаше да седи на реката, която тече по всичките славянски земи…
Но не успя. Беше убит.
-Кой го уби?
- Има сила по-яка от руските императори, и царете ни се принудени да й се подчиняват.
Докосва паметника
- Ето Александр Втори. Дядо му разбива Наполеон, казаците влизат в Париж. Няма в Европа военна сила, способна да попречи на руския цар да пропъде турците от Балкана, да превземи Босфора, да се настани в Цариград…Ама не посмя.
А внукът му се реши и освободи българите, влахите, сърбите, молдованите…Затова пише-«…Освободител». И крепостноето право в Русия отмени и османите пропъди. Това, разбира се нямаше да му бъде простено. Но нали прояви воля и смелост да закрили родните, славянски народи. Тъй може да действа само истински Цар-император…

На сцената се явява Василиса Чайковска, учителка
- Иван Петрович, извините, но мы уже целый час вас ожидаем!
- Оф. Май се позабравих… (към Державин) Канят ме на репетиция. Нашата тараклийска интелигенция за празника жа играят спектакъл…Ето тя го написа и поставя.
- Тъй ли? (Посяга ръката към Чайковска) Николай Державин
- Елена Чайковская
- Но ще ми позволите ли и аз да присътствам на репетицията ?..Стана ми много интересно.
Беров въпросително поглява Чайковская
- Почему бы и нет? Для нас будет очень важно услышать мнение столичного, интелегентного человека. Добро пожаловать!

Всичките излизат от сцената, задната част на която се затъмнява. Осветява се центъра в който пристигат артистите, а сетне и Чайковская, Беров и Державин.

Ч- Так. Господа, занимаем свои места. Покажем Ивану Петровичу и гостю из самой столицы финальную часть нашего спектакля с арией Ивана Сусанина.

Картина 2
«Иван Сусанин»
Зазвучава музиката от операта «Иван Сусанин». На сцената се имитира виелица, снеговалеж. Групата полски солдати се струпват на купица, мъчейки да се завардят от бурята. Иван Сусанин, усетяйки, че неговата измама е разкрита и ще бъде казнен, отделя се от групата и пристъпва към авансцената. Тук той изпълнява арията си.Към края на арията групата солдати зловещо обкръжават Сусанин и го посичат.
Звучи реквием. Зрителите в залата и на сцената ръкопляскат.

Д- Чудесно! Молодой человек я просто очарован вашим голосом. Как вас зовут?
- Михаил…Кочев
- Замечательно Миша! (към ИБ) Какви хора талантливи имате! И очень жаль , что вас не смогут услышать в других селениях Бессарабии. Иван Петрович, я считаю, что этот фрагмент можно включить в официальную часть праздника. Даже непременно! Можете мне доверять. Это будет восхитительно и останется в памяти тараклийцев на долгие годы.
Артистите в знак на благодарност също отвръщат с ръкопляскане на професорските думи.
Ч- Уважаемый господин профессор. Спасибо вам за высокую оценку нашей скромной самодеятельной постановки. Со своей стороны мы хотели бы подарить вам на память вот эту брошюрку. В ней силами тараклийских учителей собраны краеведческие материалы из истории Тараклии.
Д- Большое спасибо. Я искренне тронут. Моё пребывание в вашем селении началось просто замечательно с первых минут. Могу представить, чем будут заполнены те несколько дней, которые мне предстоит здесь провести.
- Можете быть уверенными, что у нас есть , чем их наполнить…Бъчвите са пълни!
(смях)
Б- Дорогие мои артисты! Я рад, что вы подготовили спектакль и что он понравился господину Державину. Мы примем во внимание его предложение и включим часть вашего спектакля в праздничную церемонию. Будьте к этому готовы.
Если у вас будут еще какие-нибудь материалы по краеведению, обычаям-не стесняйтесь и обращайтесь к Николаю Севастьяновичу. Скорее всего, мы определим его в гости к господину Пасларь , где вы его сможете застать. А пока, всего вам хорошего.
Картина 3
Беров и Раевски

Артистите и гостите напущат сцената. Цялата сцена се осветява. Появяват се
Беров и Раевски. ЛазарРаевски-типичен представител на революционна настроена
российска интеллигенция. Нервен, избухлив и емоционален. Завършил
Днепропетровски мединститут, той се завръща в Тараклий и работи фелдшер.
Активен общественник и в известна степен е в оппозиция към местната и
държавната власт. В момента те с Иван Петрович обсъждат сценария на празника.
Запират се до паметника на Александр. Докато Раевски критично преценява
оформлението на сградата и паметника, Беров се отбива към новоизградената
чешма хем да се напие, хем да чуе мнението на Лазар за своят принос в
благоустройството на Тараклий.

- Иван Петрович! Вне всякого сомнения, что вы задумали великое дело и реально
разтормошили нашу, спящую вечным сном, Тараклию. Лично я навсегда потерял веру в
то, что в нашем селении можно что-то стоящее осуществить.
Я снимаю перед тобой шляпу. И заметь- я никогда и не перед кем её не снимал.

- Бря! Доживях да чуя и от тебе едно добро слово!
- Я даже больше скажу. Вот эта чешма будет носить твоё имя- «Беровата чешма».
Представь себе: должно было пройти сто лет, чтобы тараклийцы удосужились подвести
водопровод сюда, в центр села, а не переться по копчакскому баиру, аж до кладбища.
Теперь, видимо, придётся ждать еще сто лет, чтобы в Тараклии родился новый Иван
Петрович Беров.
- Не е мен хваляй. Благодари рожденият ден на царския род Романови.
- Слушай, оставь это своё коленопреклонение. Есть у наших болгар такой
отвратительный…кусур-преклоняться. Слава богу, уже двадцатый век. Сколько можно
ползать на коленях!
- Оф, Лазаре, остави твоята социалистическа пропаганда ! Ето професорът Державин,
нашият гостенин…
- Да. Я хотел тебя разспросить на счёт этого…профэсора. Как ты думаешь зачем он к нам
заявился?
- Как зачем? Човекът ясно го каза- събирал краеведски материали за нас, българите. Той
сами е родом от таврийските българи-все наши хора-бесарабски.
- Ой, Иван Петрович, не будь таким наивным. Пожилой, ухоженный, столичный господин,
профэсор Петербургского университета попёрся за две тысячи километров в задрипанную
Тараклию, чтобы послушать заунывное пение какой-нибудь бабы Иваницы. Так что ли?
Ты, что в это веришь?
- Защо да не е?
- Я позволю вам напомнить, что когда открывали Комратскую гимназию и возник вопрос
на каком языке вести обучение, тогда тоже подъехал такой же профэсор…Григорович,
назывался.
- И какво?
- А шарено око…получилось, уважаемый Иван Петрович. Этот профэсор покрутился
здесь и донёс до императора, что видите ли, в болгарских колониях говорят не только на
болгарском языке, но и на албанском, молдавском и даже на турецком и, мол, учение в
Комратской гимназии следует осуществлять на русском.
- И какво лошо има в това, че децата ни се учат на руски?
- Дело не в этом, а в том, что эти профэсора приезжают совсем не в научных целях …
Знаешь ли ты кому подчиняются отделы этнографии, изучающие народности Российской
империи?
- Не знам.
- Теперь знай. Подчиняются министерству внутренних дел.
- Искаш да кажеш …
- Вот именно. Чтобы управлять империей из двухсот народностей надо иметь точные
сведения об этом населении, а в случае нужды изпользовать его в политических целях.
Разумеется, на благо царского самодержавия-этой «тюрьмы народов».
- Е-е-е. Пак ти за своето. Кто о чём, а вшивый о бане.
- Вот, я задам тебе вопрос: ты со своим семейством хотел переселяться в Сибирь?
- Да.
- А почему? Можешь не отвечать…и так понятно: народу в Тараклии много, земли не
хватает и она уже плохо рожает…А почему же тогда вам отказали в переселении?
-Не знаю
- А я знаю. Потому что скоро будет большая война и будут нужны «пушечное мясо» и
нельзя допустить чтобы стратегическая Бессарабия осталась бы без лояльного к России
населения.
- Кяр на тебе ти доложиха, че жа има война! Дрънкаш простотии, както сявга.
- Иван Петрович. Ты, ведь, не какой-нибудь простой тукан. Ты должен знать что творится
вокруг и на твоей ответственности судьба почти семи тысяч тараклийцев…Знаешь ли ты,
например, что твой родственник Беров и еще двое тараклийцев состоят членами
кубейской социал-демократической ячейки ?
- Чувал съм някакви приказки. И за тебе разно гълчат. Една приказка-пари не струва.
Какво толкова им береш кахъра? Млади мъжи. Кой ги знае за какво ходят в Кубей ?
- Вото-вот. А это совсем не шуточки. А знаешь ли ты, кто руководит бессарабскими
социал-демократами?
- Не знам и не ме интересува.
- А напрасно. Ими руководит Асен Христов. А кто организовал восстание в Комрате ?
Кръстьо Раковски Станчев, между прочим, внук Георгия Раковски. Так, вот, этот Кръстьо
является руководителем румынской социалистической партии. И один и другой са наши
хора-българи.Я уже не говорю о том, что марксизм в Россию и социалистическую заразу
насаждал Димитър Благоев-нынешний отец Социалистического интернационала.
- Ама не разбирам накъдя завиваш.
- Что тут непонятного? Болгары возглавляют антиимперское, антироссийское подрывное
движение. Теперь тебе понятно зачем приехал профэсор и какие могут быть последствия
для нашего населения ?
-Какие ?
- Очень печальные. Ты же знаешь, что каждое воскресенье я езжу в Чумай к помещикам
Захариади играть в преферанс. Им регулярно присылают почту из Франции с газетами и я
в курсе к чему всё движется. Россию в очередной раз будут бить и при этом очень
коварно. Её будут рушить как извне, так и изнутри с помощью, как раз, социалистов.
Российская империя непременно разсыпится и что тогда будет с нами?
- Това саде Господ знае.

Вбягва разсилния Начо
-Иван Петрович ! Пристигна оркестъра от Болград.
Тримата хукват





Продължението по-долу в коментариите