Как си ти, душа народна?

Ето тараклиеца нарами чантата и хукна да печели пари в чужбина. Минават месеци, години изпълнени с успех ли, несполука ли, със блясък на големите градове ли или с тежка неволя.Всичко това се трупа в сърцето му и през една безсънна нощ душата проговори:

Сънувам често старите другари,
Баирите със цъфналия салкъм,
Комшийски лаф до топлите дувари
И бащин двор съ белия кълдъръм.

Такива простички и по-рано хич незабелязвани неща придобиват символичност и сакралност. Кой ще му хрумни, че салкъмът, с който храним зайците, може да растрепери душата?
Една моя комшийка се пресели в България. Нашибала пари и си купила къща в едно балканско село, ама и там не било рахат: в арманя пълно със зъми, а из улиците със цигани. И все я питали дали не продава къщата. Българи виждала саде в телевизора. Сега й било мъчно за българско, за «комшийски лаф до топлите дувари», ама на кого ще продаде къща със зъми и цигани?
Други се изселват в Русия. Уж арман имат цял гектар,крави, прасета, гадини…Ама цяло лято ги яли комари, стършели, мушички, слепни-нямало спасение, а пък есен, като зароси един дъжд и червата им вкисвали. Не било и в Русия сладко., но нали имало пари и трева…Де е бесарабската чудна есен? И да завали малко-нали има винце, трушийка, кавърмица!

И когато вятъра обрули
Късна есен мокрите листа,
Виното душата ще разбули,
Ще направи път на песента.

Това виното «разбулва», а самогонката от чукундур направо съблича душата. Остава я , горката ,чисто голичка. Какво хубаво има във гола душа? Затова тараклийци нивга не се раскриват до голо. Затова ги набедяват,че са лицемери и двулични.

Ти си, Тараклиьо, моя мъка!
Неразделена обич си дори.
Посягам да целувна твойта ръка,
Защото си единствена, нали?

Такова може ли да изрече чийшиец или кортенец? Била «единствена» и още й не го обичала. Ама ще я целува! Бря!
Нашите фолклорни съперници-твардичани наричат Тараклия-«магарешка столица». Своето забутано селце смятат за «северна столица» на Тараклийския район и даже се шушукат със гагавузите.
Че било у тях уредено-изметено и окичено, имали сайт и нямали магарета из улиците. Даже в Одеса има бар-магазин «Твардица», а пък Шоп-Тараклий, наистина прилича ба на Румъния, ба на Америка-наред «маркети», «мераколи», «магнуми» и други шопчета. И уж «мини», а пък цените са «макси». В центъра изградили едно перде, а пък на пазара патладжана струва колкото бананите.Де й Еквадор и де й градината? Направили университет зад село и болница в къра. Дорде ги обиколиш, оставаш без крака и нерви. Аман, ти е райцентъра!
Ама има тараклийци и късметлии. Омъжват се за турци. В старото време булките бягали от турци, като от чума. Сега биле интелигентни, мокаетни и секси. А какво в Тараклий? Работиш лудешки по стройките и се не хваща: ни едно , ни друго.
Питам моят приятел, шофер-гурбетджия в Европа:
- Ката ден минаваш през Париж. Как са Монмартр, Мулен руж, Бульвар капуцинок, Пикасо?
- Ти си луд! Какъв Пикасо? В камиона е окачен навигатър. То пък и да искаш да си пикнеш тутакси диспетчерът кряска: «Какво става?». Ставало едно време! Сега барем да има ред да легна нейде и да не ставам. Светът ми се вие от табелките на френски, немски, фламандски. Вече не знам със себе си как да гълча и кой съм. Паспорта български, правата полски, камиона румънски, фирмата белгийска, началниът турчин, диспетчера чеченец, напарникът е от Замбия. Черен, гаче с катран го нацапали. Когато ме буди за пересменка се стряскам-се ми се чини, че съм дал душа и вече ме викат в денджема дяволите. А иначе много интелигентен човек и добър. И те са имали перестройка, ама там трепали хората не със демокрация и бира, ама направо се клали и се избивали със автомати. Той бил от знатен род, загубил позициите и бягал във Франция, където в своето време учил. Знае езици, има диплом-инженер. Тук си купил къща, ама в нея не живее. Може да го е страх човека. Живее със нас , тараклийци, в общагата. Нашите, нали знаеш, какви са фудулии! Щом бил негър-да рине нужника,да мие половите и да готви. Човекът какво да прави? Шета на нашите калпазани и мълчи. Кой ще го закрили? Европейски дурдом! Боже! Къде е нашият колхоз «Родина»? Казват,че сега заместо градина гъби жа въдели. Право ли е?
- Кой го знае, какво се въди в главата на сегашните менеджъри? Може гъби, може гущери… Те една патка не могат да пасят- залавят се за «бизнес». Измориха хората-вече няма място на гробищата. Корним гората и там се зараваме. Кой ще те зарови? Самички.

Няма в нашти места Колизеи,
Няма екзотика лъскава-
Има тежък живот без музеи,
Има гробища само със кръстове.

Пръсна се народа. Младите като пилци без клочка-няма кой да им дурдиса душата. Един любознателен учител от България , знаещ турски, руски, се заслушал в разговора между две момчета от Копчак и нашо, тараклийско. Момчетата колкото приказвали, сетне тараклиеца станал и си тръгнал. Едното гагаузче казва на другото:
- Гледай го, ти, скъперника! Ний такава работа му свършихме, а той ни черпи със най – ефтината бира!
- Не се ядосвай толкова. Той, човека, не е виновен. Кръвта му е такава!
Известно е, че кръвта вода не става. И казват, че тя разнасала душата из тялото.