Забуновите и други... Митко Радев

  • Опубликовано:
  • Блог: Пенджер към света
  • Рубрика: История
  • Редактировалось: 2 раза — последний 13 мая 2023
0
Голосов: 0

1802

Забуновите и други... Митко Радев

По следите на моето родословие

От майка си Янка Ангелова Иванова/Забунова/ от родното ми село Брестак Варненска област, бивше с.Караагач,Караач бях слушал като малък да ми разказва за родословието си,както и за името му-Забунови.
Хората от този род са били слаби , с висок ръст, като са владеели разни занаяти;строителство, дърводелство, бъчварство, подковачество/намбантство/,бръснарство и др. и с което са се отличавали от другите.Някои от тях са били грамотни,но и ревностни християни.При разселването и преселването на отделни семейства или фамилии в България и в Бесарабия,те са знаели и помнили всекиго от кое село са и към коя фамилия или родословие принадлежат в селото си..
С една дума това е било тяхната най-лесна и точна идентификация,накъдето и да се разселват из света по онова време.
Освен Забунови по-известни родови наименования са били например в България и в Бесарабия-Граматикови от известното с.Главан Харманлийско,Бюикли/Мамарчеви/
,от рода на Георги С.Раковски от гр.Котел,Маринчо-Бинбаловите и много други.Майка ми Янка още ми говореше,че с баща ми Ради Митев/Текиров/,някога в миналото прадедите им за били трима братя Петко,Ради и Бойко от с.Надър Карнобатско/сега с.Преображение Бургаски окръг/...
През 1829г.те решават и заедно с другите български изселници да се преселят в Бесарабия/тогава в пределине на Русия/.Пристигнали в местноста"Каракум"/"Золотые пески"-бивше совхоз"Заря"-с.Задунаевка/,където е имало и други с тях ог родовата им фамилия"Забунови".Там три години били неурожайни,имало е мор по добитъка,живяли са в землянки и затова решават заедно с други българи-възвращенци да се завърнат по родните си места в България./Б.а.М.Радев-възвращенците са били много близо 1/3 от преселилите се ,но не знам защо историците и учените от Бесарабия омоловажават и не пишат нищо за това/
Преди време попитах българина учен и общественник Иван Данилович Забунов от гр.Твардица за името Забунови на фамилията му и дали има, срещал и познава други с такава фамилия в Бесарабия и в с..Задунаевка, гдето е бил учител някога-Христо Ботев,но не можа да ми огтовори положително.
В България това фамилно име е доста разпространено.Научих,че в с.Осмар Шуменско са живяли няколко семейства-българи от Забуновия род, които също са били строители, интелигентни и грамотни хора.Такава фамилия на хора ги има в гр.Горна Оряхоница-В.Търновско и другаде.Някога известен партиен деятел от БЗНС/в България/ е бил Янко Ст.Забунов,който е бил още специалст по виното в царската винарна в двореца Евксиноград-Варна и директор на Института по винарство н гр.Плевен.
Щом са достигнали до Южна Добруджа,братята Петко, Ради и Бойко Илиеви/Забунови/ се установяват първо в с.Богданово Добричко. След време Ради и Бойко решават да достигнат до родния си край,но се спират в с.Караагач//с.Брестак/и се заселват окончателно.Тук заради влашките им сиви калпаци и дрехи започнали да ги наричат Текировите, а родът им гагаузите Текироллар.След време и Петко идва при братята си в с.Караач,но казва нашият род се казва Забунови и за това си оставам Петко Илиев Забуно в.Така заживяват братята като децата им са се изпоженили по-късно за местните гагаузки.
От баба ми Петра Кирова Димитрова,майка на баща ми Ради Митев можах да науча,че дядо й Димитър Карабулгара е бил дошел от г.Котел,бил е заможен, комита, и член на"Тайната полиция" от революционните тайни комитети на Васил Левски. Дошел е тайно оттам, защото го е търсела турската полиция по комитетски работи и за да се"легализира" се е оженил за вдовицата Стояна с четири малки деца от Пеню-Янчовия род в селото.Построил си даже и хан/страноприемница/ в средата на селото,където по горните етажи приемал разни гости, а по долните пренощували комитетски хора на път за делтата на р.Дунав и Русия.Той е бил от рода на Бюиклиевите/Мамарчевите/ на Г.С Раковски.
В с.Караагач е имало заселени по различно време котленци и жеравненци и за това,след Освобождението от1878г предложили село Караач да бъде преименувано на Мамарчево но не е било прието,а" преведено" на с.Брестак/от"караач-брястово дърво"/
През годинити жителите на с.Караагач са били изселвани на няколко пъти в Бесарабия, като някои пак са се завръщали.Най-голямо преселение е станало през 1812г./по документи и Българска енциклопедия-т.V.,.,с.477 е отбелязано,че 188семейства с1153души,от които 26 семейства от сКутлубей/сега с.Неофит Рилски/ са основали с.Караач /сега с.Нагорное Ренийски район на Р.Украина,на 13 км северно от гр.Рени на р.Дунав.През 1862г.с.Нагорное е под рувънска власт и поради станалите събития в г.Болград селото се разпилява.Някой бресташки семейства от родовете Карамихалеви и Сярови се завръщат през 1834г.в с.Брестак,а други заедно с попа си Харалампий се преселвдат в с.Котловина Ренийски район на р.Дунав и другаде из Бесарабия.Директорът на музея в гр.Вулканещи сега Василий Малчев също има прадеди преселеени оттам.
Голама част от жителите на с.Нагорное се изселват и в Запорожка област до Азовско море.Там те създават в Приазовието/в областта Таврия/
на левия бряг на р.Кирсак три нови села;Горни Караагач/с.Петровка/,с.СредниКараагач/Николаевка/ и на мястото на татарското село Мешкир-с.Долни Караагач/сега Анновка/.Всички тези села сега принадлежат към Приазовския раийон на Запорожкаобласт на Р.Украина.
← Наляво. Интермедия Приказка за пешкирите. →

Комментарии 1