Поканата към рая. Част 4

0
Голосов: 0

564

Забягването

Убийството на кубейския инкасатор Кардашов хем е напълно непредвиден и нещастен случай, хем сринва цялата примарийска кариера на Иван Симиновски. Той нямаше никакви съмнения, че ще е арестуван през някакво време.
Нямаше какво да се чака. Той обяснява на слисаната жена, че искайки да спаси Петър Челарски, той сами попада в истинска клопка. Изпратените да грабнат документите от следователя неговите хора посрящат неочакваното дръзко съпротивление на кубейчина и Кондрята е принуден да го наръчка с нож. Сега убийците са в затвора, допитвани, казват, че искали да ограбят инкасатора и нищо не знаят за някакви документи и портфейла на румънския офицер. Но докога ще издържат всекидневните побои никой не знае. Освен това има кой в Дараклий да го издаде като организатор на контрабандна търговия с водка. Щом Симиновски вече не е примар, той е напълно беззащитен от отколешните завистници и душмани. Сега той се мъчи да утеши разплаканата жена с това че тя ще е под защита на Георги Челарски и ако нещо се случи, може да замине с децата за Измаил при вуйчо. Известна сума пари се зазидани в бордея и те ще й стигнат да изгледа децата до по-добрите времена.
Иван намисли, че ще е най-добре да се изгуби в града и избира Бендер неслучайно. Оттам може да се прехвърле в Русия, хем да се затрие сред работниците на паравозното депо. Но изпъром трябва да се стигне до Бесарабка, където живее негов познат дараклиец и оттам с някой машинист до Бендер, дорде не го потърси полицията.
Бившия примар се облича с прости селски дрехи: цървули, потури, кожух, калпак, метва в шарена торба един самун хляб, буца сирине, парче кавърма и една вечер, в тъмното, се измъква от Дараклий къде Гайдабулата-това отколешно скривалище на буйните глави. В това урочище, стигащо чак до друма Болград-Чадър, се кътат няколко пердета на дараклийски и троянски овчари и те открай време са научени твърде да не разпитват неканените гости, дават им подслон на ден-два и ги препращат по нужните пътеки. И когато на първото до село перде овчарите познават неотколешния примар, никой от тях не прави големи очи и на другата дзаран призори Иван Симиновски продължи пътя си към набелязаната цел и до другото перде. Обикаля Чадър и за три дена стига до Бесарабка. Лесно намира познатия дараклиец, който служи смотрител на товарната станция и бързо настанява Иван като кочегар на един от паровозите.
Бендер е прочут с организованността на железопътните работници, някой от които членуват в подполна комунистическа група, въпреки злобните репресии след Татарбунарското възстание, арести и разстрели на няколко ръководители. Подполния комитет продължи своята дейност и поддържаше връзки с Одеса и Тираспол. Именно тези хора са нужни на Иван.
Симиновски се трудоустроява в бригадата по ремонт на железопътното платно и живее у една дърта и глуха бабичка в квартал Варница.
Наскоро трудолюбивия и отговорен дараклиец се сближава с по-будните работници и търси пътека към подполщиците. През някое време той научава, че се търсе грамотен човек да напише лозунги на румънски и руски език към годишнината на Октомврийската революция. Иван предлага своите услуги и по този начин се запознава с търсените хора. Във връзка с това, че Румънската социалистическа партия приема решение да се нарича комунистическа, дава основание за легална политическа дейност на преследованите до сега от властта и национал-цэранистите, на работниците-комунисти. Сега Бендерското отделение на Комунистическата партия остро се нуждае за членове, способни за публична политическа дейност. Малко кой от работниците е готов да се изправи на трибуната, да пише в вестника и , още повече, да води дискусии с настървените националисти на румънски език и да си има работи с всякакви документи и юридическа казуистика.
И тъй се случи, че Иван Симиновски е добре дошъл и е истински армаган за бесарабските комунисти. Той тутакси е представен на партийното ръководство, а именно на Павел Ткаченко, една легендарна личност въпреки своята 25-годишна възраст. Пред него Иван се призна, че ще стане обект на изучение на Сигуранца и се споделя със своята история. След известно време е награден с карта за самоличност на име Иван Краснов, русский, место рождения- Белгородская губерния.
Симиновски вече е брадясъл, с дебели черни мустаци, обръсната глава и нямаше да го познае дори родната майка или жена. Той се премества да живее в града и завързва любовно-политическа дружба с една тукашна поетеса-еврейка Ида Войцеховска. Ида е дъщеря на един бесарабски, полски помещик, но скъсва връзките със своето съсловие заради комунстическото преустройство на света. Тя завършва университет в Яш по специалност френска филология, знае четири езика и е звезда на бендерския поетичен клуб «Искра», член на редколегията на работнически вестник «Красная Бессарабия».
Както всичките интеллигентни жени е прекалено впечатлителна, романтична и непрактична. По тази причина селската умеятелност на симпатичния работник Иван Краснов много й допада. Иван, пък, май се теготеше от Идента привичка да кани своите приятели-едни откачени поети-декаденти и алкоголики и с техните безкрайни спорове кой от тях е по поет и на кого е нужно тяхното упадническо творчество. А иначе Ида изглежда като истинска салонна дама от богемните кръгове. Защо да не бъде, щом баща й въпреки безразсъдното увлечение на единствената дъщеря с всякакви революционери и нигилисти, горещо я обичаше и не й отказваше за нищо.
Още по-удивителна е нейната дружба с Фрося Керсновска, пълен антипод на Ида, но землячка и все тъй от състоятелни хора. Семейството й принудено да бяга от Одеса и тамошните революционни ужаси в Бесарабия. Обаче нейният брат вместо да води стопанството, хуква в Париж и там остава. Но сестра му, която има достойно образование, знае седем езика без съмнение постъпва на ветеринарски курсове и се захваща да управлява с хазяйство от 50 гектара земя. Ида често гостува в имението на Фрося и е неин гид в света на кишиневската интеллигенция, богаташи, румънски администратори и офицери.
В Бендер оккупантите живеят с непрекъснато напряжение и заплахи. Всеки ден очакват някакви политически акции или бунтарски безредия, организувани от Бессарабския клон на комунистическата партия. Тези неустрашими хора, ръководени тайно от Москва и Одеса излагат румънската държава пред целия свят като «бандитска».
Но благодарение на Ида Иван спокойно посетява офицерския клуб и други места, абсолютно недостъпни за работниците. Другарката му го кара да следва модата, купуваше му облекло и понякога доста естравантно за да съответства на неин истински кавалер. И Ида искренно го обичаше, защото по сравнение с нейното окръжение от жеманни безделници и пияници, Иван е образец за мъжка сила и здравомислие.

Павел Ткаченко

За пръв път Иван вижда живата легенда на бессарабското съпротивление, чиите име се произнасяше сред работниците с голямо уважение. Иван си го представяше възрастен, тарикат и физически едър човек, а в действителност той е представен пред един свой връстник с една глава по-низък и доста слаб. Как това момче съумява да бъде ръководител на маса авантюрни и нехайни хора и същевременно да внушава страх на окупаторите е цяла вселенска загадка.
Павел е син на обикновенни касиер от Бендерската железопътна гара самостоятелно към 15 години научава френски, немецки, румънски и еврейски езици и е способен спокойно да води дискусии с най-интелигентните, тарикати румънски политици и самостоятелно да се защищава в съдебните стени, където е редовен «пациент». Той безстрашно и аргументирано там обличава коварната, окупаторска и насилствена политика на румънските власти. Неговите речи намират път към европейските вестници и румънските дипломати са принудени да търсят оправдание.
Той вече няколко пъти е арестуван, преследван, съден, но нищо от това него спира и не го плаше. Това е нещо невероятно! Откъде ли такива хора се взимат?
Пред внимателните, строги, сиви очи на този народен водач на онеправданите бесарабци Иван се сещаше доста смутен и потиснат. Може би, защото си знаеше , че неговото съучастие в работническата организация е чисто случайно, користно и няма нищо общо с революционност и саможертвенност.
- Присаживайся, товарищ Краснов. Согласно нашим правилам ты должен был пройти проверку, получить рекомендацию от надёжных и преданных нашему делу товарищей. Кроме этого мы должны были проверить и твоё настоящее прошлое и именно твоё болгарское происхождение нас заинтересовало на текущий момент.
-Чем же?
- Совсем недавно 16 апреля в Болгарии осуществлён чудовищный террористический акт со взрывам церкви в центре Софии. Погибли сотни безвинных людей и высоких чинов. Совершенно случайно не погиб и царь Болгарии…
Но для нас, комунистов, самым удручающим стало появление в газетах европейских стран статей, утверждающих, что случившееся является делом комунистической партии Болгарии и сразу же на следующий день было введено военное положение и начались массовые аресты, задержания и убийства людей прямо или косвенно сочувствующие коммунистическому движению.
Почему нас, бессарабцев, это должно насторожить? Произошла страшная дискредитация коммунистов и вслед за коммунистическими партиями под репрессию попадут и рабочие, профсоюзные организации, которые с великм трудом нам удалось восстановить и укрепить для легальной деятельности.
В чём состоит суть моего к тебе предложения? На мой взгляд в Болгарии была осуществлена подготовленная провокация, подобная убийству австрийского посла в Сараево, что и послужило начало мировой войны. Теперь же объявлена война международному коммунистическому и рабочему движению с тем, чтобы везде установить военную диктатуру и соответсвенно диктатуру империалистичекого капитала. Это также направлено на очередное обвинение СССР в пособничестве террористов, его непризнании, как государства и организации ему международной изоляции.
Если бы удалось подтвердить моё подозрение о запланированной провокации, то авторитет нашей, Бессарабской организации коммунистов в глазах руководства Коминтерна и советского правительства значительно бы возрос и мы бы получили практическую поддержку в противостоянии с румънским, оккупационным режимом. Я не сомневаюсь, что освобождение Бессарабии состоится и к тому моменту мы, бессарабские коммунисты, должны быть готовы возглавить строительство социалистического общества в Молдавской советской республике. Это очень важный момент. Управленческие кадры должны быть из проверенных и подготовленных бессарабцев.
- Я так понимаю. Мне предлагается выявить возможных провокаторов.
- Именно. Разумеется, этим займутся и советские органы, но для нас, бессарабцев, всякое промедление недопустимо. Вслед за уничтожением Болгарской коммунистической партии, возьмутся за румынскую и за нас в первую очередь.
- Да-а. Никогда не думал, что придётся заниматься такой …специфической деятельностью.
- Понимаю. Это всегда было делом господствующего класса и его наймитов.
На принятие решения я даю тебе два дня.
Но Иван е смутен не толкова от непривичното и сложното задание, колкото от одержимостта на Павел. Той искрено вярва в своята надлудничава мечта и на 25 годишна възраст съумява практически да създаде не само Бесарабския клон на комунистическата партия, но и самата Румънска, която зад пределите на Бесарабия няма почти никакво влияние и авторитет. Освен това Павел е съставител на служебна записка към Политотдела на Коминтерна за създаване на Молдавска съветска република със столица в Балта. Това предложение имаше намного по-значими геополитически последсвия отколкото готовността на армията на командарма Котовски да премине Днестр. Международното положение не позволява на Съветския Съюз да се втурне в нова война с Антанта, но създаването на Молдавска съветска република недвусмисленно поражда условия и предпоставки за разрешението на «бесарабския въпрос» и непризнаването на румънската окупация. Това направо е гениално предложение и то получава одобрение както в Коминтерна, така и от Котовски и Фрунзе-тези поборници за освобождение на своята родина.

Заданието

Иван Краснов е наясно, че съдбата му дава шанс да се издигне на непредвидено социално ниво. Няма съмнение, че ако успее с заданието, пътят към Русия ще му е отворен и то по-най легален и почетен начин. И всъщност с нищо не рискува.
Обаче предстоящата кауза поставя Иван пред друга, интимна проблема: да се разделя с Ида или не. В съзнанието все по-честно извираше любимото изречение на Кокошерина Игнат: « Мъж без жена и пет пари не струва». И, наистина, комерческите успехи на Игнат пряко се свързани с женското общество на Галац, в което дараклиеца има благосклонно внимание и чрез него и нужните делови връзки. А Ида каквато е общественница явно ще е му за полза в съмнителното дело. Предложението на Иван на своята изгора да заминат двамата за България предизвиква у Ида цяла поредица от емоции и прожекти. Тя хич не се заинтересува какво Иван Краснов ще чини в България, но въможността да се измъкне от тази бесарабска, омръзнала дупка й дава крила. Ида тутакси излага своят план на предстоящето романтично пътешествие с престой в Яш и в Букурещ, където имала обичана леля.
Неизвестно как бързо щяха да се разсейват последните съмнения на Иван да не беше се случило непредвиденото и най-малко очакваното събитие
На другия ден след разговора с Павел Ткаченко Ида обявява, че са поканени на юбилейно празнество в офицерския клуб и там ще давали спектакъл, а сетне бал.
Преди началото на спектакъла Иван и Ида, местейки са от една група познати към друга, застават в едно място на партера и Иван с кожата си усети, че е наблюдаван. Нещо му подсказва, че това е опасно предзнамение. Той скришната започва зад главите на събеседниците да изучава публиката и изведнъж застава попарен: сред една група офицери той съзрява своят другарин по преферанс и пострадалият от гашката на примара Дорин Мокану, който време от време обръща погледа точно към групата, сред която се криеше Иван. Какво това означава? Какво търси следователят по Татарбунарското възстание и жертвата на ограблението, извършено от дараклийци, тук, в Бендер?
Иван обяснява на учудената Ида, че има проблеми със стомаха и точно с началото на спектакъла спешно напуска опасното място.
През една седмица Ида и Иван вече се посрящани в Яш от университетските приятели на Ида, прекарват с тях два дена и оттам се препратени за Букурещ. На столичната гара ги очаква шикозен автомобил, любезно изпратен по заповед на Идиния калеко-румънски полковник, артилерист. Автомобилът ги подкарва до един особняк в района Липскани, където живеят местните високопоставени армейски и държавни служещи.
Лелята на Ида-една изтънчена особа , с аристократически манери и обноски с голямо радушие посряща родната племенница и годеника й. Ида с леля си приличат, както не всякоя майка с дъщеря си и никак не могат да се наприказват и да се споделят с роднинските новини, сплетни и постижения.
Добре, че към вечерта се завръща от служба полковника и спасява Иван от скучното , женско таралосване. Полковникът Мирча Страину е възпълничек, благогобразен, добродушен и учтив мъж напълно разваля представлението на дараклиеца за военните чинове въобще и за румънските в частност.
Двамата мъже се преместват в кабинета на стопанина. Там полковникът повиква прислугата да сложат масата и дорде миловидната служанка шета около масата и кабинета, полковникът води гостенина из големите стаи и запознава годеника на Ида с картините и портретите на своите предци от стар род на карпатските мокани.
- В нашия род всичките са боери, помещици, търговци и само аз съм военен чин.
-Дължи ли това на политическите промени в света или сте избрали военната професия по призвание?
- Най-вероятно, по стечението на обстоятелствата. Масовата мобилизация през Световната война ме определи в артилерийски полк и там набират група за обучаване и подготовка в Англия. Понеже знаех английски език, бях включен в тази група един от първите. По времето на войната се дослужих до званието капитан и бих рекомендуван да следвам Висша штабна школа в Париж. За млад офицер това е много престижно. Аз успешно завършвам школата и съм приет на служба в Генералния армейски щаб. В очите на моите многобройни роднини това изглежда голямо постижение на нашия род.
- Още повече, че армията става влиятелна сила в общественното устройство и политиката, - насочва разговора новоиспекания, бесарабски политолог.
- О! Това е най-голямата за нас опасност.
- Защо ли? Доколкото знам, например, в България военните успяват да спасят страната от революционната анархия.
- Мислите, че я спасили? България е загубена страна. От мен това да го знаете…
Обаче мъжете са поканени на празничната маса и се връщат в кабинета. Там вече се натъкмили Ида с леля си. След церемонията за приятелство, взаимни пожелания за здраве и мир, закрепени с възхитително шампанско, дамите деликатно папущат кабинета.
-Вие категорично отказвате на България за щастливо бъдеще?, - Иван за пръв път изпитва нещо като обида за своите сънародници.
- А съм категоричен?! Вие да чуете нашите генерали и политици…Знаете ли, че България чудом оцелява в Ньой, когато представителя на коммунистическата Русия Троцки предлага България да е разделена между Гърция, Сърбия и Румъния.
- Защо ли?
- Защото от началото на века България е постоянен извор на войни с всичките си съседи. Може ли това да се трае?
- Може би, има някакви причини?
- Няма никакви оправдания. Една османска провинция, въобразила, че е държава, въпреки настойчивото стремление на Русия да си бъде Румелийска губерния. Хай, да речем, че българите имат своя влиятелна аристокрация или царски род като сърбите, но е напълно несамостоятелно население с доведен немски княз начело. А този Фердинанд иска да докажи на своите европейски братовчеди, че много е по-харен от тях държавник. Нека да е в сиромашка България, но ще я направи Велика ! И се доигра!
Българите да целуват краката на американския президент Вилсон. Да не беше той се застъпил никаква България вече нямаше да има. Като едно време се случва все с такива луди славяни и Полша.
- Защо славяните са луди?
- А какви са? Имат ли поне една държава? Нямат и няма да имат?
- Какво им пречи?
- Не знам. Нямам нужните познания по история, народознание…Но знам, че без немците славяните за нищо не стават. А Русия е още един и по-ярък пример. Това държава ли е? Голтаци, ръководени от една гашка чифути и този Троцки е най-големия аферист.
- Какъв му е кусурът?
- Е! Това аз цяла вечер ще трябва да ви разправям за него и за злодейството на тяхното племе.
- Ми, ако накратко…
- Това са хора, за които самият Исус Христос е казал: « Вашият бог е дяволът!». Това са слугите на банкирската олигархия, а те си знаят своето-също изписано в Библията: « …и ще властваш над всичките народи, а те над теб не…»
- А от какво им извира силата?
- Лихварството и масонството. Как започва Световната война? В САЩ се създава Федерална резервна система, независим глобален банк. Следващата крачка е да бъдат сринати всички европейски империи и монархии, пречещи на свободна парична експансия. И почти успяват. Оцелява само Русия, но това е врменна пречка и ако ще трябва, пак ще направят война. Страшни са хора.
- А масонството с какво е опасно?
- С безотговорността пред обществото от страната на кукловодите и това непременно поражда най-безчеловечни последствия. Обществото винаги трябва да знае от кого конкретно изхождат едни или други инициативи и да знаят своите истински водачи, а не всякакви марионетки да им натрапват.
Откъде растат краката на сегашната революционна вакханалия? От масонските организационни форми: съзаклятия, устави, кръгова порука, конспирация, тайно финансиране. Има и революционери идеалисти, фанатики, но според мен това е една форма на психическо отклонение от нормата както има сред населението всякакви садисти, самоубийци, тирани…
« Свобода, братсво, равенство»…Кой може да повярва, че такова е възможно? Само хората безкрайно откъснати от практиката на човешкото съществуване. А кой се възползва с бълнуването и лудоста на якобинците, жирондисти , други глупаци…да и самият Наполеон? Английските капиталисти. И сега е същото. Западна Европа вече им тясна и те се насочват към Балканите, Турция, Русия…
- Нямали някаква защита от тях?
- Само строга военна диктатура. Само дисциплина и контрол над финансовите учреждения. Никаква демокрация и либерализм. А иначе ще дочакаме това, което става в България и Русия. Първите са сетиха италианците и Мусолини. И между другото той е бивши социалист, а сега се гордее, че е фашист и населението горещо го поддържа. Защо ли ? Защото държавата е нещо като невидима крепост. Тя може да стане и затвор, и спасителна цитадела. Но това вече зависи какъв късмет се пада на този или онзи народ.
- Но нищо не казвате за Румъния.
- Какво да казвам? Румъния е спасителка на всичките околокарпатски народности, а сега и на вас, бесарабци.
- Обаче, те хукват да бягат от румънското спасение, чак в Бразилия.
- Знам, че има в Бесарабия и недоволни, но това няма да трае дълго и всичко ще се оправи. Миграциите са неизбежен процес за преразпределението на трудовите ресурси. Вашите земляци са поставени пред небогат избор: Сибир или Бразилия. Аз съм сигурен, че потомците на бразилските мигранти ще имат по- добро бъдеще, отколкото сибирските. В Бразилия португалци залагат тяхни държавни традиции, а какви традиции има сега в СССР и Сибир?
На тази песимистична нота разговорът за политиката е прекъснат с завръщането на дамите.

Прозрението
Cледващите два дена са посветени на посещения на по-забележителните места на «малкия Париж» и на гости в две семейства, с които дружи лелята на Ида. Навсякъде Иван е одобрен като годеник, възпитан млад мъж и интересен с бесарабския си произход, внасяйки повече ясност какво румънци да очакват от новото териториално придобиване.
Обаче тези суетни визити и екскурсии не могат да отвлекат Иван от размислите над речите на полковника. Пред себе си Иван признава, че новият роднина хем му е много симпатичен и би искал още да го послуша, хем с горчивина осъзнава своето невежество в гуманитарните науки, държавните работи и световните мирогледни концепции.
Мирча Страину със своята ясност и логика направо срутва крехкия темел на Ивановото мировозрение и неукрепналото отношение към комунистите. Иван даже усети в душата си нещо като разкаяние смесено с досадно чувство на предателство към Павел. Сега образа на легендариния бесарабски революционер поизбледнява. А такива вещи, интелигентни и аристократични хора като този полковник на румънската армия Иван не виждал по естественната причина на дълбок провинциал.
Няма съмнение, че Румъния разполага и с други такива достойни кадри, на които казват «национален елит» и те са способни да водят простия народ и да му дават акъл. Всъщност Румънската комунистическа партия е създавана по инициативата на българина Христиан Раковски и руснака Павел Ткаченко и то с помоща на Коминтерна.
А какво предлагат болшевиките и другите разновидности революционери? «Вся власть Советам» ? И какво ще може такава «власт»? Известно е, че орташкото и кучето не го яде. А трябват дълбоки и обширни знания, междържавни връзки и финансови ресурси.
Може ли даже такъв надарен човек като Павел за кратък срок да проумее тайните на общественното устройство, управлението със страните и народите и тяхното развитие ? И при това да няма насилие и експлуатация от държавата и нейните чиновници. Дори в едно семейство рядко минава без скандали, къвги и диктаторски заповеди.
За малко да се отърве от тези смущаващи и разлагаващи мисли, Иван отказва на Ида да я придружва по гостите и започва да посетява публичната библиотека.
Иван Краснов си даваше сметка, че българските вестници, поне първото време за него ще са трудни за усвояване понаеже никога не виждал текстове на книжовния език, По тази причина той бърза да научи от румънските вестници какво става по света и още повече на Балканите поне през последните дни и месеци.
Ида, разбира се, остава дълбоко засегната от такова невнимание към нейните планове, но това не трае дълго и си намира интересна компания сред жените и дъщерите на висшето офицерство, прекарвайки времето по салоните, ресторантите и опери.
А бившия железопътния работник, привикнал основно да размахва кувалдата, от непривичният занаят на четене на вестници бързо се уморява от събития, дати, имена и журналистки анализи, интерпретации или измишльотини. Все по-често го посетява мисълта да се откаже от намислинето заминаване за Русия и да остане тук, в Букурещ. С такива роднини той явно няма да пропадне. Малодушното настроение укрепва с всеки изминат ден, дорде бесарабеца не се натъква в един вестник на вопиеща заглавка: « Москва дава заповед за минаването към терор!» и по нататък « По указанието на посланика на България в Берлин е съставена заповед на Москва за минаването на българската компартия към бойни действия срещу правителството от 15 април 1925г….»
Датата на вестника е от 13 април, но статията е взета от германски вестник, има снимки с резолюция на Коминтерна и подписи на ръководителите.
Какво излиза? Ръководството на Коминтерна в Москва поддържа издаването на постановление за терористични акции и 16 април е извършено най-вероломното престъпление.
Естествена и реакцията на световната общественост: СССР е свърталище на бандити и цялото човечество е застрашено от тази болшевишка зараза…Бойкот на Червената империя!
Как такова да е възможно? Съветското ръководство да допусне излизането на такова постановление от международна организация с щаба в Москва… Та това е приговор на цялата идея за справедливото работническо движение! И именно работниците от европейските държави организовано пречят на своите правителства да удушат първата пролетарска държава.
Именно французските и румънските войници отказват да стрелят по работниците по времето на Бендерското възстание. С кого Павел Ткаченко иска да лели мегдана?
Обаче на другия ден Иван изпитва още по-силен удар. През няколко номера на същия вестник той вижда сенсационно разоблачение, изказвано от германския дипломат в съветското посолство в Берлин: статията в предишния вестник с постановлението и резолюцията на Коминтерна е било фалшификация! Тя е стъкмена от някой си Дружиловски, белоемигрант и сигурно, но нечий заказ и големи пари.
Опа! Някой си направил фалшиви документи, а вестникът публикува нещо, което преди една седмица упреждава, а по-точно, подбутва трагедията в София.
Иван вече няма съмнение, че това е планирана провокация и решава да разбере важните детайли: кой е фалшификаторът и неговите заказчици и кои са изпълнителите. Заради тази цел трябва да се ходи в София, но в България е военно положение. За да не се изложи Иван се сряща с секретарят на румънската компартия Нику Варза. Нику дава на бесарабеца, длъжен да се представя като търговец на кожи, изгубил пазара в Русия, едно рекомендателно писмо къи софийска, шивачна фирма. Всъщност това е нелегална връзка с българските комунисти.


София

Ето Иван и Ида слизат на Софийската гара и се настаняват в най-близкия до нея хотел «Астория». За Ида Иван е руснак и тя, със свойственната за нея способност навсякъде и набързо да прави полезните връзки, тутакси тези способности проявява. И тъй да се случи, че началницата на смената и служебния, хотелски екип е руска емигрантка, а вече на другия ден Ида получава предложение от директора на френския колеж да преподава докато са в София. Иван още веднъж се убеждава, че съдбата го събира с нужните хора.
Следвайки сценария на своята легенда за търговец на кожи, Иван намира в далечния район Овча купел шивашката работилница и Манол Поповски, четник на македонската дружина на Яне Сандански, но преминал доскоро към комунистите. Той изслушва причината на пристигането на бесарабския търговец и тутакси зарадва Иван със съобщението, че няма смисъл да ходи по библиотеките. Първо защото е военно положение и публичните места са под наблюдение, а второто е това, че Манол, като отговорен комунист всичките материали по съдебните процеси над атентаторите и публикувани в българските вестници ги събира и сега Иван може в безопасност да се запознава с тях в самата работилници и каквото няма да му е ясно, винаги може да получи разяснения от нето, Манол.
Иван пак се учудва как сполучливо му се нареждат нещата и дори започва да се вълнува, че в един момент щастливото течение може да го удави в някой вир. Нали не може да му върви безкрайно-това противоречи на изживяния му опит.
Трудностите изникват там, където той най малко очаква - в вестникарските текстове и той трябваше да изписва много термини и думи, да разпитва Манол както за превод, така и за характерните идиоми, с които журналистите кичат своите репортажи и статии. Но лека-полека, сред многословните, полемически публикации, разследования, гипотези и разпити на заловените атентатори Иван накрая улови края на нишката и започва да размотава усуканото кълбо.
Голяма помощ в тази детективна история му прави Манол, който хем познаваше «героите», хем и партийните тайни пружини на работническото движение в България.
Веднъж, претъпкан до гуша с вестникарска информация, бесарабския детектив кани Манол да проясни най-тъмните места.
- В тази кървава история най-много ме смущава поведението на клисаря Задгорски, който позволявал да складират на тавана на черквата взривен материал. На какво се надявал този човек след атентата.?
- Надявал се, че тези които трупали смъртоносния товар да го скрият някъде.
- А защо тогава са го оставили да бъде хванат? Уж, бил симпатизант на комунистите.
- Там е работата, че тези негови подстрекатели не са комунисти в прекия, идеологически смисъл, а Задгорски никакъв не е «симпатизант» на комунистите, както той се представяше на съда. Той отключваше вратите за пари. За всяко отключване той взимаше хиляда лева от Абаджиев-ръководителя на Военната секция към Българската комунистическа партия. Обаче тази секция дотолкова е раздробена, конспирациологическа структура, че върше своите акции практически без своевременно одобрение на централния комитет, а само го поставя пред фактите на извършените убийства. В редовете на Военната секция не са някакви интелигентни любители на теории, диспути, конференции с кафе, а върли ветерани на балканските войни и македонски шумкари-хора привикнали бързо да приемат решения и да боравят с револвери, а не с думи и по-често заради кръгли парични суми и по-рядко заради мъгливи и абстрактни идеали.
- Искаш да кажеш, че групата на Абаджиев извършва атентата за пари?
- Нямам никакви съмнения. Обърни внимание: на следствието ства известно, че групата планира акция на отъмщение на военните за убийството от тях на известни личности като Милев или Вапцаров. Тази акция е планирана да се осъществи в Военния клуб, където редовно се събират висшите военни чинове. Това е напълно логична за комунистите отплата и да беше направена нямаше да предизвика кой знае какво потресение в България, вече свикнала с редовните преврати и убийства , извършвани от многобройните, конкуриращи и противоборстващи групи.
А какво ще стане, ако масовото убийство се случи в Православен храм «Свети Крал» и повечето от загиналите са граждански хора, деца и , най-главното, сред жертвите ще е царското семейство начело с единственният символ на българската държавност- цар Борис?
Това, да знаеш, щеше да има съвсем други последствия и, най-грозни, именно за комунистите. Това е направо самоубийственна крачка в най-прекия смисъл и те мигновенно стават изгои в собствената си страна и изгубват всякаква надежда за власт, социализм и справедливост. Те ще бъдат гонени и преследвани като бясни кучета. То и сега е тъй, но щеше да бъде още по-жестоко.
Тук изниква въпросът: каква сила накарва ръководителите на Военната секция да се съгласят на такова самоубиственно престъпление? Те, какво, съвсем са без акъл?!
- И каква е тази сила?
- Британци. Техния разузнавателен център в Белград и дипломатическото представителство в София. Британци както не признават на времето Сан-Стефано и по-късно окастрят българските земи чрез Берлинския сговор, така и сега. Британци не се миряват с факта, че американския президент Вилсон им попречи да заличат България в Ньой и тогава те обръщат внимание на безредието и политическата нестабилност в България, на преминаването на комунистическите бойни групи към « червен терор» срещу режима на военнат хунта на Цанков.
Атентатът в черквата «Свети Крал» и убиството на царя дава морално право на Сърбия, Румъния и Гърция да навлизат в България в името на спасение на населението от коммунистическите душмани и анархия. Нали по същия начин е окупирана вашата Бесарабия? И нищо Москва не може да направи. А кой ще попречи на британския план?
- А какво им попречи?
- Една случайност, която често в историята става съдбоносна. Царят в черквата го нема и вече на другия ден по цялата страна са арестувани десетки хиляди хора, което сочи, че никква анархия няма, а става съвсем обратното- отсега нататък никакви демокрация и политически свободи. Царят въвежда режим на самодържавност.
-А как този обрат е свързан с съдбата на клисаря и групата атнтатори?
- Пряко. Щом британския посланник научава, че царят няма да присътства в черквата «Свети Крал», а ще е на друго място целият план рухва и клисарят го оставят да бъде арестуван и да разправя на всичките, че изпълнявал волята на комунистите. А комунистите получават заповеди и пари от Коминтерн,който се намира в пустата Москва и значи цялата тази акция е делото на болшевиките.
Според Иван, съжденията на Манол са напълно логични и се усеща, че той много размишлявал над това трагично произшествие, но нямаше пред кой да го изложи. А тук такъв случай!
По-нататък на Иван му оставаше саде да свърже фалшификациите в германските вестници с думите на Манол, за картината да придобие целна композиция.
За европейската общественост да е подготвена към евентуалното нахлуване на сръбската армия в пределите на България, пусната е фалшива информация за постановлението на Коминтерна и съветското правителство да се премине към терористични акции. А след случилото се германците, сигурно, от тайно злорадство разкриват фалшификацията, за да спазят добрите отношения с СССР и да утрият носовете на британци.
Но трябват доказателства, че този аферист Дружиловски, авторът на провокацията е получил заказ от британските служби. Но това вече е друга задача, а своята Иван изпълни.
Продължението долу в коментариите
← Поканата към рая Част 5 Поканата към рая. Част 3 →

Комментарии 2