БАЩАТА НА УКРАЙНА - КРЪСТЬО РАКОВСКИ

След разпадането (1918г) на двете империи Украйна става предмет на жестоки конфликти между Русия и новообразувалата се Полша. Само за четири години в различни части на територията на Украйна са създадени 4 отделни държави в зависимост от ориентацията и възгледите на създателите им - просъветски, антисъветски, националистически, антируски и т.н.
Названията им са Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република и Украинска съветска република. Тези територии стават арена на едни от най-лютите конфликти по време на гражданската война в Русия.
Казаците са начело на борбата срещу присъединяването към СССР. И до днес много хора в Украйна тачат като национални герои казашкия атаман Симон Петлюра, анархиста Нестор Махно-Бащицата и други.
През 1921 г. в Украйна се повтаря историята отпреди векове. Съгласно Рижкия договор Източна Украйна става част от Съветска Русия, а Галиция - от Полша.
А когато в края на 1922 г. е обявено създаването на СССР, се появява и Украинската съветска социалистическа република (УССР). Тя възприема идеологията на Украинската съветска република и поглъща и останалите три украински държави.
Първи премиер на УССР е българинът Кръстьо Георгиев Станчев (1873-1941), приел по време на дългогодишната си емиграция руското име Христиан Георгиевич Раковски. Известен е у нас като Кръстьо Раковски и е далечен роднина на революционера Георги Раковски.

Обаче за нас не е толкова интересна административно-политическата кариера на К. Раковски, колкото, свързано с неговото име едно много потрясно произведение като "Червената симфония", което по своето значение не отстъпва на "Протоколите на сионските мъдреци".Произведението съставено като допрос на К. Раковски, обвиняван в "троцкистки заговор". За да си спаси живота Раковски раскрива пред следователя истинските пружини на "коммунистическото движение"и с това подсказва, как Сталин трябва да победи във идната Втора световна война. За хора, които на младини не биха увлечени от марксизъм, това произведение може няма да бъде интересно и многото няма да разберат. За тях давам една интригуваща информация:
Раковски е бил един от основателите на Съветския Болшевизъм. Истинската фамилия на Раковски е Хаим Рейковер. Той не е роден в Русия, а в България. Учил е в медицински факултет във Франция, а в Русия попаднал за първ път, след като Еврейският Интернационал го насочил към Руската революция, където, от 1919, до 1923 г. бил Председател на Съвета на Комисарите на Украйна, където фактически е бил пълновластен диктатор.
Червената Симфония, т.е. протоколите от разпита на бившия Предсовнарком, а след революцията - пълноправен диктатор на Украйна - Хаим Раковски, може направо да се нарече: "Протоколи от Разпита на Ционски Мъдрец"...
Разпитът е проведен само затова, че Хаим Раковски сам, доброволно заявил, че ще говори истината, само истината и нищо друго, освен истината. Но искрен ли е Раковски със следователя, разкрива ли цялата истина, до край?
Разбира се - не. Раковски разкрива на следователя съществуването на "Тях" - международната финансова мифия – разпоредителите над съдбините на човечеството. [.
Книгата има подзаглавие: "Революцията под ренген", понеже снема шапката - невидимка отсветовната революция. Трябва да отбележим, че разговорът между следователя и подсъдимия, не е разговор на непримирими противници, както би могло да изглежда, предвид взаимното им положение. Напротив, и Хаим Раковски, и следователят му Гаврила Гаврилович Кузмин (Габриел) и доктор Ландовски, са от еврейска националност, вървящи към една цел, но държащи на различни методи. Разногласията на Раковски, Кузмин и Ландовски са, в края на краищата, разногласия на хора които отстояват своите методи, но всички те работят за една цел, и това винаги трябва да се има предвид.
Доктор Ландовски.

Доктор Ландовски - евреин от Полша, но е живял в Русия. Баща му - полковник от Руската императорска армия, бил разстрелян от болшевиките 1917 г. Историята на живота на Ландовски е удивителна. Той завършил медицински институт в Русия преди революцията, след което още две години учил в Сорбоната, в Париж. Той свободно се изразявал на френски. Изучил влиянието на наркотиците върху организма, за да помогне на хирурзите при операции. Бидейки талантлив лекар, Ландовски провеждал експерименти и получил известни положителни резултати.

Но след революцията за него всички пътища били затворени. Заедно със семейството си той живеел в нищета, като работел на случайни места. Нямайки възможност да публикува, той разрешил на по-успял негов колега да публикува неговите изследвания, под свое име. След което, НКВД се заинтересовало от тези изследвания. Един ден 1936 г. на вратата му почукали и му наредили да върви след тях, и той повече не се върнал в семейството си.

Настанили Ландовски в една химическа лаборатория на НКВД край Москва. Там той живеел и работел за своите хазаи. Той присъствал при разпитите, и имал мъжеството да прави записи на това, което виждал, и криел записките и копията от документи в кухите крака на своята маса, в химическата лаборатория.

Живял някъде до началото на войната. Как се е озовал в Ленинград и как е бил убит, не е известно.

Настоящият документ е протокол от разпита на посланника на СССР във Франция - Християн Раковски, по времето на процеса срещу Троцкистите 1938 г., когато го съдели заедно с Бухарин, Риков, Ягода, Карахан и други. За да спаси живота си, обвиняемият Раковски направил изявление, че е готов да разкаже всичката информация, която му е известна. Извастно е, че първоначално Раковски е бил осъден на разстрел, но след това разстрелът, в резултат на въпросния разпит, бил заменен с 20 г. затвор.


«Гаврила Гаврилович Кузмин» (Габриел) – следовател.

Всъщност този човек, под името Рене Дювал, е евреин от Франция. Той бил син на милионер, красив и талантлив. Учил във Франция. Овдовялата му майка го обожавала. Но маалдежът се увлякъл по комунистическата пропаганда и бил завербован от ОГПУ. Предложили му да учи в Москва и той се съгласил. Изкарал една от школите на ОГПУ и станал чуждестранен агент. Когато поискал да промени решението си, било вече късно. Така той предпочел, след като вече така се получило, да работи, и работел така, че заработвал добри отзиви.

Разпитът на Раковски се провеждал на френски, понеже за Раковски било по-лесно да говори на френски. Разпитът се записвал зад стената от техник, който не разбирал френски. След това Ландовски превеждал протокола на руски, правейки две копия за началствата. Но тайно правел и едно копие за себе си.




Революцията под рентген (доктор Ландовски).



К. – Но преди всичко, леко предупреждение. На нас ни е нужна реалната истина. На нас не ни трябва "официалната истина", която е достатъчна за обвинението. Изискванята на международната политика ни принуждават да крием пълната истина, реалната истина. Правителствата и населението трябва да получат тази истина, която те трябва да знаят. Но този, който е дължен да знае всичко, Сталин, трябва да знае и това. Каквото и да кажете тук, положението ви няма да стане по-лошо. И обратното, вашата искреност може само да подобри положението ви. Ще имате възможност да запазите живота си, който за сега е изгубен. Така че, предупредил съм ви.

Сега да погледнем: Вие всички твърдите, че сте хитлерови агенти и получавате пари от гестапо или ОКВ (Oberkommando der Wermacht). Така ли е?

Р. – Да.

К. – Значи вие сте Хитлеровски агенти?

Р. – Да.

К.– Не, Раковски, не. Кажете ми истината, а не това, което съдът иска от вас.

Р. – Ние не сме шпиони на Хитлер. Ние ненавиждаме Хитлер, така, както и вие, или като самият Сталин; може би и повече. Но това е много сложен въпрос...
К.– Ще ви помогна... Случайно и аз зная това- онова. Вие сте Троцкисти, имате контакти с германския Генерален Щаб. Така ли е?
Р. – Да.
К.– От колко време?
Р. – Не зная точно, но скоро след падането на Троцки. Естествено, преди идването на власт, на Хитлер.
К. – Затова,нека бъдем по-точни. Вие не сте били личен агент на Хитлер или на режима му?
Р. – В никакъв сучай.
К.– Като обикновени шпиони, за пари?
Р. – Какви пари? Никой не е получил от Германия ни едина марка. Хитлер няма никаква възможност да купи Комисаря на Външните Работи на СССР, който има повече пари от Морган и Вандербилд, взети заедно, и който може да се разпорежда с тези пари, по своя преценка.

К.– Кой тогава, и защо?
Р. – Мога ли да говоря напълно свободно?
К.– Разбира се, затова и ви поканиха тук.
Р. – Нима Ленин не е имал по-високи цели, когато е получил помощ от Германия, за да стигне до Русия? Или трябва да вярваме на всяка нелепост, която се разпространява, за да го очерним? Нима него не го наричаха агент на Кайзера? Неговите отношения с Кайзера и германската намеса в делото по изпращането на болшевишките бойци в Русия са напълно определени и ясни.

К.– Така ли е или не е, това няма отношение към това, което сега изясняваме.
Р. - Не, но разрешете ми да довърша. Нима не е факт, че в началото, намесата на Ленин е била от полза за гермаските войски? Разрешете ми... Имаше сепаративен мир в Брест-Литовск, по който огромни територии на СССР бяха предадени на Германия. Кой провъзгласи пораженството, за основно оръжие на болшевиките 1913 г. ако не Ленин? Не помня наизуст думите му от писмото до Горки: «Войната между Русия и Австрия беше най-полезна за революцията, и е крайно невероятно, че Франц-Иосиф и Николай ни направиха такъв подарък". Както виждате, ние Троцкистите, изобретателите на поражението от 1905 г. продължаваме и сега тази линия, линията на Ленин.
К.– С малка разлика, Раковски, сега нямаме цар, а социализъм.
Р. – И какво, вие вярвате ли в това?

К.– В кое?
Р. – В съществуването на социализма в СССР?
К.– А какво е Съветският Съюз, не е ли социалистически?
Р. – За мен - само в названието. Тук ние намираме истинските причини за опозиция. Съгласете се с мен, а вие логично би трябвало да се съгласите с мен, което е и теоретически рационално, че ние имаме същото право да кажем - "не", както и Сталин - "да". И ако, за да възтържествува Комунизма (организираният юдаизъм), пораженчеството е оправдано, то този, който разглежда комунизма, има същите права, каквито Ленин, да е пораженец.

К.– Аз мисля, Раковски, че вие сте по-голям познавач на диалектиката. Говорете каквото искате, но аз мога да ви докажа, че това не е нищо повече, от софизъм. Но това ще го отложим за после. Надявам се, че ще ми дадете тази възможност. Сега ще кажа само това, че ако вашето пораженчество и поражението на СССР имат за цел възстановяване на истински, реален социализъм в СССР, както вие, Троцкистите, твърдите, то понеже ние унищожихме вашите кадри и вашите лидери, тогава пораженчеството в СССР няма зад себе си особен смисъл. Ако сега беше победило вашето пораженчество, то на власт би дошел, някакъв Фюрер или фашистки цар. Не е ли така?
Р. – Това е така. Без всякакво ласкателство, вашата дедукция е превъзходна.
К.– Добре, ако предположа, че сте искрен, тогава ние сме постигнали много. Аз съм Сталинист. Вие Троцкист. И ние постигнахме невъзможното. Достигнахме точка, където нашите мнения съвпадат. И съвпадението е в това, че в сегашното време да се разруши СССР е невъзможно.
Р. – Трябва да призная, че не очаквах да се сблъскам с толкова умен човек. Да, вече, от известно време, ние не можем да разчитаме на разгром на СССР или да го изпровокираме, защото сега не сме в ситуация, когато можем да завземем властта. Ние сме комунисти, и в този смисъл не се продаваме. И това съвпада с вашата гледна точка. Сега ние не сме заинтересовани да свалим сталинската държава. Да, така е, и в същото време твърдя, че това сталинско ръководство е антикомунистическо. Виждате ли, че съм искрен?
К.– Виждам го. Само така можем да достигнем до нещо. Аз бих искал да ми обясните едно противоречие: ако тази държава за вас е антикомунистическа, защо вие не сте заинтересовани да я свалите в дадения момент?
Р. – Този ваш извод е доста опростен. Сталинският бонапартизъм също е противоплоложен на комунизма, както и Наполеон е бил противоположен на революцията във Франция. СССР е запазил само външността на комунистическата форма и догма, а не реалния комунизъм. И както унищожаването на Троцки даде възможност автоматично да се трансформира реалния комунизъм, във формален, така и унищожаването на Сталин ще ни позволи автоматически да трансформираме формалния (сталински) коммунизъм в реален (еврейски) коммунизъм. Достатъчен ще ни е един час за това. Разбрахте ли ме?
К.– Да, разбира се. Вие твърдите, че никой не иска да разрушава това, което се готви да наследи. Всичко това е правилно. Обаче вие се основавате на посланието на сталинския антикомунизъм, което лесно може да бъде опровергано. В СССР няма частна собственост, лична изгода, класи. Какво ще кажете?

Р. – Аз вече казах, че това е формален комунизъм. Всичко това са формалности.
К. - Просто така? За нищо ли?
Р. - Разбира се че не. Поради необходимостта. Не може да се спре материалистическата еволюция на историята. Най-многото, което е възможно, е да бъде забавена по какъв начин ли? Приемайки го на теория, външно, но отхвърляйки го на практика. Силата, която води света към комунизъм е толкова непобедима, че самата тази сила, само че извратена, може да създаде пречки на самата себе си и да забави темпа; и ако сме по точни в думите, да забавят птогреса на перманентната революция (на организираното еврейство).
К.– Например?
Р. – Нагледен пример е Хитлер. На него му бе нужен социализъм, само за победа над социализма (над еврейския социализъм). Неговият Национал-Социализъм е отявлено антисоциалистически (антиеврейски). На Сталин също му е нужен комунизма, за да постигне победа над комунизма. Параллелът тук е очевиден. Но за жалост на Хитлер и Сталин, и на двамата: Хитлеристкият (антиеврейски) антисоциализъм и сталинският антикомунизъм трансцедентално сами създават и Социализма, и Комунизма. Те създават и много друго. Искат ли те или не искат, знаят ли или не, но те създават просто свой формален социализъм и комунизъм, когото ние, все едно, ще наследим.

К.– Кой ще го унаследи? Троцкизмът е напълно ликвидиран.
Р. – Макар и така да говорите, но вие самите не вярвате в това. Каквито и ликвидации да има, комунистите ще ги преживеят. Дългата ръка на Сталин и на полицията му, не могат да достигнат всички комунисти.
К.– Раковски, моля ви, а ако искате, заповядвам ви, да се въздържате от оскърбления. Не отивайте прекалено далеко.
Р. – Защото нямам акредитивно писмо ли? В края на краищата, чий посланник и дипломат съм?
К.– Точно, на прословутия Троцкизъм, ако не възразявате.
Р. – Аз не мога да съм посланник на Троцкизма. Нямам права да го представлявам, и аз не поемах тази роля. Нея, вие ми я давате.
К.– Започвам да ви се доверявам. Вземам си бележка, че вие не отричате, че сте Троцкист. А това е добро начало.
Р. – А как мога да го отричам? Аз самият това казвам.
К.– Понеже стана дума за Троцкизма, искам да приведете конкретни факти, които са нужни за следствието.
Р. – Да, ще кажа всичко, което искате да знаете, и ще го направя по своя собствена инициатива. Но не мога да гарантирам, че моето мнение винаги ще съвпада с мнението, което имат "Те".
К.– Хайде да видим.
Р. – Ние сме съгласни, че в сегашния момент опозицията не е заинтересована от поражение на Сталин, понеже за нея няма никаква физическа възможност. В това и двамата се съгласихме. Това е факт. Обаче има в наличност един потенциален агресор – великият нихилист Хитлер. Хитлер има големи стремежи. Иска ли го или не, той все пак ще нападне СССР. Разбира се ние все още не знаем това, точно. Коректно ли поставих въпроса?
К.– Коректно. Но за мен това не е неизвестен фактор. Аз разглеждам атаката на Хитлер срещу СССР, като неизбежна.
Р. – Защо ?
К.– Много просто, защото тези, които контролират Хитлер, целят атака. А Хитлер е само марионетка на международния капитализъм.
Р. – Съгласен съм, че има опасност от нападение, но на това основание да се говори за неизбежността на нападението – тук, между двете има цяла пропаст.
К.– Атаката срещу СССР е обусловена от самата същност на фашизма. Към това го прунуждават всички капиталистически държави, които го превъоръжиха и му позволиха да овладее всички икономически и стратегически бази. Това е очевидно.
Р. – Вие позабравихте най-важното. Превъръжението на Хитлера и помощта, която той получи от Версайлските нации, бяха получени от него в този период от времето, когато троцкистката опозиция още съществуваше, и ние все още можехме да вземем властта от Сталин. Мислите ли че това е случайност или просто съвпадение по време?
К.– Не виждам никаква връзка между това, че Версайлските страни позволиха на Хитлер да се превъоръжи, и съществуването на Троцкистката опозиция. Траекторията на хитлеризма е явна и логична. атаката срещу СССР беше част от програмата му, още отдавна. Разрушаването на Комунизма и експанзията на изток са догми от "Майн Кампф", талмудът на национал-социализма. Но това, че вие пораженците искахте да извлечете изгода от тази опасност за СССР, това, разбира се, е във вашия дух.
Р. – На първ поглед това е логично, но е прекалено логично, за да е истина.
К.– За да предотвратим нападение на Хитлер ние сме длъжни да влезем в съюз с Франция. Но това е наивно. За това би трябвало да предполагаме, че капитализмът ще поиска да спасява Комунизма.
Р. – Ако продължим и нататък да разсъждаваме на основата на концепциите употребявани само на масовите митинги, тогава сте прави. Но ако сте искрени, аз съм разочарован от вас. Мислех, че политиката в сталинската секретна поща е на по-високо ниво.
К.– Хитлеровска атака срещу СССР е още и диалектическа необходимост. това е като неизбежната класова борба на международно ниво. На страната на Хитлер ще застане целият глобален Капитализъм.
Р. – Вашата диалектика е такава, че в мен се формира доста отрицателно мнение за политическата култура на сталинизма. Слушам вашите думи, както Айнщайн би слушал разсъжденията на ученик за теорията на относителността. Виждам че сте запознат само с елементарния вид на Марксизма, популярен, така да се каже, сред публиката.
К.– Ако вашето обяснение няма да е много дълго, бих ви бил задължен за разясняване на непопулярния "квантов" Марксизъм.
Р. – Тук няма място за ирония. Аз говоря с най-добри намерения. В самия този най-елементатен марксизъм, с който вас ви учат в сталинския университет, вие можете да намерите положения, които противоречат на извода за неизбежността на хитлерстка атака срещу СССР. Крайъгълен камък на марксизма е също положението, че противоречията присъщи на капитализма са неговата неизлечима болест. Не е ли така?
К.– Разбира се.
Р. – Но ако обвиним капитализма в това, че в него съществуват постоянни, вродени противоречия в икономиката, то защо тези противоречия е задължително да са и в политиката? Политическото и икономическото, само по себе си няма значение. Те са само мярка за измененията на социалната същност; но противоречията възникват в социалната сфера и се отразяват в политическия или икономическия живот, или в двата едновременно. Абсурд е да се предполага погрешност в икономиката и едновременно, безгрешност в политиката, което непременно е необходимо, затова, за да може, според вашите постулати, нападението над СССР да стане неизбежно – това непременно трябва да се предполага.
К.– Това означава, че вие разчитате във всичко на противоречията, фаталността и неизбежността на грешките, които трябва да бъдат направени от буржоазията, и които ще пречат на нападението на Хитлер срещу СССР. Аз съм марксист, Раковски, но тук между нас, за да не дразним никого, ще кажа, че с цялата моя вяра в Маркс, аз няма да повярвам, че СССР съществува само поради грешките на врага. И мисля, че и Сталин е на това мнение.
Р. – Но това е моето мнение... Не ме гледайте така, аз не се шегувам и не съм побъркан.
К.– Разрешете ми, най-малкото, да се съмнявам в това, докато не го докажете.
Р. – Сега виждате ли защо аз имам основания да квалифицирам вашите марксистки знания, като съмнителни? Вашите аргументи са същите такива, както и у всеки нещатен активист.
К.– И какво, те не са ли прави, според вас?
Р. – Да, те са прави, като за малък началник, за бюрократите и масите. Елементарният марксизъм е предназначен за средния борец. Те са дължни да вярват във всичко това, и да зазубрят написаното. Слушайте, какво ще ви кажа конфиденциално. С Марксизма ние достигаме същите резултати, както и езотерическите религии в древността. Техните адепти е трябвало да знаят само това, което им е казано, най-простото и най-грубото, и това е абсолютно съществено, както за религията, така и за революцията, защото с това се постига вяра.
К.– Не искате ли тогава да ми разкриете мистическия марксизъм? Нещо от вида на масонството ли?
Р. – Не, никаква езотерика и черни магии. А обратното. Аз ще ви обясня всичко с максимална яснота.
Марксизмът, преди да е философска, икономическа и политическа система, е обикновен заговор, с цел революция. И що се отнася до нас, то за нас само революцията съществува, като необходима реалност. Всичко останало: философия, икономика, политика, са верни само до толкова, доколкото те водят към революция. Фундаменталната правда не съществува, нито в икономиката, ни в политиката, нито даже в морала. В светлината на научните абстракции, това може да е така или не така,
но за нас, за революционните диалектици, това е единствената истина, която е една за всички революционери и за Маркс, също. И в съответствие с това ние и трябва да действаме. Спомнете си фразата на Ленин, когато някой му казал, че това противоречи на реалността, той отвърнал: "Аз чувствам, че това ще е реалността". Ето какъв бил отговорът му! Вие мислите ли че Ленин е говорил глупости? Съвсем не. За него всяка реалност, всяка истина, са били относителни пред лицето на единственото и абсолютното - революцията!
Маркс е бил гений (на еврейството). Даже и ако неговите трудове се бяха ограничили с критиката на капитализма, то и тогава той би бил ненадминат учен. Но в местата, където се възвисява като гений, той казва: «Коммунизмът трябва да победи, защото Капиталът ще му даде победата, макар че е негов враг». Виждате ли, какъв хитър е тезисът на Маркс? И после, за да му повярват, Маркс деперсонализирал, абстрахирал Капитализма и Коммунизма и подмамвал индивида, че уж той мисли, а всъщност индивидът мисли така, както е искал Маркс, и това Маркс го е направил с виртуозността на жонгльор. Ето такъв е бил неговият хитър метод, да убеди капиталистите в това, какво е капитализмът, и че коммунизмът ще тържествовува над капитализма, в резултат на вродения му идиотизъм. Защото, без провъзгласяване на вродения идиотизъм в икономиката на капитализма, у Карл Маркс не се получавали никакви "вродени противоречия". Да превърне Мислещия човек (Homo sapiens) в Немислещ (homo stultum) - за това, знайте, е било нужно Маркс да притежава магическа сила, за да превърне отново Човека в скот
Продължението е в коментариите по-долу
Источник :http://www.budnaera.com/communist_atrocities/Red-Symphony/Red-Symphony.html