Хорото на финансовите дяволи

С какво? По какъв начин? Нали държавата, тоест властта с армията, полицията и всичките й останали реквизити, е негова – на краля, княза, тоест: НА ХРИСТИЯНСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ?И кланът Фугер се разорява, след което изчезва от историческата сцена. Причина – липсата на политическа власт.
Очевидно кланът Ротшилд е отчел горчивата поука от съдбата на клана Фугер – и след натрупването на капитал започва настойчиво да се домогва именно до политическа власт.Дейността на масоните с тяхната идеология (отделен въпрос е как тази дейност и идеология се създават, организират и финансират) се оказва удобна платформа за пробив в политическата власт, като съответната конюнктура е създадена във Францияв средата и края на ХVІІІ-ти век.

Пробивът там е извършен; вярно, че Наполеон и след това Реставрацията забавят развитието на процеса – но, така или иначе, нанесената на Франция рана в историческа перспектива е смъртоносна , ако се съди по нейните гърчове в сегашната й агония, само 200 години по-късно. За някои 200 години са много време, за други малко – зависи от историческия мащаб, с който се борави.
Френската зараза плъзва в Европа – и по-нататък лавината става неудържима.
И все пак въпросът остава: защо в средата на ХІХ-ти век кланът Ротшилд финансира Карл Маркс и борбата срещу капиталистите-индустриалци?Като подчертаваме пак, че поне засега няма как да се установи със сигурност, може да се предоположи с голяма степен на вероятност следното: успоредно с лихварския капитал, който се движи изпреварващо във времето, от средата на ХVІІІ-ти век заедно с промишлената революция започва да набира сила и индустриалният капитал.
Фабрикантите. Тоест: организаторите на производството на материални ценности, които ценности след продажбата си носят пари.Сиреч: носят КАПИТАЛ.
С други думи: зараждащата се индустрия отнема на лихварите (банкерите) приоритета в трупането на пари – сега вече не само от търговия и лихварство, но и от производството на материални вещи започват да се получават сериозни печалби.
Разликата обаче е не само в това – но се пренася и в етно-религиозна плоскост.
На християните в онази епоха, а и открай време, е забранено по чисто религиозни причини да се занимават с лихварство.
Затова и то става сфера, в която се вихрят… да го кажем по-меко и деликатно, нехристияни.
Самото име “Ротшилд” (“червен знак”) води названието си от червената звезда на Давид, която основателят на фамилията лепва над лихварската си кантора в Лондон.
И докато не съществува машинна индустрия, лихварите имат пълната гаранция, че единствени В СВЕТА разполагат със сериозни парични капитали. Тоест: че са най-богатите. Но не просто най-богатите – а богати с пари. С капитал. Да, вярно, аристокрацията, тоест, върхът на християнската властова пирамида, също разполага с богатства. Но основата на тези богатства са земи, замъци, дворци, от които чисти пари се получават единствено чрез селскостопанска продукция. Печалбата от тази продукция не е кой знае каква. Стига за издръжка на именията (и то не винаги!) – но не повече.
Появата на индустрията обаче променя тази ситуация. Сега вече, чрез машинното производство, християни получават неочакваната възможност също в кратки срокове да натрупат сериозно богатство, и то в пари. В капитал. Масовото производство и съответно масовите продажби на произведеното дават тази възможност. Лихварският (банкерският) капитал се оказва застрашен да бъде изтласкан от лидерската си позиция в света на парите. Колкото повече се разгръща производството, колкото повече стоки бълват никнещите като гъби фабрики по цяла Европа – толкова повече пари започват да се стичат в касите на индустриалците.
Които индустриалци в преобладаващата си част са християни, понеже индустрията, трудът и неговото организиране не са забранена зона за християните, каквото забранена зона е лихварството.
Тоест: християните започват да забогатяват.
И банкерите се виждат принудени да измислят начин, по който да нанесат удар срещу индустриалците, за да не им позволят да ги изместят от върха на финансовата пирамида.А и да ги държат под контрол чрез непрестанната възможност работниците да бъдат вдигнати на поредния бунт или стачка, или революция.
Ето защо капиталистът-банкер Ротшилд в средата на ХІХ-ти век финансира Карл Маркс, който създава идеологическата база за разрушаването на европейското християнско общество.Също както капиталистът-банкер Ротшилд в средата на ХVІІІ-ти век финансира Дени Дидро и другите от бандата, създали “Френската енциклопедия”, която пък разрушава френското (най-силно по онова време!) християнско общество.

А оттук-нататък, при добро желание, думата имат професионалните историци…[/align]