Чийшийци - габровци!

Всички казват че чийшийци са габровци. А малко кой от Чийший е срящал истински габровец. Със столицата на хумора – град Габрово ги свързва само това, че тук в Чийший, като и в Габрово, живеят българи пестеливи, изобретателни и с голямо чувство за хумор.

Пестеливата баба

Дядо Герги и баба Гергювица си клали прасе. А дядо Илия бил касапина. Баба Гергювица била много свидлива жена и се чудила кък нещо да не загуби:
- Илия, вие нали наскоро си клахти прасето? Нали ти й отреснала усмянката?

Едно за двама.

През 30-ти-40ти години в нашия край биле много тежки времена: суша, глад, хората биле бедни, непостигало. Физически нездравият Начо имал пет деца и му било много тежко да ги нахрани и облече.
Двамата по-големите момчета вече трябва да ходят в училище,а в къщи има само една горна дреха – един кожух на всички и една пара големи чизми. Изобретателният баща измислил: по-големият обува чизмите, а по-малкият облича кожуха и се качва на чуш на бати си! Ситуацията би разрешена: двамата сина стегнати и всеки ден те ходят в училището.

Срамежливото момиче
Едно момиче отишло у комшиите по някаква работа. Сварило ги на масата, те са закусвали: ядяли хляб и сирене. Момичето било гладно и му се прияло от тяхната гозба. Стопаните били май скъпички, но били хора тактични и предложили на момичето едно залъче хляб и една бучка сиренце. Но те били толкоз мънички, че само събудили у момичето голям апетит. Макар че момичето било срамежливо, много му се искало да си хапне от сладкото овче сиренце, което още по-сладко миришело. Момичето е пресрамило и тихичко се обадило:
- Аз ми се свърши сиренцето. – стопанката откъснала още едно парченце и го подала на момичето.
- Аз ми се свърши хляба. Стопанката откъснала още едно парченце бял пшеничен хляб, момичето мигновено го изяло и пак рекло:
- Аз ми се свърши сиренцето…
- Аз ми се свърши хляба… Така момичето се наяло до насита и доволно и весело си отишло вкъщи. Забравило защо ходило у комшиите.

Вървежът на чичо Иван

Къщата на чичо Иван се намира в центъра на селото, около нея се наредили няколко общински постройки. Среща един път един селянин чичо Иван и, като е забелязал, че нещо не е наред, го попитал:
- Бате Иване, кво май гачи си настъпал лозова пръчка?
- Ей, да живееш между два винзавода и ти тъй жъ вървиш.

ТАКА СЕ ПЕЧЕЛЯТ ПАРИЧКИ

Чийшийци са много пестеливи хора, имотни са, защото умеят да вадят пари от всичко. Дядо Петър бил прочут майстор-винар, ала не бързал да изпразни бъчвите още през зимата, а задържал вино до края на лятото. Когато в другите къщи вече нямало вино, баба Петровица почвала да печели парички.
Вестта, че дядо Петър е пуснал вино от пълната бъчва бързо обикаляла селото.
Както е прието в селото, събрали се группа мъже, дошли да се почерпят за здраве. Всички хвалели виното.
- Мале-мале, как сладко пият – рекла баба Петровица, – Я чакай да си наточа една чаша, да си сръбна и аз. Взела чашата и отворила чепа на шестстотинкилограмовата бъчва и напълнила чашата с червена ароматна течност от буджакските лозя. Вдигнала чашата, подготвила се да си сръбне.
- Дай, Боже, здраве!
Щом допряла чашата до устните, нещо я стиснало в сърцето:
- Айш, жа изпия това вино, а то струва двайсет копейки. Като го изпия, кой ще ми ги даде, по-добре като дойдат купувачи да го продам.
Баба Петровица наляла руйното вино обратно в бъчвата и си облизала сухите устни.
Така се печелят парички!

От глупави мъже

Срешнали се двама приятели, решили да си пийнат по чаша вино.
Обадили се в един двор, където продавали вино. Посрешнала ги стопанката.
- Булка Иванице, искаме да се почерпим, наточи една половничка вино, ако ще ни хареса, ще поръчаме повече.
Зарадвала се стопанката и отишла да точи вино. Шмекериите – купувачи
забелязале на саръка още съвсем нови гащи. Единия от тях ги турнал в пазвата си. Излязла стопанката от бурдела с половница ясно руйно вино в ръката.
- Опитайте виното… Колко още да ви наточа? – уверено попитала жената,
- Ако плащате – добре, ако не – отивайти се, -имам работа!
Пийнали се по една чаша мъжете и единият рекол:
- Наточи още пет кила! Ние полечка ще се пием, а ти си върши работата…
- Кой жъ плаща? – попитала стопанката.
- Не се бой жъ платим!
- Или плащайте, или си излизайте !- искряскала ядосана жената.
- Айго, булка, тези гащи си ги купих, а тий ми са май-тесни, земи ги, тий на вашия Иван жъ съ таман.
Успокоената жена поела гащите и бързо ги прибрала вкъщи.
Приятелите се испили виното, поблагодарили стопанката
-- От глупави мъже! Пропиха си гащитеI
Върнал са вечерта стопанина от нивата и стопанката решила да го зарадва:
- Я виж, Иване, какви гащи ти купях.
- Аз сами си ги купях!...
-- Не, бе, двамина довадаха да пият вино 5 кила изпиха, пари нямаха, че ми дадоха тези гащи… Въри да ги примериш…
- Аз ги мирих в лавката, а тебе кяр хубаво те излъгали!

Пени са, ни пени – пари съ й дало!

По едно време в Чийший пристигнал търговец с различни промишлени стоки. Тогава чийшийци още малко знаели за фабричното производство. Хората с голям интерес отрупали каруцата на парцеланко, пълна с различни удивителни неща. Чичо Иван застанал в очерето и той да си купи нещо, да си зарадва семейството. Избрал едно кафяво парче, без да знае какво е, смятал го за щербет –популарна сладка закуска в онези времена. За вечерята чичо Иван аккуратно и честно разделил купеното «ястие» на еднакви парченца и подал на всеки от голямото му семейство. Всички деца и възрастни с голямо любопитство и осторожност си хапнале от закуската, от неожиданно непонятен и неприятен вкус се огледале, но по възпитаност никой нищо не се обадил, само малката Донка се възмутила:
- Тате-е, то май съ пени-и!
- Пени, ни пени – еж, пари съ й дало! – отрязал бащата.

На кой прилича (мяса) Ванчо?

В един от учебните кабинети в училището учителката си харесала едно цвете, което би подкарало с много нови клонки за пресаждане. Поискала учителката малко вода да го поле, за да може лесно да си извади едно коренче. Но никой от учиниците не се сподели с питната си вода от шишенцето. След малко учителката се оплакала на една от майките:
- Представете си, никой не ми даде малко водица…, и вашият Иванчо също!
Мале, Ване – се възмутила майката – на кой мясаш бе?! Майка ти на всичкото село позичва долари пуд проценти апък ти…!!!

Сашо обича сладолед

Баба знай, че Сашо много обича сладолед.
И наведнъж му купила два. Сашо бърза да яде:
- Бабо, колко струва сладоледа?
- Четири гривни за единия, Сашко.
- Бабо, ами защо не взе повече?
- Много е вкусен ли? – се поинтересували отстърни.
- Не, много евтен! – отговорил Сашо.

Ана Константинова