Поканата за рая. Част 9 " Бащински кахър"

,

Раздялата

Случаят с откраднатия часовник, изваден от джоба на френския държавен и политически деец оказва извънредно морално въздействие на умонастроението на Иван Симиновски-Краснов и поражда прекалено много въпроси.
Този французин е първия представител на старата, европейска интелигентска общественост, издигнал глас, признавайки правото на съществуването на съветската държава.
За да убеди заможните европейци, че Съветска Русия вече е доста оформена, цивилизована организация, с която традиционното руско-френско културно сътрудничество е възможно, този Едурд Еррио пристига в столицата на пролетарската държава…за да е банално ограбен от московски джебчия.
И колко сега струват тези високопарни изречения за правото на водачите на руската работническа маса да се нарежда сред управленската аристокрация на Европа ? Кои са тези самозванци в лицето на Сталин и неговото, още по- съмнително, окръжение ? С какво те са по- цивилизовани от джебчията?
Не ли са тези, които не само ограбват руската аристокрация, но и изпъждат я от Отечеството или я избиват заедно с многото свещеннослужители, учени, купечество…? Какво достойнство видял френския интелектуал в болшевишкия режим?
Може би, видял пълнота прилика между Френската революция и Руската? И с какво корсиканеца Бонапарт Наполеон е по-достолепен от Иосиф Сталин? С нищо.
И двамата са издигнати от историческото цунами и когато водите на световния потоп ще отстъпят, привичният живот ще се възроди и продължи, а годините на грозната смут ще останат историческа реликвия и принос на световния, научен и културен алтар.
Защо парижските комунари се възпявани и са гордост на човечеството, а руските болшевики са подложени на демонизация от «просветената» Европа? Няма ли в това лицемерие изблик на на буржуазно-аристократическо чванство и вечния страх пред източните «варвари»?
Сигурно, месье Эдуард Эрио прозря през идеологическата, буржуазно-еснафска мъгла скелети на новото мироустройство и да усети очистителния полъх на Октомври.
Примерът на руските болшевики възпламенява душите на поробените народи из целия свят и този пламък непременно ще го промени. Но важно е плъмъкът да не избухне на гибелни пожар и това в голяма степен зависи от наличието на организованост и на център, който хем да е просветен, хем да има силна преобразователска воля. Нещо подобно на ново, религиозно раздвижване, но с реалистична, материална и градивна идея. Така се стигна до пролетарското евангелие- «Комунистическия манифест» и «От нийде няма избавление, от бог, ни цар, ни господар. Във нас е нашето спасение, в борбата, водена със жар!»
Интересното е, че дори прочутия и вдъхновенния пролетарския гимн не избягва меркантилното оцапване, от буржуазната среда, в която се родил. Правата на музиката на гимна са откраднати и присвоени от брата на истинския създател Пиер Дегейтер. В предсмъртната бележка крадецът се признава за злодеянието, но Пиер на стари години, лишен от гонорарите за песента, която се изпълнява по целият свят, съществува само благодарение на пенсията, назначена от Сталин.
Когато Иван научава, че Луис Престе и Лиза Винтер са подготвени да заминават за Бразилия и да вдигнат там червения байряк, структурно обединявайки, изникналите там социалистически партии и антифеодално движение, Краснов моли своя шеф, Васил Коларов също да бъде изпратен в Бразилия, защото имал познати сред емигрантите от Бесарабия. Но шефът му обяснява, че без знанието на езика никаква същественна полза от него няма да има, но понеже Иван знае испански и френски той ще бъде пратен в друго място, но по-късно.
Тогава Иван предлага на Луис и Лиза да минават нужната «аклиматизация» в Румъния, чието правителство е в добри отношения с бразилското и по-лесно ще получат визи. Предложението на бесарабеца е прието и двойката заминават за Галац, където са посрещнати от Игнат Михайлов, едновремешния компанион на Иван Симиновски по контрабандата с руска водка и игрите в преферанс.
По-късно Иван научава, че възстанието в Бразилия е загасено от правителството и фашистките групировки на «интегралистите», а следите на Луис и Лиза се изгубват. Вероятно, се забягнали в някоя от съседните, латиноамерикански страни и «лягат на дъното».

Бащински кахър

През пролетта 1936 година сенаторът на румынския парламент Георги Челарски е повикан в служебната резиденция на кралят Карол. Не било за пръв път да е поканван, но обикновенно това ставаше чрез едно телефонно обаждане или секретарят. А сега Георги получава плик с уведомлението и това го настрежава.
Кралят го посряща доста добродушно и дори приятелски, но в очите му сенаторът усеща искрици на властна воля. А лявата ръка на Карол нервно се плъзга по една дебела папка, която сигурно е причината на такова полуофициалното му държане към домнул Челарски.
След предложението да седне, кралят недвусмислено слага и двете ръце върху папката и с прокурорски тон започва разговора:
- Домнул Челарски! Сигурно сте оповестени, че вашият син Петър Челарски е осъден в Бразилия на пет години затвор?
- Да
- Да беше само този досаден за вас и вашето семейство случай, доста характерен за млади и буйни глави, но има едно много отегчително обстоятелство, - и кралят тупва с ръцете по папката- прокуратурата получила запитване от бразилската сигуранца сведения за румънския емигрант Петър Челарски, доскоро осъден за антидържавна дейност, обнаружава в следствените материали, че вашият син е осъден на смъртна присъда за участие в въстанието в Бесарабия през 1924 година. С престъпното съдействие на тогавашния примар на вашето село Дараклий, синът ви благополучно се изплъзва от румънското правосъдие, преселвайки се в Бразилия.
И това може да му е простено защото изминали се вече 12 години и по моето право да помилвам.
Обаче има още едно «но»…Бразилските спецслужби направо отбелязват, че синът ви бил организатор на комунистическо въстание в един бедняшки район на Рио де Жанейро.
Но и този кусур можеше да се оправи. Щяхме да поискаме да ни го препратят и тук през година-две щеше нещо да измислим. Но е грозното това, че бил забелязан да има връзки с агенти на Коминтерн…А това вече не е само наша работа…Агентите на Коминтерн са под надзор и преследване от германския абвер, а ние сме принудени да сключим с германците договор за сътрудничество и най-първо срещу комунистите.
Виждаш ли какво става в Испания? Социалисти, комунисти, анархисти, сепаратисти…
Там където няма цар, властват бандити…Разбира се, че не всеки монарх може да укроти своите поданици и се случват преврати, заговори и революции. Царят не е всесилен, но той е символ на единството, целокупността. Примерно като бащата в семейството. Има бащи слаби, глупави, некадърници…но без баща няма и семейство, а без семейства няма деца и бъдеще…
Премиер министра на България след десет години на «свободна България» моли ба румынския крал, моят адаш Карол1 да стане княз и на България,ба султана, защото настъпва анархия. Едното е да друсаш въздуха с революционни лозунги по румънските кръчми и друго е да имаш нужни познания, възпитание и образование за държавна дейност…
Царят е живо въплощение на властта-тази невидима, организаторска сила. Няма ли цар- настъпва анархия, разпадане или подчинение на по-силните комшии.
Сега в Европа са на мода партиите, демокрация…Но това е една бутафория. Партиите са практически инструмент за външно въздействие от стари фамилии и родове, чието потомци успяват като едри капиталисти, банкери и финансови олигарси. За тях държавните граници вече са тесни и те развалят традиционните империи с цел да овладеят цялата планета. И този Коминтерн с комунистите-идеалисти са техни волни или неволни звездоносци на глобалното преустройство и гегемония. Но това хич не означава, че тази глобална власт ще е по-добра или по-справедлива. Напротив, властта става още по-невидима и недостъпна за вразумение, а нейните политически аргати ще са по-цинични, жестоки и безотговорни.
Комунистите с техните лозунги за народна власт и самоуправление са по-лоши и от бандитите, защото не само грабят, но внушават утопични идеи и провоцират гражданска война. Аз съм сведущ в марксистката идеология и ще кажа, че «комунистите», които развяват червените байряци нямат никакво отношение към комунизма, както го разбирал Маркс. Също както служителите на инквизицията нямат нищо общо с Христос, но с неговото име устрояват завоевателни походи и дяволски истязания.
А Коминтерн и Троцки с Раковски имаха намерение да правят световна, комунистическа революция…Да кажеш, че са луди или неуки-не. Образовани, умни, деятелни…А защо тогава водят такава пропаганда? А защото са интеллектуални, наемни бандити зад чийто гръб мержелеят лондонските чифути-лихвари. А твоят Петър е техен доброволен идеологически аргатин, подхванал комунистическата зараза.
Тази зараза в Румъния напълно я изчистих и слава богу, но виж, се прехвърлила чак през океана.
Но и това не е краят на обвиненията във ваш адрес…Сигуранца има достоверни сведения, че и вие, сенатор Георги Челарски сте имали среща с агентите на Коминтерн…
- Аз?!
- Да, вие. Предполагам, че нямахте представа с кого сте имали работа и сте обговаряли някакви лични проблеми…но затова имаме хора и служби, които са задължени да дебнат и да ме осведомяват, ако има нещо опасно за държавата ни.
- И с кого съм имал такива опасни…сношения?
Въпросът направо разсвесели кралят и той със смеха си искаше малко да разведри разговора, започнал да прилича на инквизиторски допрос.
-Ха-ха! Може и да сте нямали сношения, но сте имали разговори, срещи почти цял месец. Това са една мадам с мъжа й, заминали в Бразилия.
-А-а. Доамна Соузи. Но тя се интересуваше с планеризъм, парашутизъм и съжеляваше, че не може да стане първата жена летец в Румъния… Я помолих да предаде на сина ми писмо. А с какво е опасна?
- О! Това е най- интригуващото в нашия разговор и вашата семейна история…Тази мадам минава специална подготовка с центъра за бойни групи към Коминтерна в Москва.
- И с какво Коминтерна е опасен за Румънското кралство?
- За Румъния вече не е опасен, защото единият от ръководителите на Коминтерна Христиан Раковски своевременно е арестуван и изпъден от страната ни.
- И той се дурдиса в Украйна ?
- Именно. И между другото, той е ваш сънародник, истинската му фамилия Станчев. По времето на войната, той е завербуван от един представител на глобалистите Израиль Гельфанд. Заданието на Станчев-Раковски било агитация срещу Русия и след поражението й да раздухат световна революция. Но след установяването на болшевистката съветска власт трябваше да отърве Украйна с Одеса и Николаев и да подклажда комунистически въстания и терор на Кавказа и Балканите. Именно в Одеса той създава център за подготовка на терористи, които би могли в нужния момент да вдигат въстания в това число Татар-Бунарското и Бендерското, а предишната година и в самата България. Но след потушването на тези въстания комунистите-интернационалисти се спотайват, а българските цар Борис направо ги избива или изпъжда от страната. Едни забягват в Турция, СССР, а многото в Южна Америка, където хич не мирясват, а създават профсъюзи, организират забастовки и стъкмяват Аргентинска комунистическа партия. По тази причина в ръководството на Коминтерна има българи начело с героят на прочутия «Лейпцигски процес»- Георги Димитров и, както виждате, имат дълги ръце. А тази мадам Соузи не е съпруга, а е телохранител на Луис Престес-сегашния водач на Бразилската комунистическа партия.
- Моля, аз вече света ми се вие от този информационен порой…
- Добре, засега ще приключим, но утре в същто врем еще се върнем към главното в нашия разговор- за съдбата на сина ви.

Специално задание

Георги Челарски излиза от кралския дворец направо шашардисан. Излиза че всяка негова крачка и дума са известни на Сигуранца и в това число за «сношенията» с Елена, любовницата на неговата светлост Карол. Ясно е, че похотливият крал няма толкова време за еротични забавления, на които той се радваше в Париж, а разглезената му любовница не търпи скуката в провинциалната столица на карпатската империя и се нуждае в постоянен кавалер за светски, тържествени и празнични събори. С тази роля успешно се справя именно той, Георгиевския кавалер, но все пак мъжкото достойнство на бившия парижски бонвиван е засегнато и кой знае каво сега намислил.
В очите на Георги мургавият, черноок румънски крал повече прилича, на преоблекан и пременен с мундир, циганин, а запазените парижски богемни обноски привнасят в облика му и нещо женско. И тази бъбривост…Георги дълго още трябваше да си чупи главата, за да проумее засукания неотколешен разговор.
Като бивш фронтовак бесарабецът имаше особенно отношение към воинската доблест и за себе си отбеляза, че войнишката, офицерската форма прилича само на руските офицери и генерали от казашко потекло и някой друг от пруските германци. Офицерите от южноевропейските народи нямат нужната статност и дородност, а сегашните германски офицери с тези пречупени фуражки и галифе приличат на театрални персонажи, които ги играят немецките бюргери, професори или студенти.
Георги неволно си спомни първия командир- полковник Еремеев, родом от амурските казаци. Широкоплещест, висок повече от два метра, червендалест и як като бивол, когато се явяваше на преговорни срещи с японци, последните мигновенно се снишват въпреки самурайското възпитание, прозиращо от вкаменените, азиатски лица. Тези самураи пред полковника Еремеев изглеждаха като група деца, накацала по непривично големите столове.
С казашкото, руско левенство могат да се сравняват само кавказките джигити и които са всъщност все такова воинско съсловие на едновремешната Скития.
На другия ден, сякаш, чул мислите на опърничавия бесарабец, кралят го посряща с цивилен, тъмно-кафяв костюм, бледно жълта риза с вратовръзка и леко надушен с приятен парфюм. Сега Карол приличаше на агент от страхователна, успешна южноевропейска компания.
- И така. Връщаме се към главното в нашия разговор: към съдбата на сина ви. Доколкото аз разбрах нещата с нищо и да искам легално не мога да ви помогна. Нашата прокуратура е под пълен контрол на германските спецслужби. Има само един вариант- с освобождението на сина си да се справите сами.
- Аз? По какъв начин?
- Разбира се, че и аз ще ви помогна. Едно време вие нали ми направихте добро и чега таман уйдисва да ви върна дълга.Но най-сложното и опасното ще извършете вие, Нали едно време сте били армейски разузнавач и сте Георгиевски кавалер. Тъй че не се съмнявам в вашата съобразителност и храброст.
Планът е такъв…Но малко предварителна информация, имаща отношение към нашата операция. Преди един месец при нас в Букурещ гостува правителствена, германска група и най-умния от тях Рибентроп ми отвори очите на много важни обстоятелства и с които се споделям саде с вас. Този умница разгатнал цялата геополитическа игра на Лондон – сити и тамошните финансови шмекерджии. Те намислили да насъскат Германия срещу Съветския Съюз и после върху техните трупове пак да възнесят Великобритания. Сега Рибентроп, като министър на външните работи тъкми преговори между Германия, СССР и Япония за дружба и сътрудничество с цел тилът на Германия да е безопасен, а със старите душмани- Франция и Англия Хитлер планира да се разбере самостоятелно. Обаче в този план има пункт, който направо засяга нашето отечество…и доста досаден. За в източната Европа да е мир и съгласие, трябва да се заличат всичките обиди, нанесени след Световната война. Това означава, че ние трябва да се изтеглим от Трансилвания, Бесарабия и Южна Добруджа…Не е точно сега, но години през две-три…И тогава ще се изправете пред лична драма: да останете с болшевиките в СССР или завинаги да станете румънец. Да последвате в Сибир като «сътрудник с румънските окупанти» или да си доживеете спокойно в Букурещ…А може би и при сина си…в Бразилия ?
Виждате ли как е засукан света и не знаеш какво те чака утре-другиден.
Защо ви разправям всичко това?
Ние тайно правим нужните юридически документи за экстрадиция на вашия син в Румъния. Също правим документи за румънско гражданство на един ваш много добър познат и в настоящето време е таман от тези, които коминтерновци използват за всякакви спецоперации и той има нужна бойна подготовка и знания. Но понеже този ваш познат се намира в Москва, вашето появяване в столицата на СССР хем трябва да приспи известната подозрителност на болшевишките служби, хем да изпълните едно държавно задание. А това, което ви казах за Бесарабия да стигне до ушите на Молотов. СССР не признава нашето присътствие там, а вие, като сенатор и пратеник на румънския крал ще му внушите, че сме направили стратегическа грешка през 1918 година и имаме интерес да я поправим.
- А вие сами как смятате?
- И аз смятам, че с тази окупация саде се намразихме с родните братя-молдованите. И то, да беше назначения губернатор по-интелигентен и образован човек, в още по-добре, от руските офицери-емигранти настроението на местното население щеше да е друго. Но какво-то стана-стана, а сега сме готови да върнем Бесарабия на Съветския Съюз. Естественно е, че Молотов щ ему хрумне за провокация и той непременно ще се свърже с германци и с учудване ще разбере, че фон Рибентроп няма нищо против. Обаче заслугата ще е наша. И за да подтвърдим, че сме готови за сътрудничество и дружба, ще поискате да ни продадат тренировочни аероплан с инструктор. Цялата ваша мисия ще е съгласувана с посланика ни в Москва и той ще урежда вашата срещ с Молотов , а също и с вашия земляк.
- Кой е този земляк?
- Иван Симиновски…Сещате ли се за такъв?
- Примарът ни ?!
- Именно. Веднъж той вече спаси сина ви…
- Но как е попаднал в Москва?
- Това е дълга, но много интересна история, която имаше направо всеевропейски резонанс. Този ваш земляк издири един авантюрист, който предизвика със своите фалшиви публикации страхотни политически скандали и най-прочутият от тях е свалянето на лейбористкото правителство в Англия, а на румынския генщаб той за големи пари продава лъжовни военни карти. Симиновски намира този журналист в Рига, го залъгва да преминат границата и го предава в ръцете на болшевиките. Оказва се, че журналиста навредил и на Коминтерна, а Симиновски получава благодарност от самите ръководители и става личен шофьор и телохранител на Коларов.
Хич не ми се хваща вяра, че всичко това е извършил нашия Иван Симиновски…селски човек…никога не излизал по-далеч от Измаил.
- Ние ви даваме въможността лично да се убедите в това, което ви разказах.