Полет над Бесарабия. поема

Полет над Бесарабия

Моята, свидна страна непризната
В душите ни вкопчена здраво.
За чуждите тя е непозната,
За душманите - нямала право.

Но има и нашенци викат:
Нямало в наште края колизеи,
Няма екзотика лъскава.
Имало тежък живот без музеи,
И гробища само със кръстове.

Аз на тези не вярвам-те нямат очи.
Който свикнал от малък да лази,
Няма зор в небеса да хвърчи.
И народни адети да пази.

Когато тъгата упорно ме гази
И сърцето с укор ми гъльчи,
Идват копнежи на скръбни талази,
А науката мъдро отдавна мълчи.

Впрягам тогава небесното конче,
Го яхвам в небесната шир.
Днес обикалям от баир и до клонче
Бесарабския пъстър пешкир.

Изпъром летя инстинктивно
Към средата на родния край.
Там храмът прочутия издигнат
И се виждат къщята безкрай.

И той Болград-е столица негласна
С парламентски мегдан в пазарен ден.
И ката път гласуваме съгласно:
Дано да дойде нашият Великден:

Камбаната болграшка пак да бие,
Децата ни да вдигнат пак байряк,
Хоро другарско да завият,
Отново в българския Болград.

Отново между нас Троянов вал
И пак бразда крои буджашкия кър.
Отново митничарът - господар
И никой не бере за нас кахър.

Но дълго не тъгувам и летя
Покрай древния бряг на славния Ялпуг,
Дедите ни спасявал от грозните бели,
Храна им давал, пари и ведър дух.

И виждам друго село-Чушмелий,
Прочуто с арбаджик и говор странен,
Велики хора, важни мераклии,
Стопани яки и с добитък хранен.

Оттам остава само миг направо
До бялата и българска река,
До руската, измаилската слава,
Бесарабско име огряла на века.

Подлитам към Килийските гирла
С погребани следи на бойна твърд.
Вратите на Европа тя била,
Сега на Килия не мяза твърде.

И свивам аз към Вилково-Венеция.
Дунава изливал тук води вековно,
Некрасовци сред плавните зелени,
Запазили бунтарството духовно.

И ето- Маврокастро,Аккерман, античен Тир,
И Белгород, Четатя Алба де Молдова
Лиманската вълна и водна шир,
Лозята на Шабо, държавните кордони.

Извивам се сега, насочвам взора
Към мотивите библейските сред степта.
Манастирът Александровски е горе
С небесната ме мами хубостта.

А там –Чийший и дядово огнище,
Ново Троян-комшийско село нашо.
На север малко, Гагауз Ери се нище-
Коравия бастион през време лошо.

Опъвам леко конската узда
И моята фантазия ината,
Но вярвам аз на светлата мечта:
Ще бъде Бесарабия призната.