Новите бесарабци. Стихове и проза

0
Голосов: 0

862

Новите бесарабци. Стихове и проза


Валерия Сердюченко Тараклия "Иван Вазов"

Приказка за най-ценното.

Едно време , в един град живял един млад момък . Той се казвал Петър. Бил той много богат и парите за него имали най-голямо значение. Той не бил женен, но в къщата му живели брат му с жена си. Те били много завистливи и мечтаели за богатството на Петър. А той бил скъперник и не давал пари на никого, дори и на брат си.
Един ден той се разхождал из града и минавал покрай църквата, когато към него се доближила една жена, облечена в дрипави дрехи и протегнала ръце за милостиня, Петър подозрително я погледнал и грубо й казал :
- Махай се оттук, нещастнице, ходи да работиш!
На другия ден той решил да ходи по работа в друг град. Пътят му минавал през гъста гора. В гората го нападнали разбойници ,взели парите му, убили слугите , а него го завели дълбоко в гората и го вързали за едно дърво да го нападнат дивите зверове.
Пленникът се е освободил и започнал да търси пътя за вкъщи, да стигне към хората. Ходил, ходил и се озовал на една зелена поляна. В центъра, на която седяла една красива девойка. Това била самодива.
Той я помолил:
-Помогни ми, мила девойко, мене ме ограбиха разбойниците , убиха слугите ми и ми взеха конете. Помогни ми да се върна вкъщи, а аз ще ти се отплатя.
Самодивата снела пръстена от своята ръка и му казала:
-Аз ще ти помогна, а този пръстен ще те заведе вкъщи, само трябва да го сложиш на ръката.- Аз не искам парите ти, искам друга отплата.
Не успяла самодивата да каже последната си дума и Петър побързал да сложи пръстена. В същия миг той се оказал в дома. От радост , че вече е под родната стряха, започнал да вика:
-Брате, излизай, посрещни ме!
-Кой си ти ? Махай се оттук, дядо,- отговорил брат му.
Излезли слугите и изгонили непознатия.
Петър се оказал на пътя и не можал да разбере защо го изгонили и защо го наричали «дядо»?
Петър погледнал на своите ръце, а те били като у стареца. Отишъл на брега на една малка рекичка и се погледнал във водата. Оттам го гледал един стар човек.
Той бил немощен, без сили и гладен. Започнал да ходи из града да чука на портите, за да го нахранят. Минавайки покрай църквата, той пак видял жената в окъсаните дрехи.
Тя дошла до стареца и го попитала:
-Какво е най- ценно за човека?
-Парите- отговори той, без да се замисли.
-Не е вярно! Когато ще разбереш какво е най-ценното за човека, тогава ще можеш да върнеш цялото си богатство.
Жената ненадейно изчезнала, а Петър нищо не разбрал и продължил да се скита из града, за да намери подслон, но никой не искал да го приюти. И когато вече останал без сили, той видял една стара къщичка и тихо почукал на вратата. Вратата се отворила и стопаните приели стареца, нахранили го, с каквото имали и го оставили да живее заедно с тях.
Тук, в малката къщичка живяло едно бедно семейство: мъж , жена и дъщеря им Рада. Родителите й работели, а момичето ги очаквало всеки ден вкъщи. Девойката била много красива, но не могла да ходи. Нейните родители правили всичко, детето да оздравее, но нищо не й помагало. Лекарите казвали, че трябвало много пари, за да я излекуват.
Рада не се отчайвала и се радвала на слънцето, на вятъра, на птичките, на цветята и на всичко около нея.
Петър бил поразен и очарован от момичето и не могъл да разбере защо тя така искрено се радвала на живота.
Веднъж той я попитал:
-Радке, защо си такава щастлива и се радваш на всичко?
-Искам да се радвам с всяка една минута, която Бог ми е дал. Аз знам, че животът на земята това е най-голяма ценност, защото това е време, когато ние можем да бъдем щастливи заедно със своите роднини. Аз бих дала всичко да живея, но нищо нямам!
Петър пак се замислил. Той разбрал, че досега бил нещастен. Цялото свое време той губил, за да печели пари. Но защо на него му трябвало толкова много пари като той не е знаел как да ги похарчи? Нямал нито жена, нито деца! Но сега той бил вече стар. А Рада била млада девойка, тя искала да оздравее.
Той решил да й помогне и спомнил за самодивата, която могла да я излекува. Без да губи време, той отишъл при нея. Старецът дълго бродил, ходил, търсил я из гората. Изведнъж чул изстрели и се уплашил.
-Отново разбойници? -помислил си Петър и видял, че към него тичал един едър красив елен.
-Моля те, помогни ми да се скрия от ловците, аз съм ранен - жално казало животното с човешки глас.
Петър гледал елена в очите му и му рекъл:
-Аз ще ти помогна - и скрил елена зад храстите.
Със своите немощни ръце той начупил сухи клони и покрил животното. След миг дошли ловците и попитали стареца.
-Здравей, старче - каза единият от тях.- Не си ли видял тук един елен? Улучихме го, а той не можа да избяга надалеко.
-Не, никого не видях, нищо не чух, вече съм стар!
Тогава ловците поеха по пътя в друга посока. Петър побързал към елена.
-С какво мога да ти помогна?- попитал той животното, което едва дишало.
-По залез слънце трябва да ми донесеш жива вода от извора, който се намира дълбоко в гората, зад онзи хълм.
-Ще ти донеса живителната вода, само ме изчакай !- казал Петър.
Той се страхувал да тръгва толкова далече в гората, защото могъл да бъде изяден от гладни вълци или да се загуби. Но той се опитвал да преодолее страха си, защото животът на елена зависел от него. Имал болки в краката и нямал сили да ходи, но продължил по пътя си. Накрая старецът намерил извора, набрал вода, но слънцето почти се скрило зад хоризонта. И разбрал тогава Петър, че няма да успее да се върне навреме.
-Колко съм жалък -казал той.- Не можах да спася живота нито на Рада, нито на елена.
Той започнал да плаче като малко дете и да изтрива сълзите си. Тогава пръстенът на ръката му светнал и той се оказал около ранения елен. Петър бил много учуден, но побързал да напои бедното животно с живата вода. Еленът веднага скочил на крака и се превърнал в самодива. Старецът не могъл да повярва на очите си.
-Благодаря, ти! Сега ти спаси моя живот, сега аз съм твоя длъжница! Кажи ми как да ти се отплатя?
-Нищо не ми трябва! Но има една девойка, която е много болна. Моля те, излекувай я!
-Петър, сега разбра ли , що е най-ценното за човека?
-Някога аз мислех, че това са парите. Но сега знам, че няма нищо по-ценно от живота!
-Радвам се, че ти си разбрал това ! А сега завърти пръстена три пъти!
И Петър се оказал вкъщи, а там брат му с жена си се чувствали стопани на неговото имане, дори и не споменавали за него. Той им дал много пари и ги изгонил. Намерил най-добрите лекари за Рада. Девойката оздравяла и те се оженели . Живели дълго и щастливо.
Оттогава Петър помагал на всички нуждаещите се хора и никога не забравял, че най-ценното на човека това е животът!
И никога повече не е срещал самодивата.





Стихи тараклийских школьниц

Спойлер

Паркански момчета

Спойлер
Теги: тараклия
← Царский социализм. Лица бессарабской национальности. →

Комментарии