Бесарабски гердан 2023

0
Голосов: 0

497

Бесарабски гердан 2023

От съставителите

Събирането на материалите за тазгодишния алманах беше доста затруднено според военните събития в Украйна, не позволяващи интернет връзките да се трайни и своевременни.
«Тут надо объяснить иногороднему читателю, что такое в Одессе «свет 2х10». Данная формула, которая редко соблюдалась пунктуально и часто нарушалась в сторону ущемления потребителя, означает, что два часа подается освещение, потом 10 часов оно не подается; своеобразная карточная система, но не на хлеб или сахар, как в блокадном Ленинграде, а на электричество.»
И като очевиден признак, че алманахът е станал важното, ако не единственното средство, за общуване между бесарабаци, служи поредното усилие на котловинци. Те , бяха готови да събират и препращат материалите за алманаха в печатна форма и чрез нарочен посланник на това гагаузско село.
Струва ли още да се доказва, че той е наистина е народен и е знаменателно явление в тукашния . гражданския ни живот.
С какво още е различен народния алманах «Бесарабски гердан 2023» ?
Както винаги, в челните редове на авторския колектив на алманаха следват нашите ненадминати и заслужени поети: Л. Олейник, Т. Танасова, М. Чепразова, М. Слободенюк, М. Гостева
Не им отстъпва И. Серт с прекрасните и трогателни жизнеописания на своя трънлив, но и оптимистичен живот в контекста на съветската концепция за гармоничното развитие на личността.
Изпраща своите самобитни разкази твардишкия родолюбец Д. Балтажи. А неговият колега по писателския филиал «Искра» Иван Динев продължава своите творчески прояви, пишейки своя третия «бесарабски роман» с насущно за сегашното време название «Общежитие за двама». Романът е одобрен от най-големите наши авторитети от Одеса:
Появилась и первая рецензия от профессионального писателя и журналиста из Одессы В. Кирязова: «Жуткая история. Потрясает...Вообще вас не узнаю: такое знание Парижа, вообще знание местности, чуть ли не тропинок. Это какая-то новая эпоха и смена вех в вашем творчестве… Буду ходить и думать... А скорее всего надо еще раз прочитать. Тянет, но с другой стороны уже страшновато.... Такая прелесть первая часть, где красивый Париж, старый консьерж с бумагами. Так настраивает на приятное чтение, легкое. А потом пошло и поехало…»
Единодушно одобрение от читателите получава И. Динев за своите драматургически произведения: детски мюзикъл «Птички» и историческата драма «Боже, царя храни!». Последната е написана на документална основа, всичките персонажи са реални тараклийци, а пиесата може да се включва в училищната програма.
За чудесно откритие на алманаха смятаме появяването на Галина Манолова с непредаваемите, душевни етнологически бележки, написани с един хубав, неподражаем, български език, с който вдига бесарабския ни байряк на много по-висок баир. Галина изобщо разваля привичната представа за родолюбието, като нещо местно, завързано за кол и оградено. Тя живее на «ония свят», в Америка, ама е по-българка, отколкото многото нашите комшии, роднини, учители, бизнесмени, началници и депутати. И, сигурно, по е чувствителна към опошляването в някакви случаи и места на българските адети:
«Прекрасно сбалансированное и главное адекватный взгляд Дмитрия Балтажи, который точно и ясно сформулировал и объяснил, что хотел сказать и выразить А. Полизба - наш уникальный самородок завершённый антрополог и коллекционер нашего прошлого. Созданная им группа «Болгаре Буджака» прелестно отражает наших болгар и их традиции и самое главное он не имеет за цель кого-то копировать ту - же метрополию (Болгарию) - в этом мы с ним полностью говорим и смотрим в одну сторону. Саша простенько, как в сказке Андерсена сказал то, что все знают : Трифонзарезан все эти Три дня «Трифонци» - «вълчи» праздники у наших болгар во времена моего отца были семейными. Дни когда ты ждёшь каждую овечку, чтобы она дала приплод. Да, конечно мне сейчас все возразят, что времена не те, люди уже ничего не смотрят в хозяйстве, все только и делают что туризмом хотят промышлять…Думаю он просто сказал то, о чем многие даже подсознательно знают и чувствуют - хватит с нас этой фестивальности… Один день не сделает Вас болгарами - и простите но урожайность зависит не от празднования а от Труда и заботе о той же лозе...
Мнението на Галина е горещо похванато от друг наш автор-одеситът В. Кирязов:
«Этот тупой праздник спасает наших функционеров, они не способны придумать интересные мероприятия. И уцепились за шаблоны "Бабин ден", "Баница" и вот "Трифон Зарезан". Имитация возрождения. Здешние городские болгарки ездят рожать то в Израиль, а то даже и в Лондон. В самом городе в роддоме без 1000 долларов не заходи. И это минимум для врача, а еще нянечкам, а еще санитаркам, а еще лаборантам...
То есть появление ребенка и ожидание его перешло на иную ступень развития самого общества...
А наши клубники гонят нам "Бабин ден". Появляется на сцене баба Яна, ей из кружки поливают на руки воду, подают вышитое полотенце, и она идет "туда"... Примитивно, глупо и ничтожно. Кого такое мероприятие может привлечь?»
Голяма сенсация и интерес предизвика очерка на Т. Ковтун "Видните хора на Чушмелий-Митанови". Ведь, были люди в оно время! И съвсем неотколе.
Впечатляват и «записките», изпратени от В. Кирязов, в които той засяга темата за особенното положение на българите в диаспората, тема, която по известни причини не може да бъде засегната от наемните писатели и журналисти на Украйна, Молдова или България. Това за нас, бесарабци, е голям армаган от известен и уважаем човек. Освен това Валентин Петрович отбелязва и важната роля на писателското сдружение: «Труды так называемой общественности по развитию духовности не прерывались еще целое столетие — и в годы первой мировой войны, и даже в зимние месяцы после Октябрьской революции. Знаете кто нашел в Одессе Анну Ахматову? А кто открыл
Багрицкого, Юрия Олешу? Ильфа и Петрова, Бабеля? Представьте себе- открыли их «пролетарские салоны», типа литературного кружка одесских трамвайщиков.»
Имаме и гости на алманаха: списанието «Пламък» на тараклийския писателския филиал «Искра». Списанието никак не може да види бял свят по простата причина-няма пари.
Тази година има повече статии в рубриката «Публицистика», защото светът наоколо бумти и се тресе, накърнява душите ни и засяга акъла. Уредихме и нова рубрика – «преводи», което изпъром предизвиква известни съмнения. Но преводът на поемата на В. Маяковски, направен от М. Чепразова, напълно ги разсейва и дава кураж на нашия виртуален, авторски колектив. И ето И. Динев посяга към самият А. Чехов и кара неговите персонажи да придобият чисто български облик.

Лауреатите на конкурса "Златното перо 2023"

Стихотворения
М. Слободенюк Петр Ризов Нина Дейнека
Автобиографична проза
И. Серт Д. Балтажи и. Аловатски
Художествена проза
Д. Балтажи И. Динев Я. Арабаджи
Родознание
Г. Манолова Т. Ковтун Н.Иванова
Драматургия
И. Динев
Исторически очерки
В. Кирязов Е. Люленова И. Иваненко
Публицистика
И. Серт В. Кирязов Д. Гургуров
Преводи
М. Чепразова И. Динев Д. Балтажи
Хумористична черга
Г. Богданова С. Пасков С. Калинков
Командни приз
Одеса Котловина Тараклий
Съдържание

От съставителите

Стихотворения
Танасова Таня ( Валя -Пержей ) Защо, Българийо, защозащо? Бих…
Вика Писарогло (Купаран) Старите къщи могат да плачат
Мария Котляренко (Котловина) Son bahar Kuşçaaz
Димитър Балтажи (Твардица) Моите корени
Ион Бэку (Рени) Аm pierdut ochiul cuvintelor
Нина Дейнека (Котловина) Утрата. Спiшiть до мами,дiти Буджак
Марианна Чепразова (Чийший Одеса) На гости
Ваня Акимов (Киев) Мы вернёмся
Анна Джус-Дейнека (Котловина) Нiч
Инна Кабыш (Москва) Надо жить
Марина Слободенюк (Измаил) Радоница Передача з села або сумка в клiтинку
Александр Гутин (Израил) У Чёрного моря
Дмитрий Салабаш (Котловина) Наш грiх. Край ты мой
Эмма Куневич (Израил) Параллельный мир
Вера Кобзаренко (Болбока) Хвастливый петух. Чистота-залог здоровья
Аннна Левандовски (Краков) Остановите Землю!
Петър Барано (Н. Троян) А как изглежда Коледа?...
Лилия Олейник (Рени) Бессарабия. Стежинки долi. Лето
Иван Аловатски (Тараклий) Даша
Иван Мавроди (Катаржино) Сватбарски песни
Юрий Калугин (С. Петербург) Крест
Людмила Базаджи (Болбока) Sokak gercikleri (cümbüş)
Марина Гостева (Одеса) Любимому внуку Рыжая девочка
Карина Замфир (Котловина) Ekmek
Петър Ризов (Тараклий) Метель О привычках
Анна Казаны (Болбока) Toprak açıy çiçek
Димитър Пейчев (Бургуджи) Въздишката на баба Къщичката
Жанна Котляренко (Котловина) Аnа Vatanım
Сергей Иванов (Чийший) Друзья детства
Василий Узунов (Болбока) Gagauz insannari Исповедь пилигрима
Ульяна Гульванская (Котловина) Конь. Давайте!
Лилия Арабаджи (Болбока) Kimä biz onu brakêrız?
Лидия Ващилина (Виткова) (Тараклий США) Вернуться бы
Нина Чепразова (Чийший) Цветята остават На баща ми
Тамара Ткачук (Рени) Голубой Дунай
Марианна Драганова (Валя Пержий РФ) Душевный бунт Размышления
Прасковия Серт (Н. Троян) Майчини тревоги Закрила на Буджака
Лариса Сербинова (Рени) На озере
Надежда Наткина (Рени) На баба
Наталия Артёмина (Тараклий) Умей Доченьке
Ефрасиния Кожокару (Рени) Rămâne Om
Наталия Сливинская (Рени) Улыбка судьбы Цветы в феврале
Аделина Христова (Пандаклий) Чому мають плакати дiти ?
Витали Константинов (Чадър) Canım benim, canım Поле

Автобиографична проза

Димитър Балтажи (Твардица) Клетото злато
Иван Аловатски (Тараклий) Предисловие к настоящей войне. Детство
Иван Серт (Н. Троян Одеса) Родные люди

Гостът на алманаха

Автори на списанието «Пламък»:
Иван Аловатски Предговор. Дядо Инзул и поэт Пушкин
Васил Минчев Интервью с академиком М.Станчевым
Петър Люленов Последний коммунист. Жадность
Иван Пармакли Стихи

Публицистика

Иван Аловатски (Тараклий) Философская поэзия продвинутого тараклийца
Де завряхме българския?
Иван Серт (Н. Троян Одеса) Мир искусства и душа бессарабца
Галин Георгиев (София) Бесарабските друмища
Ёлка Солнышкина (Кишинев) Беженцы Беда
Димитър Гургуров (Кортен) О молчании болгаристов
Вячеслав Кунев (Кишинев) Успех и системное мышление.
Валентин Кирязов (Одеса) «Болгары тут в беспечной дикости живут»



Художественная проза

Димитър Балтажи (Твардица) Звуки. Рассказ
Яна Арабаджи (Котловина) Kitaydan gelin Giriş
Иван Динев (Тараклий) Общежитие за двама. Новела
Владимир Стафидов (Днепр) Смерть коммунизма. Рассказ
Ана Малешкова (Сливен) Вачето. Разказ
Николай Куртев (Валя-Пержей) Дебилът Дуню. Разказ
Алесандр Кокалко ( Рени) Поздняя осень на Дунае

Драматургия

Иван Динев (Тараклий) Птички. Сценарий за мюзикъл
Боже, царя храни. Пиеса.
Родознание

Галина Манолова (Кайраклий) Махленско братство. Чуждите булки
Иван Серт (Одеса) Болгарская песня
Нина Иванова (Рени) За дядо Жельо от Бургуджи За баба
Кой сте доктор Начев?
Петър Люленов (Кортен) Български стари песни на субат
Татяна Ковтун (Чушмелий) Моите спомени. Митанови

Исторически очерки

Иван Аловатски (Тараклий) Молдавские идеологи сдаются
Александр Йорданов (София) Съветската българска писменност
Валентин Кирязов (Одеса) Болгарские страсти
Евгения Люленова (Комрат) П. Драганов-забытый бессарабец
Игорь Иваненко (Тирасполь) Проект бессарабской Германии

Преводи

Марианна Чепразова (Чийший) Добро отношение към конете
Димитър Балтажи (Твардица) Легендаза Света Параскева-«Пятница»
Иван Динев (Тараклий) Великите пости

Хумористична черга

Иван Динев (Тараклий) Златните гущери
Владимир Стафидов (Днепр) Приспікливий кум
Гинка Богданова (Ямбол) Баба Неда спечели победа
Степан Пасков Серж Калинков (Твардица) Домородни шеги
Андрей Канали (Кишинев) Притча о парикмахере


← Видните чушмелийци - Митанови. Gagavuz masalları. Я. Арабаджи →

Комментарии