Колко струва един мъж ?

Фарс комедия

Действащи лица: ИРИНА- селска, интеллигентна жена 40 г.
НАТАША- модерно момиче 25г.
БОРИС- мъжът на Ирина, агроном 50г.

Декорация на селска, бесарабска къща. В дъното на сцената се мярка Ирина, върши някаква шетня в армана. От радиоприемника звучи «Сто мерседеса». Чува се автосигнал. Ирина остава мотиката, оправя се, сваля забрадката, фартата, бърши се ръцете и се представя на зрителя като съвременна, хубава жена. Изключва музиката и се качва на чардака да види кой ли сигнали зад дувара.
Без да чака поканата влиза Наташа. Тя екстравагантно облекана, носи букет с китки, чантичка и непрекъснато говори по смартфона на няколко езика: румънски, български, италиански, турски, руски: «Да аз вече съм в къщи. Сега съм заета. Позвъни вечерта…Джузеппе, Михай, Ибрагим…»
Ирина се спуща по стълбата и застава пред Наташа, която без да прекъсва приказката по смартфона, посяга й букета и прави някакъв жест-приветствие.
Нататък Наташа продължава да записва нещо в бележника, да смята на калкулаторчето, пуши и т.п.
Н- Няма отърване от тях…И представи си, всичките ме харизват смартфони
Наташа пак вади цигара,Ирина машинално й поднася серники. Наташа запалва цигарката, отстъпва и демонстративно разглежда Ирина и сетне изпуща струя пушек в лицето й. Ирина неволно се отдръпва, извива лицето.
Н- Я, гледай я, каква мацка!
И- Въх! Де видя котка? Жа ми грабни пиленцата!
Ирина трескаво се заоглежда и се изсилва къде армана.
Н- Чакай, ма! Няма там никаква котка. Аз на тебе казвам, че си мацка. Тъй казват за…интересните жени.
- Ти, като си дойш от тая Булгария, не може човек да ти разбере приказката…
- Да? В България все повече на руски говорят…а иначе само пият кафе и пушат..
- Кво запушват?
- Пушат…курят, ма. Обаче нямам време за губене. Знаеш ли за какво дойдох?
- Казвай
- Искам да купя мъжа ти.
- Не разбрах.
- Какво не разбра? Хочу купить твоего мужа. Сега разбра ли?
- Моят мъж? Борю?
- Да, твоя мъж- Цвятков Борис Петрович? Той нали не ти трябва вече?

Ирина смутено повдига раменята, не знаейки как да реагира на тази калпава приказка

Сама ми разправяше, че вече две години не спите заедно. Така ли е?

Ирина онемява от такава наглост и беспардонност и остава слисана. Наташа невъзмутимо вади калкулаторчето

Между другото, да свалиш един мъж струва най-малко сто бакса. Умножаваме на два пъти седмично, после още на черите месечно, още на 12 годишно…Излиза 96, умножаваме на сто…9600! На две години- 19 200 20% добавена стойност, амортизация… Итого 23 хиляди…Но както на роднина ми правиш отстъпка до 20 хиляди

- 20 хиляди кво ?
- Зелени, разбира се…гущери. Пак не разбра ли, ма? 20 тысяч баксов! Такива мангизи ти не се сънувала. 20 хиляди за една торба кокали ! Какво мълчиш? Ако искаш да знаеш, за да се отървеш от мъжа си струва 5 хиляди бакса. Остава ти къщата- 10 хиляди, колата- 2 хиляди…минус 5 хиляди «заказът». Остава 7 хиляди и вероятност да седнеш в затвора. Аз пък ти давам 20 хиляди! Какво? Малко?

- За кво ти е моят мъж?
- Като кажеш нещо – чисто ме раздрусваш. За какво се иска мъж?
Ирина срамежливо и объркано повдига раменята и пуща очи
За ра-а-абота! Да варди, да…
Ирина, предвиждайки следващата фраза, вмъква
-… това вече както господ даде.
- Господ дава, ама трябва и на господ да се помага. Аз да не бях му помагала с какво щях сега да се строя, да живея? Ти с бате Борьо все едно не спиш и той не ти трябва. Вие сте уредени и ти сама вършеш всичката работа. Аз пък го искам…
- Ми закво не си вземиш млад мъж…хем ерген, хем пари няма да пръскаш?
- Оф, бульо Борюйце…Къде в нашето село си видяла ерген за мъж, а пък аз ми трябва само за две години…а после ще го върна. И туй то. Ба къща трябва да се гради, лози да се насади, пет- шест прасета да се изгедат на продан, пуйки, патки…За какво ми е селски ерген? Само да пука и да скача на лобут? Какво толкова са чудиш? Обикновенно нещо е…алъш-вериш, купи-продай.
- Ми, ти и Борю ли свали за 100 …гущера?
- Не. Ний са харесваме и без пари. Ако се притесняваш, че делаверата е неформална можем да я оформим като сделка с недвижимост.
Ирина иронично подхвърля
- За кво недвижимост? Той, нали…шава
- Това дето шава е едно. Другото е различни бумаги, нотариус…Това ти трябва? Добре, ще направим така: договор-аренда, но без да ходим при нотариус.
Ирина кима с главата
- Слава богу, се разбрахме. Сега може да ме почерпиш с един чай и ще оформим бумагата с договора.
Качват се на чардака. В това време в двора влиза Борис и чувайки женският лаф се настанява под чардака.

- Бульо, ти трябва да разбереш, че времето хвърчи, а пък ти с години си затворена в този агъл: харман,кокошки, куришки, прасе…Ти още си хубава, елегантна жена. Интересуваш се с искусство, прекрасно пееш, пишеш стихове. Свириш на пиано…И какво си вихдала тук, в нашето умряло село, в нашата забутана пишман страна, със един мъж, който вече забравил, кога последният път те дарявал цветя ! Господ праща на земята красиви жени не за да копаят в хармана с мотиката и да ринат лайнушки. Хубавата жена е създавана да радва мъжки очи и да се разхожда из градски вечерни улици под ръка с галантни, чувствени, богати и интеллегентни газари… Аз губя времето. Мога тутакси да позвъня на един мой познат художник от Палермо

- Не. Не трябва. Чакай.
- Добре. Има друга кандидатура…Архитектор. Вдовец. Вила, яхта…
Ирина се ослушва, угади се, че мъжа й подслушва

- Не. По-хубаво художника. Но не бързай да се обаждаш. Разкажи ми, как изглежда.
- Изглежда размазващо! Готино! Аз направо се кефих от него. Такъв един…мачо-о! Като те сграбчи и ставаш …на парцал. Ти сега имаш пари. На първо врем еще стигне да се огледаш. После захвърляш въдицата и гата!
- Ако купиш Борис, де жа живете?
- Изпъром у леляни в България. Тя жената е сама. Къща голяма, теплици. Харман. Трябва мъжка ръка. През две години ти го връщам. Такъв ми е характера: ката две-три години сменявам колите си. И каквото искам-добивам се. Ай, го –купих си « Мерседес» и сега купувам Борис.
Подава парите на Ирина
Преброи ги. Точно 20 хиляди доллара. Да се обадя ли на художника?
Изкача Борис
- Де жа звъниш, мамка ти, женска?! Търговия жа ми правите? Ирино, ти луда ли си да пръскаш такива пари заради един чужденец…Върни парите!
- Парите вече са мои. Ако се вълнуваш за къщата-отстъпвам те моята половина за 5 хиляди…зелени…гущери.
- С гущери жа ме хранеш?! Връщай парите!
Н- Чакай бате Борьо! Споко! Ти нали казва. Че ме обичаш?
- Казвах, ама в смисъл…
- Нали казва, че искаш да живееш в България?
- Казвах
- Нали казва, че жена ти те пречи ? Сега ти си свободен и можем да тръгнем. Хайде!
Наташа слиза от чардака
Б- Нийде аз не отивам! Да не съм козле да ме водиш насам-нататък.
- Добре. Аз ще те почакам в колата.
Излиза от двора. Ирина също става и тръгва навътре.
Б- Чакай! Де отиваш?
И- Нямам право ли? Аз съм сега свободна и със пари.
Б- Кво жа правиш със парите?
- Ако за нещо се тревожиш, мога да ги върна на Наташа.
Ирина понечи да слиза
Б- Не. Не бързай.
- Ама ти, нали, одеве кряска да ги върна?
-Крясках. Сега передумах.
Чува се автосигнал
И-Тогава отивай си. Кво чакаш?
Б- Няма да отивам нийде!
- Но ти нали обичаш Наташа?
- Не знам.
Завръща се Наташа
Н- Как не знаеш? Щум казва,чем ме обичаш, а сега вече не знаел! Тогава делаверата се разваля. Аз си вземам парите!
Б- Не! Почакай. Добре. Отивай си. Аз жа се събера….
Наташа излиза. Борис доверително говори на Ирина
Б- Слушай! Събери ми чумадана. Аз жа замина на няколко време и пак жа се върна…Нали може всичко да се случи…да ми прилошее нещо. Там. Гледаш и Наташа жа офейка в Италия или Турция…Годинка-две и срока жа истече. А? Другите мъже с години по стройките се губят и… нищо. Нали се връщат и то с много по-малко пари.
И- Аз в таиви игри не играя! Отивай с Наташа и край!
Б- Но…У нас с Наташа нищо няма…да стане!
- Кво няма да стане? Досега ставаше, сега вече-не?
- Добре. Но аз нали жа можа да довадам тук…при тебе?
- За кво да ми довадаш?
- Тъй. На гости.
Влиза Наташа
Н- Никакви гости. Това ще е нарушение на договора и измяна. От кога си станал курварин? Аз затова ли изхвърлих толкова пари? Хайде, измитай се от двора. Ти вече си в аренда.
Борис с наведена глава се сурне към изхода. Сетне се връща, сяда на стъпалката. Ирина се мярка из стаите и двора-се стяга за Италия.
Б- Чуваш ли, ма?
- Кво да чувам?
- Аз не обичам Наташа. Аз съм го казвал на шега, на детски акъл.
- А кого обичаш?
- Тебе
Ирина се запира пред Борис
- Мене?!
-Да, тебе.
- Със години не се ме докосвал и сега ме обикна?
- Да
- Тва е само слова…
Борис я целува
- Това може да е преструвка. Какви други доказателства можеш да представиш?
След малко замешателство, Борис започва да се съблича
- Кво правиш бе , будала?!
- Жа доказвам.
- Късно вече да доказваш и да показваш. Аз заминавам…
- При художника ли?
- При него
Ирина решително се качва и се губи в стаите. Борис омърлушено седи и машинално включава радиото. Пак звучи «Три мерседеса». Послуша един куплет, унесен в себе си. Изключва музиката, вади мобилника
Б- Ало, Наташо…Не, не идвам. Аз за друго искам да те помоля. Все пак не сме чужди…искам да заминеш за гарата и да върнеш нашата…Да разкайвам се…хиляда пъти се разкайвам. Тва между нас беше една игра. Сега аз разбрах, че излезе калпазански…Аз не знаех, че без Ирина животът ми губи всякакъв смисъл…Моля ти се, върни я!
И- Няма нужда. Аз съм тук
- Ирино?!
- Аз чух твоите доказателства, но вече съм обвързана с обязателства и ти също. Няма да подвеждаш момичето я ? Какво ще помисли за нас? Тъй, че заминавай. Аз тук сама ще се оправя и, ако замина за Италия има кой да наглява двора. Слава богу , брат ми е през една къща.

Борис ядосано взема нещо от къщи и напуска двора. Ирина продължава да събира багажа си. Чува се да звънят на портите. Ирина отваря, влиза полицейски.
- Цвяткова Ирина Петровна?
- Да.
- Ваш муж. Цвятков Борис Георгиевич?
- Да, а что случилось?
- Ваш муж задержан на украинской границе при попытке нелегального переезда. К вам в течении дня заходила женщина…
- Да, но она моя дальняя родственница.
- Так вот. Ваша «дальняя родственница» проходит по нашим сведениям, как злостная мошенница, торгующая живым товаром.
- Как это…живым товаром?
- А так. Она предлагает работу в Болгарии мужчинам, но затем обманным путем перевозит их на Украину. Там передает их криминальным элементам, которые связаны с торговцами человеческих органов.
- Что вы говорите? Какой ужас. Она же моя родственница…
- Вот ваша родственница, несмотря на молодость попала в поле зрения болгарской полиции, как торговка фальшивыми долларами. Она, кстати, вам какие-либо деньги давала? Напомню, что хранение и укрытие фальшивых банкнот преследуется законом и наказывается конфискацией имущества и заключением сроком до 10 лет. Так она вам деньги давала?
- Да
- Будьте добры предъявить их мне для экпертизы.
Ирина уплашено тича в къщи и донася плика с парите. Полицая вади една банкнота, я разглява
- Да. Это фальшивые деньги. Я вынужден их у вас конфисковать…Вот вам протокол об изъятии суммы в 20 тысяч доларов. Вот здесь подпишитесь…
- А что теперь будет с мужем?
- Пока под следствием. Передачи не допускаются. Через некоторое время вы будете вызваны в качестве свидетеля. До свидания.
Полицая излиза. Ирина окахърлена се бута из двора и къщата. Звъни мобилника
- Борьо! Миличък! От къде се обаждаш? Как от кръчмата? Тук дохождаха от полицията…Добре, добре…чакам те.
През известно време се явява Борис. Явно «бризнат»
- Какво става?
- Какво, какво? Дожда един полицейски и каза, че те задържали на границата и си затворен, че Наташа била измамница и искала да те продаде на органи.
- Какви органи?
- Какви, какви…човешки. Да ти ги изрежат…и да.
- Ама , Ирино..аз съм сръбнал, но и ти не си в себе си. Какво още направи полицая?
- Взе парите?
Борис подскача гаче ужилен
- Какви пари?
- Оние …20 хиляди. Той каза , че са фалшиви. Ай го протокола, ай го договора с Наташа…
Борис машинално взема бумагите. Чете
- «Договор на аренду двухлетнего осла….». Не разбрах , какъв «осел»?
- Ми…ти. Наташа предложи да оформим договор. Изпъром иска, като недвижимост, а сетне решихме, като аренда на транспортно средство …магаре.
Борис зловещо
- Че сега, какво излиза? Хем съм двегодишно магаре, хем изгубихме парите и сме длъжни 20 хиляди доллара?
Борис бавно сваля сакото, сетне започва да вади ремъка от панталона
- Борьо? Какво мислиш да правиш? Имаш ли акъл… сред бял ден и на двора.
Не е време за глупости.
- Ах, мамка ти, женска проста. Секс ще съм правел?! Ще права, зер! Я сваляй гащите!…
Ирина разбрала, че ще яде лобут, хуква да бяга. Включават се спецефекти.
Пак заиграват «Сто мерседеса». В процесса на гоненицата се чува лай, кудкудякане, кречене и накрая се чуват сирени…пробягват ту санитари, ту полицаи.След малко на чардака се явява агент и окача табелка "FOR SALE"
Продължението на писесата https://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/kolko-struva-edin-mzh-kartina-2.html