Саркофаг за Буджак част 2

0
Голосов: 0

986

Саркофаг за Буджак част 2

продължение . Начало на http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/carkofag-za-budzhak.html

Спойлер
Гости от «оният свят».
След изненадващата среща с «извънземните», Антон поведе «арестуваните» европейски спецназовци към сградата на Дома на културата. Там, на разчистеното място стоеше «Хаммера», в който бяха поканени пленниците. Улиците «Инзов» и «Ленин» бяха напълно свободни за движение и упреждавайки закономерният въпрос, Антон Николаевич обясни, че той редовно чисти главните улици и шосето водещо към Чадыр и за тази цел използва цял автопарк транспортни средства.
По незнайна причина Антон поведе джипа към къщата си в долният край по копчешкият път. Това предизвика у Димитър Копущу соответно вълнение, но Антон Павлович разясни, че в Копчак ще ходят друг ден, а защо обикалят Тараклий по копчешкият баир, те ще разберят по-сетне.
«Императорският дворец», както се изрази бившият учител по ботаника и сега единственният правител на Буджак , настина грабна погледа на гостите. Сред царството на природните реваншистки сили, заличили градовете, селата, друмите, полетата- къщата, изградена на три етажа с целият архитектурни ансамбъл от мансарда, веранди, портики, чардаци, колони и стълби беше окичена с пъстроцветни лехи, грижливо подредени декоративни дървета , храсти и по-европейски подстригании лужайки.
Но какво най-силно слиса «астронавтите» това е панорамата, която се разгръщаше пред техните очи. Цялото пространство по долината на Ялпуг запълваше, вече им познатото блато. Както обясни Антон Павлович, изменението на климата в Буджак тутакси, подир установяването на саркофага, предизвика същински потоп от честите дъждовни порои. Язовирите се препълват и се късат, в това число и най-големият, тараклийското водохранилище «Илипия». Водната стихия смива Новосёловка, Алават , Кириловка и залива долният край на Тараклий чак до школата. Оттогава нивото на водата не спада и долината зараства с водолюбиви растения.
Другата изненада се яви в образите на две млади момичета, които дотичаха да посрещнат баща си и като видяха «извънземните» направо се стъписват и онемяват с ококорени очи. Гледката беше повече от трагикомична.
За да изведе момите от ступор, Дан направи няколко крачки насреща им, но те като подплашени диви газели, хукват към двореца и изчезват. Вместо тях от там излиза дородна, миловидна жена, тяхната майка, едновремешната учителка по-английски език, Нина Петровна . Тя също изпитваше душевен смут, но присътствието на мъжа й, я окуражваше. На нейният въпросителен поглед Антон Николаевич малко церемонно изложи своята версия на това, съдбоносно за тяхното семейство, събитие. Като чу, че един от «астронавтите» е Данил Занфиров, очите на Нина Петровна се овлажняват. Макар, че сегашният Дан е доста различен, но тя помнеше дружбата на синовете й с Данил. Те тримата се занимаваха в футболната секция и често Данил нощуваше у тях според тогавашната мания на компютерни игри през целите нощи.
Сега излиза, че Данил се завърна от «оният свят» и имат обща тема за първоначалният разговор.
Дан пък, лафувайки по пътя с Антон Николаевич и сега с жена му, се ловеше на мисълта, че изпитва някаква смущаваща обърканост в чувствата. Антон Николаевич, когото навремето те наричаха «ботаник», вече надхаърляше 50-годишната възраст, както и жена му. Излиза. Че сега те са над 70 години, но никакви белези за такава възраст по тях не личише, те излеждаха все тъй, както Данил ги помнеше в школата. Обаче имаше и едно отличие. И двамата учители, родители на неговите другари, прекарваха доста скромен живот и , може би, изпитваха онзи комплекс на интелигентните, но материално стиснатите хора, което налагаше отпечатък на характера и поведението им. Но тези Антон Николаевич и Нина Петровна никак не приличаха на оние свои адаши. В това имаше някаква тайна и създаваше една атмосфера на недосказанност и недоверие. Антон Николаевия също се угади, че срещата между неговите домочадци, откъснати през два десетилетия от света и пристигналите от там пратеници, протича съвсем не е така, както той си я представяше докато возеше насам момчетата.
За някак да изгладе това възникналото недоразумение и отчуждение, той предлага на «австронавтите» да ги запознае със своето извънредното постижение- с лабораторията. Дан горещо поддържа тази идея: все пак те не се дошли на гуляй, а за конкретни факти и сведения. Димитър и, потиснатият от гибелта на родното село, Михай безропотно последват своя командир.
Лабораторията
Лабораторията се разполагаше в къщата на комшийския чифлик , отстоящ на няколко сотни крачки и заемаше цялата двуетажна сграда. Изпъром спеназовците възприемаха думата «лаборатория» в устата на техният «сталкер» като ироничен образ на някаква самодейна работилница. Обаче видяното нататък направо ги омагьоса.
С наближаването на къщата по незабелязан начин Антон Николаевич запуща автономният электрогенератор и когато групата се упря във входната врата, тя послушно се отвори, сякаш те се прекрачили поредният супермаркет или офиса на туристическа агенция. Нататък ставаше още по- впечатлително: всяка стая е отредена под специални задачи.
Хаята до входната врата напомняше пункт за «бърза помощ» със специфичното си медицинско оборудование и мириса на лекарства.
- Това е приемната за оказване на медицинска помощ, - с интонацията на опитен гид започва своят разказ Антон Николаевич пред опулените екскурсанти,
-За съжеляване по времето на съществуването на тази приемна, тя беше използвана само два пъти.
Те тръгват из другите стаи и обнаружават неправдоподобно модерно, многопрофилно учреждение. Имаха чувство, че тук работи цял коллектив лаборанти, които се напуснали работните места за да се почерпят с кафе и да изпушат по една цигара .
«Извънземните» също отбелязват, че поне компютерите и гаджетите, настанени по изящните масички са същите, които те са виждали на американската база и в щаба на техният спецназ.
Но главната сенсация ги очакваше горе, в мансардното помещение. Няколко кожени кресла бяха наредени в полукръг пред монитор, заемащ половината стена и по него вече се мержелееха някакви графика и таблици.
Удовлетворен от неподправенният интерес на екскурсантите, Антон Николаевич, с познатият на Дан учителски, наставнически тон предложи на учениците да седнат в удобните кресла и започна урока:
- Понеже сте пристигнали с конкретно, разузнавателно задание, аз си помислих, че струва да започнем от него и с това ще позволим на моите жени да се свестят , да се приготвят към истинската среща с дългоочакваните гости.
Бих предложил нашият разговор да го изиграем като театрална постановка на въображаема пресс-конференция между реалният на даден етап император на Буджак и европейските журналисти.
- А защо използвате думата «император», отбелязвайки вашият уникален статус? Аз разбирам, че това е шега, но все пак…, - тутакси встъпва в играта Михай Цуркану.
- Името «император», като никое друго точно отразява моето положение и , още повече, то е най-разбрано, за латиноезичните европейци. Аз практически съм властелин на несметни материални и природни блага и дори изпълнявам ролята на жрец сред местното население от четире свободни и пет несвободни граждани.
- А как вие различавате свободният човек от несвободният?
- Много просто. По наличието у него на творческа инициатива, кураж, мечти…
- Искате да кажете, че има хора, които са несвободни според собствените си ментални кусури?
- Да. Тези хора са с притъпени основни инстинкти, към които аз отнасям любознанието, нравствеността и развитият интеллект.
- А образованието, цивилизованност ?
- Точно те формируват, най-често, несвободната, манипулируемата личност, чието представление за свободното битие е ограничено от случайни прищявки, капризи, животни инстинкти и стереотипи на масовата култура или религиозните догми. Струва ли да ви доказвам, че белата, случила се в Бесарабия, е пример именно на такова безотговорно существование в границите на цивилизацията.
- Може би е обратното? Бесарабия винаги била най-малко цивилизованото място на европейския ареал и най, политически несамостоятелен, край. Винаги е бил под нечие иго.
- С игото съм съгласен, но бездумното, азартното пробутване на европейската, технократска култура и породи катастрофата в Буджак.
- Добре. Ще смятаме, че конюктурните и пребързаните действия на европейските политици провокират екологическите и демографските бели, но тяхното начало не е ли заложено още от съветското време?
- Съветският Съюз е също порождение на европейската цивилизация. Идеята за Европейските съединени щати е родена в главите на европейците. Както и социалистическата идеи. Руските болшевики само практически изпреварват европейци и създават многото от това, с което европейци бравират сега. Не струва да се забравя, че следвоенната Европа е създадена от американци, а сегашното европейско поколение приличат на възхитените младоци, на когото чичото подарил луксозна кола.
За съжеляване, ние вкарахме в изхабеният коловоз на политически дискусии и аз ще си позволя да преминем към темата по-значимата за вас.
Антон Николаевич взима пулта и на монитора изникна картата на Буджак, разцветена с различни багри и линии.
- Още през първите години след установяването на саркофага, аз съм направил изследване на състоянието на околната среда по целият Буджак и, в частност, за последствията предизвикани от движението на отровният облак. На картата вие можете да видите, че в момента на експлозията на цистерната с този страшен биогаз духаше силен вятър на северо-изток и облакът се движеше основно по долината на Ялпуг и захващайки западните земи на Тарутинския и Арцизския райони. Ориентирайки се по основният признак на поражението - по почернелите дървета и гори, не беше сложно да се установи, че мястото на експлозията се намира между Измаил и Болград, а най-вероятно, в селото Оксамитное.
Другите последствия на катастрофата: наводнението и повишаването на радиоактивният фон в района Чумай-Бурлачены, а също необходимостта да организувам домашното стопанство, ме накарват да изпусна от полезрението епицентъра в Оксамитное. Вашето съобщение за сваленият авиаробот, ме подтикна към мисълта, че се прави опит за проникновение в Буджак с цел да се заметят следите на преступлението. Сигурно, че освен концлагера в Сергеевка, където се вакцинирали деца, в майданите времена била настанена и секретна лаборатория. И напълно възможно, да е в това Оксамитное. Аз мисля, че и в нашите и в вашите интереси е оперативно да направим едно разследование. Но както известно, добрите неща по-лесно се вършат от сутринта. С това аз прекъсвам своят импровизиран доклад и ви каня на тържествената вечеря, посветена на нашата съдбоносна среща.
Антон Николаевич загаси монитора и покани гостите към изхода. Обаче за вечерята беше още рано и учителят обяви, че за тържеството да стане празнично и понеже ще има и дами, би било важно да се спази нужният етикет и «астронавтите» да се преоблекат и да се применят.
Без да чака отговора, на смутените от необичайното предложение, «иноземци», Антон Николаевич подкарва своят полувоенен «Хаммер» и ги доставя в някогашният тараклийски универмаг, където имаше бутик с мъжко облекло.
За да не разваля развиващата се интрига и занимателният сценарий, Дан- командирът на спецназовци, откровенно нарушавайки уставните правила, решително сваля скафандъра и започва да си подбира съответни джентлменски аксесуари. Малко по малко и Димитър с Михай прекрачват съмненията си и се увличат с този маскарад и го карат до крайната степен на творческата изява.
По- късно пред слисаните дами се представят трима галантни кабалиеро, каквито те се виждали само в американското кино и латиноамериканският «сапун», докарвани от техният «император» след обиколките по райцентровете.
Момчетата също не можеха да осъзнаят, как за такъв кратък срок можеше да се приготви огромната маса с толкова ястия, за които смътно си спомняха от последните селски сватби и гуляи.
Продължение: http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/sarkofag-chast-3.html
← Саркофаг. Част 3 Cаркофаг за Буджак →

Комментарии