Болграшкият патриот В. Азманов

0
Голосов: 0

774

Болграшкият патриот В. Азманов


Валерий Азманов е още един бесарабец, който е прочут поне в Болград с това, че пише художествена проза.
Най - често човекът се залавя да пише по чисто носталгични причини и с желанието в своите възпоминания, фантазии, краеведско издирване да се върне в едновремешното, преживяно през детските и младежки години, минало, където са корените на самоличността, идентичността и целият набор особенни белези, с които този човек се различава от околните в чужбина, далеч от малката родина. А тя е у Азманов е легендарна: Болград, Болгарское Водворение, Възраждането на България, ковачница на кадри за новата българска държава, революционери, генерали, румънско «присътствие» и царски устремления. Малко има такива градчета, претъпкани с исторически събития, значими личности и с ярко изразено народностно самочувствие…
За тези мигновения от живота на родния край да не се разсеят в мъглавината на забвението, народните писатели съгласно на тайния зов на рода или местното съобщество се стараят да удържат в народната ни памет по-ярките прояви на тукашния живот и с това да предадат на новото поколение родолюбската и земляческа щафета.
Понякога е достатъчно да видиш заглавките «Дети Ялпуга», «В степях Буджака», «Бессарабские рассказы», «Колонисты», Горькое вино Бессарабии» за сърцето да ти трепне и да обърнеш вниманието към тези произведения.
Пише В. Азманов и на украински, български. Той е чест гост в редакцията на «Роден край» и в родния Болград.
Остава да съжеляваме, че българското население няма кадърен, организационен орган, което е признак на диаспора - една форма на субектност, позволяваща да има планомерност и съборност, прекрачваща държавни синори и липсването на нужно внимание и към художественото творчество. А иначе нашите български срещи са случайни, рядки и основно виртуални. Така се случи и с творчеството на В. Азманов, който съвсем е непознат сред българите в Молдова.
Болграшкия писател има сайт със своите произведения, но за да изразя своето уважение към В. Азманов си позволих да направя превод на няколко негови притчеви миниатюри на български като хабер от нашата страна.

Ковач

Селският ковач си намира чирак и тутакси побърза да го учи и да му дава акъл:
- Когато жа извада от огъня нажежената летва и жа я сложа на наковалнята, аз жа ти кимна с главата…и в същия момент шибай я с чука.
На другият ден чирака става новият селски ковач.

Рибари

Двама другари от комшийското село дошли на езерото на риболов. На брега те заварват един старец, пасещ овцете.
- Дядо, има ли риба тук?
- Ми, де жа се изгуби ?
Момчетата настаняват въдиците и чакат да клъвне. Минават час, два, ама поплавките не мръдват.
- А, бе дядо! То пък няма тук риба!
- Че отде да се вземе ?

Вълкът и кочът

Стоеше лятна жега. Под клонато дърво с дебела сянка лежи вълък и се наслаждаваше от прохладата.
Към него наближава кочът. Неговите големи, вити рога му дават кураж и смелост.
- Ей, Вълчо! Хайде да се бием!
Вълкът саде приотвори едното око. Кочът пристъпва още по-близо.
- Хай, жа се бием ли?
Вълкът пак не мръдва. Тогава кочът го заплашва:
-Ако няма да се биеш с мен, аз на всичките жа разправям, че си пъзльо и те изстрах от мен.
- Кой жа ти повярва бе, Кочо?,- и добави:
- Дори някой и да помисли, че се уплаших, това жа е досадно. Но ако научат, че съм се бил с овца, това жа е истински позор.

Чистачка

Дзаранта жената буди мъжа си, върнал се късно след почерпката по случай на получаването на заплатата.
- Иване! Ставай! Време е да тръгваш на работа.
- Жено, ти очисти ли ми сакото?
- Очистих го. Ставай, ставай.
- А гащите ?
- И гащите ти очистих…Ставай!
-А ботушите очисти ли?
- Ама и те ли имат джобове?
← "Слёзы " Иуды" и камертон Д. Балтажи Болгарские страсти. В. Кирьязов →

Комментарии 1