Кой е Анатолий Деордиев ?

0
Голосов: 0

409

Кой е Анатолий Деордиев ?


….той беше почти самозатворник, искаше да остава "неизвестен" и пишеше в ползу и за просвещение на младите българи, които, по негово мнение- трябва да научават историята си, и с това по-дълбоко да разберът себе си — кои са те самите.

В. Кирязов, журналист





Всяка съобщност, в това число и българската диаспора «от тази страна на Дунава» се нуждае за личности, които по едни или други качества и способности надхвърлят средното ниво и могат да бъдат признати за водачи.
Но и водачите се делят на формални, с административни, организаторски умения, боравещи с материалните ни интереси и неформални водачи, въздействащи върху интелекта и душите ни. Анатолий Деордиев таман би могъл да бъде от интелектуалните, но нямаше как да стане прочут на своите сънародници докато беше жив.
Роден 19 януари 1939 г. и израснал в село Терновка (Николаев) и с псевдонима си Ант Адаев той ни оставя в наследство редици книги, които ги издава за своя сметка, за през двадесет години да стигнат и до нас в Бесарабия.
Ето как е изписано заглавието на базовия труд на Ант Адаев: «Раскрытые тайны цивилизации. Исследование доисторических времён. Хроника сотворения. Забвенные хора. Возрождение.» Книгата е издадена в Запорожския государствени университет през 2003 година.
За скептически настроените читатели, подозиращи, че им предлагам поредна местечково-родолюбска похвала, ще изпиша заглавките на няколко раздела от книгата «Храм Мелиты»:
• Мегалитические комплексы и их небесные соответствия
• Внутренние тайны пирамид. Астроориентация пирамид.
• Наземные космические навигационные комплексы и системы.
• Расчёт следа орбиты по системе наземных эхонавигационных комплексов.
• К вопросу о «неолитной сельскохозяйственной революции»
• Язык и письменность.
• Основы картографии и геодезии.
• Курганы и хеджы
• Начало восстановления «мира богов». Направления экспедиций.
• К вопросу об этносах и культурах
• Язак «кары божьей» из далёких небес.
• Скифы,сарматы, русы, славяне.
• Болгары и их влияние на формирование этносов.
• Вместо заключения
«…Любая современная идеология содержит в себе или религиозную идею с её множественными составляющими или идею противоположного толка-атеизм. Но во всех случаях полярность идей соотносится от мистического миропонимания при отсутствии научного.
Люди замозабвенно идут на эшафот ради веры в мистических богов, но в повседневной жизни весьма неохотно выполняют самые обычные заповеди (настоящих) Богов Создателей.
Верующие изо всех сил стараются поверить во Всемогущего Бога или Единственного Аллаха, но продолжают грешить не только в молитве в уме, но и в культовых местах, что свидетельствует о слабости убеждений. Стремление быть сопричастным к святости, что весьма поощряется пастырями от церкви, это ничто иное, как гордыня, проявляемая многочасовыми молитвами и бдениями у алтаря.
Атеисты же, теряя материальную опору, на «всякий случай» надевают крест, не ведая ни сути креста, ни сути Бога. И эти слабы в вере.
Основная причина слабости Веры и убеждений в отсутствии знаний Истины, а точнее забвения этих знаний. Человечество блуждает в потёмках собственного невежества, а пастыри божии, призванные изначально открывать глаза «детей Божиих», в лукавом и циничном словоблудии всё далее и далее уводят слепых «агнцев» в мрак, в небытие.
Возрождение Знаний Истины-это первый шаг на пути реализации тысячелетней мечты человечества- восстановление мира Богов.»

Доста проницателния читател е вправе да попита:
- И какво тези «исследования доисторических времён» имат отношение към нас, бесарабските българи и в какво се заключава българското водачество на Адаев-Деордиев?
С какво той е по-харен от изотерическите познания на Г. Раковски или съвременника ни Спас Мавров?
Преди всичко, А. Деордиев се различава с прецизната научна методология в работата с достъпната информация, което го прави убедителен и за научно-техническата интелигенция, която не признава всякакви иррационални явления принципиално.
Другото отличие на Ант-Деордиев е неговото техническо образование и компетентност в такива сложни области като аерокосмическата навигация, картография, геодезия понеже А. Деордиев е военен летец.
Тези негови специални познания абсолютно не се познати за всичките други «исследователи доисторических времён» и е този случай, когато « Рождённый ползать летать не может». И тази фатална неспособност на традиционните кабинетни, архивни изследователи да се извисят над планетата ги прави подобни на къртици, претендиращи да учат орела или сокола за тайните на слънчевото битие.
А что е до българщината, А. Деордиев, според мен, дава най-правдоподобно разяснение на българския етногенез, за происхода на името на нашия народ, и как то е свързано с великите деяния на истинските Богове, възродили Човечествовото след последната планетарна катастрофа преди седем хиляди години.
Най-големите съперници на българите на историческия мегдан са евреите, които умело използват древното наследство на Боговете, но го правят това много по-късно и много по-цинично.
Но, разбира се, всякакъв опит да се изведат българите на историческата авансцена наред с «древните гърци, римляни, евреи» предизвиква яростна съпротива:
«Ну, как тут не воспеть архидревние исторические корни болгарского народа, любезного сердцу автора! Мы, мол, подревнее тюрков будем, но не хвастаемся!
Зачем столь многословно и нетрадиционно размышлять по вопросу, который и так достаточно ясен?»
И какво му е ясно на този оппонент?

Научната драма

Голямата научна драма на Адаев-Деордиев е невъзможността да намери научни опоненти и другари при сложилите се условия, когато Съветския Съюз и всичко подлежи на една разбойническа «приватизация», а А. Деордиев остава в самостийната, разкачосвана Украйна - территорията на едновремешната Кара Булгар, Малая Татария, Малороссия. Всичките тези названия са тождествени, но давани от различни «исследователи».
Другата причина е тясната научна специализация, установена в сегашнния цивилизационен модел. Има астрофизици, които би могли да опонират на Адаев, но те хич не се интересуват с тайните на пирамидите , всякакви писмености, легенди и археологически обекти.
Има историци, археолози и филолози, но те нищо не разбират в астронавигацията и геодезията.
По тази причина А. Деордиев остава насаме със своите изследования сред отломките на съветската наука и тесните специалисти от провинциалните научни учреждения на Украйна и България, с които съдбата пряко или косвено го свързва. Анатолий Деордиев редовно е канен на всякакви родолюбски мероприятия в Одеса, Украйна, България. Но с какво той може да внесе своят дял в българското пробуждане? Саде с книгите си. И той ги пише без всякаква надежда да получи признание от двете страни на Дунава.
Но бог вижда. И книгите стигат до нас, макар и с двадесетгодишно закъснение.

Календарните недоразумения

Именно А. Деордиев обръща вниманието на такова парадоксално явление в световната култура като сегашния календар. По времето на космическите подвизи и всякакви страхотни технологии, когато са важни и микросекундите, човечеството използва един удивително тромав календар, в който месеците имат ту 31 ден, ту 30, ту 28, ту 29, а латинските названията на септември, октомври, ноември и декември не съответстват на техните числови значения. Седмицата не се вписва кратно нито в един месец, а названията на месеците са давани едни по имената на богове(Януари,Март. Май, Юни), други по природни явления (Феруари, Април), трети носят имената на цезари (Юли, Август), а последните четири на обикновенни числа. Странна бъркотия и нестройност за най-важния елемент в устройството и организацията на цивилизацията.
А между другото има и друг календар, в който всичките месеци съдържат по 30 дни, «седмицата» е шест дни и, следователно, всеки ден винаги си има едни и същи числа. За да оправят календарното разминаване с астрономическото е въведен «нулев» ден, без число. И този ден е наричан «Еднажден»…
Сигурно, се догаждате, че става думата за българския календар. Коледа- «поворот» към лятото, а Сурва (Слънце) е денят на пролетното равноденствие. По тази причина сурвачките са от цъфнали, дрянови клонки. Дрянът цъфти точно през тези дни. Между Коледа и Сурва са три месеца. Но ватиканските създатели на сегашният календар, според иудейско-христианските символи и «римската» историология правят една чудовищно осакатеняване на българския, слънчев календар. Но старите названия на месеците за запазени днес в украинския език, а към Коледа лепват Рождеството на мифическия Христос, «Еднажден» става «Игнажден», но лишен своята календарна функция и става «народен обичай», а пролетната Сурва става зимно недоразумение с искуствени сурвачки. В българския календар първия месец е под знак «прасе» и по тази причина се коли именно прасе. Има много да се разправя по този повод, има в Интернета подробно описание, но А. Деордиев акцентира вниманието на елементарната безпомощност на «учените хора» пред такъв произвол на могущите религиозни ретрогради. И колко тогава струват думите на «учените хора»?

Боговете и хората

Според Адаев-Деордиев Боговете пристигат на Земята да възродят гомо-сапиенс. За тази цел те използват представителниците от неадерталци, австралопитеки и с помоща на искуственни, генетични изменения извеждат «от рая» кроманьонци, вече обладаващи с интелект, език, права осанка. Самият «рай» се намираше на остров в Атлантическия океан, към когото водят астронавигационните комплекси в вид на кургани, мегалити, пирамиди и символът на «рая» е кръста. Обаче божествените гени в сегашните човеци могат да надделяват само при особенни, културни условия. Ако такива условия на гуманизм няма, а има всякакви угнетения, несправедливости, насилия, природни лишения, у хората започват да надделяват гените на животните им предци и се формирува животни строй на психиката. Според социолозите хората с човешки строй на психиката са едва 25 % и при условията на демократическите избори винаги губят истинските водачи, а побеждават душманите с животния строй на психиката(властолюбие, егоизъм). По тази причина в древността правителите винаги са избирани от достолепни родове и под контрол на жреците, посветени в тайните на битието. С внедрението на съвременните религии, човечеството изгубва истинските знания и е подчинено на църковните, схоластични структури, всякакви «масонски» организации или политически доктрини. Обаче «искрата божия» сред хората е жива и това е надеждата за спасенитето, а не някакъв мистически месия.

Българите и евреите

Докато А. Деордиев с комплексно изложение на своята концепция за реалните богове, възраждащи Човечеството след цикличните планетарни катастрофи, предизвиквани според особеностите на космическата механика, дорде доказва, че преди седем хиляди години, през астрономическата епоха «Телец» (Бал, Вол, Буга) в Месопотамия пристигат Боговете, за оттам да започнат възраждането на цивилизацията сред, подивелите до маймунско състояние, уцелелите стада на човеци, а подготвените аватари, изпращани от Боговете по планетата са наричани « хората на Баал» или българи, булгари. Бугари, изведнъж в соцмрежата на Фейсбук се явява езиковед от Израил М. Бершадски и косвено подтвърждава концепцията на Ант-Деордиев, макар и преследвайки свой, тяснопрофесионален, езиков интерес. Този Бершадски обнаружава, че всичките езици са делят на две групи: имперски (яфетически) и племенни, а имперските езици са делото на жреците от Акад, а по-късно на иудейските. Според него, имперските(яфетически) езици необходими за управлението на процеса на глобализацията са: латински, гръцки, тюркски, арабски, църковно-славянски (българско-руски) са изграждани на кореновата основа от единствения «свещен език»-иврит, който на свой ред е потомък на по-древен, «първи», дошъл в Мала Азия от Шумер.
Като най-ярко доказателство на своето становище М. Бершадски посочва этимологическия речник на Макс Фасмер , в който всяка руска дума има своё смислово обяснение от иврит.
« Из исследований следует, что практически ВЕСЬ русский язык составлен из корней
Святого языка. Зачем это сделано и когда? Это произошло на рубеже "новой
эры", когда на будущую Святую Русь прибыли проповедники Учения Света - так
называлось первоначальное христианство (предание о св. Андрее - Х - это
древняя буква "алеф", которая означает - "Бог"). Они-то и перевели Тору,
ставшей Ветхим Заветом (означает не "старый завет", а "Дом надёжности,
безопасности" - "Бетхи зе бет/ветхи заВет"), на новый язык, который ещё в
XIII веке назывался не славянским, не русским, а... ханаанским языком
Само слово "Россия" переводится со Святого языка, как "Окроплённая святой
водой (РОСОЙ) Богом". Отсюда и выражение "Святая Русь". Кстати, слово
"Малороссия" означает не маленькую РОссию, {пусть хохлы ("дети божьи" - это
казаки - "обязанные" - ка-зак - вспомним, "военнообязанных" - это и есть
ивритское слово "казак") не дуются!}, а "наполненная Богом росой "

Както да ни е, но разпространението на цивилизацията от Месопотамия изпъром чрез аватарите, наричани «българи», а по-късно чрез «иудеи-евреи» има такива белези като многослойната българска, народна култура, препокрита с по-късната библейско-иудейска ( Коледа-Рождество Христово, Сурва- Нова Година, Великден-Пасха, Хедерлез- Гергьовден), сложната семейно-родовата, именна структура, в която всеки член си има свой «титул» и място в строя: калина, балдъза, баджинак, етърва, калеко, девер, кум…и сложната сватбена, ритуална система за съединението на два рода, което е немислемо в чергарска, примитивна среда, към която изпращат древните «прабългари» традиционните историци-къртици.
Друго е, че тази родо-племенната организация на древните аватари-българи, контролиращи цялата Евразия и осигуряващи товарното и културно течение по «копринения път», отразена в историографията с термини Велика България-Скития-Гуния-Татария- Златна Орда - е сменена на гегемонията на «библейския проект» с Россия-Съветски Съюз. Една и съща матрица, но с различни названия, а родо-племенната организация (князе, ханове, казаци) е сменена на христиано-капиталистическа, глобалистка, която е внедрена и развита с силата на иудейско-еврейската съобшност.
А сега сме на прага на нов преходни момент от иудейско-капиталистически към комунистически, за който пророчески провъзгласи друг син на евреската народност-Карл Маркс. Предстои новата смяна на аватарите на човечеството. А кои ще се те? Тези, които ни плашат с биологическата зараза и кибернетическия, фашистки концлагер или тези, които предлагат «ребята, давайте жить дружно и без понтов»- потомците на българите-скити-роксолани ?

Статьи по теме на сайте «Тараклийски мегдан»:

Подполковник Деордиев https://www.megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/podpolkovnik-deordiev-i-sert.html
Болгарская миссия https://www.megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/bolgarskaja-missija-esse.html
Коварная миссия Аристотеля https://www.megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/kovarnaja-missija-aristotelja.html

Нетрадиционные размышления… https://proza.ru/2011/09/24/1011
← Чушмелий- луковото село. Т. Ковтун Краят на България? Д. Йончев →

Комментарии 1