Видните чушмелийци - Митанови.

0
Голосов: 0

12922

Видните чушмелийци - Митанови.

Официалната дата за основание на с. Чушмелий (Криничное) се
смята 1813 година, но присъствието на преселниците-бежанци в
тази местност се регистрира още през 1806 година. Официалното
име на днешното Криничное от 1855 г. беше Чешма-Варуита ( рум.).
Старата легенда гласи, че беженарите-преселници стигнали до един
многоводен извор и спрели до него, за да си напоят конете.
Поогледали се--харесало им!Така си останали на това място.
Именно този извор (чешма -- лит., чушми --диал.) впоследствие
служи за официалното название на селото. Чушмелийци са
преселници от Провадийско, Шуменския край, и говорят на
своеобразен съртски диалект, със силен тюркски субстрат
(В.Колесник, кн. “Българите в Северното Причерноморие”, с. 406),
който е трудноразбираем и труднодостъпен за усвояване за
жителите от околните села. Архаичният чушмелийски говор (такъв
го отбелязва Н. Державин) и до днес е ползван от своите носители за
битово общуване. Съответно и названието на селото е от “чушми” --
“чушмелии”, т. е. онези, които притежават, владеят това природно
богатство. Думата “чушмелии” (форма за мн. ч.) претърпява
промени и започва да се употребява формата за м. р. , ед. ч.--
”чушмелий”-- село Чушмелий.
Чушмелий остава название на селото, и завинаги се закрепява в
съзнанието на неговите жители-чушмелийци.
Когато румънските власти установяват господството си в Южна
Бесарабия, именуват колонията Чешма-Варуита (“Бяла чешма”).
Това название става официално и се употребява в писмената реч и
документацията до 1946 г. През 1947 г. в Южна Бесарабия уточняват
се и се преименуват названията на селата, Чешма-Варуита се
преименува на Криничное ( от укр. “криниця”- чешма).
Чушмелий винаги беше село. Само един кратък период (от 1926 г.
до 1928 г.), когато генерал Авереску оглавяваше румънското
правителство, Чушмелий беше районен център (pretura). Ръководеше
района чушмелиецът Харалампи Савов Митанов, човек със
стопанска сметка в живота и държавно мислене. В Чушмелий, още
по-рано, в края на 19 век, се раждат видни българи от рода Агура-
генералът Георгий Агура и професорът Димитър Агура, известният
юрист Лазар Маринов. Те вземат най-активно участие в
изграждането на основите и развитието на Третата Българска
държава.

Денят 29 октомври е известен в историята на целия български род
като Ден на бесарабските българи.
Отбелязването на тази дата като държавен празник не е случайно.
Историята на бесарабските българи, е дала достатъчно основания за
подобно определение.
Известно е, че бежанските вълни съвпадали с многобройните
руско-турски военни конфликти на Балканите и, като резултат,
около 400 000 хиляди българи се преселват в Молдова, Влашко и
Бесарабия, на територията на която през определени периоди 9 пъти
се сменя властта от руска на румънска, и от румънска на руска. През
тези нелеки времена бесарабският българин е живял и се е трудил,
пазил непоколебимите си ценности. Намерил възможности за
относително свободно развитие, българинът в Бесарабия полага
усилия за съхранение на своята православна вяра, роден език,
традиции и обичаи. Обществената и родолюбивата дейност на
Харалампи Митанов съвпада с времето на Първата световна война, а
след нея и с предпоследния период на румънската окупация на
бесарабския край.

Наньо Савов Митанов е бесарабски българин, бележита личност,
водач, който носил огъня на народностното българско самосъзнание
и се е борил за доброто и свободното развитие на българите в
Бесарабия. Неговият непримирим и свободен дух явно се е
формирал под влиянието на гореспоменатите личности, с които
Митанов е имал тесни роднински връзки. Роден е на 20 февруари
1889 г. в село Чешма-Варуита, Измаилски уезд (днес с. Криничное,
Болградски район), в семейството на Сави и Мария Митанови.
Майка му принадлежи към ученолюбивия род Маринови
(Маринчовите), нейният близък роднина в един период е бил примар
в Чушмелий. Началното си образование Митанов получава в Русчук,
след това завършва Първа Софийска мъжка гимназия. По
възпоменанията на информаторите малкия Митанов бил откаран в
Русчук от своя вуйчо, Лазар Маринов. Висше образование получава
в Новоруския университет в гр. Одеса (днес “Мечников”). Там
следва Медицина, Право и Естествени науки. В Яшкия университет
учи на педагогическите курси. В Букурещ учи във Висшето
селскостопанско училище.
1914-1918 гг.-- върви Първата световна война. По бесарабските
земи се откриват два фронта- Юго-Западния и Румънския.
Чушмелий е едно от селата, които са в най-близко разтояние до
предната линия. На този фон стават очевидни трудностите (и не
само за Чушмелий) на военното време, довели до крайно разорение
на селските стопанства. Почти всичкото мъжко население беше
мобилизирано. Българите, гагаузите са пръснати по фронтовете, на
тях им отредено да воюват като руски поданици. 1917 г. -- в
Петроград избухва мащабно революционно въстание, вековната
Руска империя се руши, руския сектор на фронта отслабва. Русия
излиза от войната с поражение и с големи териториални загуби.
Следвоенната разруха, големият брой инвалиди, изнемощялото
население, засухата водят до страшна икономическа криза в
Бесарабия. При тази икономическа и политическа нестабилност,
анархия, пред бесарабските българи се открива картината на пълна
неизвестност, Използвайки ситуацията, Румъния анексира Бесарабия
и налага своя власт.
Когато в Русия пламва революционното въстание, в г. Болград, в
1917 г., се създава революционен комитет, иницииран от Наньо
Митанов. Негови идейни сподвижници и съмишленици са адвокати,
едри земевладелци, лекари --будни българи-патриоти. Комитетът
има цел: провъзгласяване на самостоятелна република или област,
която ще се присъедини към България. Членуващите в Комитета
изработват и пращат петиция в Сфатул Цэрий (Совет страны, рум.)
с искане автономия на Бесарабия с център Болград. За да се
стабилизира обстановката в края и да се постигне поне някакъв ред в
живота на бесарабци, Комитетът провъзгласява Чешма-Варуита за
Република с президент Харалампи Митанов. Републиката
провъзгласява своята независимост и съществува от 1917 до 1918 гг.
1918-1940 гг. --това е пореден румънски период в Бесарабия, и
румънските власти предприемат различни насилствени мерки за
асимилиране на местното население: не позволяват да се говори на
български, закриват българските училища, използват физическо
насилие . Това е период, по време на който върви борба за
отстояване правата и свободите на българите и период на
възраждането на националното образование. Наньо Митанов,
личност с високи патриотични изяви, противостои на унизителната и
губителната румънска политика спрямо българите в Бесарабия и
развива бурна обществена дейност в защита на своите сънародници.
В 1918 г. в Болградската гимназия се възстановява преподаването на
български език във факултативна форма, а от 1919 г. -- като редовен
предмет. Митанов е един от първите преподаватели в гимназията по
роден език. В Болград се създава и Централен комитет за защита на
малцинствата с председател Наньо Митанов. Какво предприема
комитетът за да отстои правата на българите?
В 1919 г. с писмото до румънските власти се иска откриване на
български училища и създаване на Национална автономия
“Български национален окръг”. Митанов е инициатор за
подготвянето на Мемоар от името на бесарабските българи до
Парижката мирна конференция за откриване на български училища
и съдилища. Наньо Митанов, заедно с Георги Будуров, чушмелиец,
пощенски куриер, обикалят колониите Бабата, Кайраклия,
Дермендере, Шикирли-Китай, Ташбунар и агитират населението да
учи роден български език в български училища (от информаторите).
Заедно със С. Юркевич той заминава за България и докарва
учебници за нуждите на българското просветно дело в Бесарабия.
Под ръководството на Митанов и учителя Иван Атмажов-
Константинов в Чушмелий се открива нелегално българско
училище. Предполагало се да бъде издигнато до статут Гимназия.
В 1921 г. в Болград се свиква Конгрес на българските
просветители, където се разискват проблемите на българската
просвета. Митанов, един от организаторите на Конгреса, прави
официално заявление пред румънските власти за необходимостта да
се откриват училища с български език обучение, по причина, че в
Бесарабия живеят около 500 хиляди българи. Вече депутат в
румънския парламент, Митанов изпраща свои представителства по
селата да се събират подписи за създаване на Болградски жудец.
(Иван Думиника, стр. ).
Митанов е депутат в румънския парламент (1920-1922гг.),
избран с листата на Партията от народа, начело с генерал
Александру Авереску . В 1922 г. по наредба на румънското
правителство всички учебни заведения в Бесарабия са преведени на
румънски език обучение. Бесарабските просветители дават съдебно
искане в Букурещ за възстановяване на българския език в
училищата. Съдебните решения не са в полза на искащите, и
Болградската гимназия губи почти всички свои доходи --
Румънското правителство национализира всички земи и езерото
Ялпуг. Не едно пътуване е извършил Митанов до Букурещ,
доказвайки в съда правото на българите.(От информаторите.)
В периода от 1926 год. до 1928 год., когато правителството на
Румъния още беше оглавявано от генерал Авереску, село Чешма-
Варуита беше районен център (pretura). Ръководеше района жителят
от с. Чешма-Варуита Наньо Савов Митанов. Земелните му владения
се намираха близо до езерото Ялпуг, а покрай самия бряг Митанов
изгражда къща, изкопава кладенец. Старите жилите на с. Криничное
(Чушмелий), помнят това място като райско кътче, потъващо в
цветя, обсадено с плодови дървета и лозя. До днес чушмелийци
знаят: "Митановата къща на Мантулу" или "къщата на дяда Наня
Митанов".
1936 година. Жителите на с. Чешма-Варуита се нуждаят от нова
църква. Митанов издейства разрешително и получава немалка сума
пари за осъществяване строителството на храма. Той взема най-
активно участие в това мероприятие: заедно с жителите на селото
водачът залага във фундамента бутилка с бележка с датата и с
имената на зачинателите на строежа. Приблизително в същите
години започва и строителството на шосето, съединяващо два
градски центъра--Болград и Измаил. Приближаваше се най-
страшното--неизбежното начало на Втората световна война и
строителството на пътя имаше стратегическо значение.
Благодарение на Митанов, на неговата далновидност и
настойчивост, шосето все пак се прокарва през цялото село, за да
остане в бъдещото в полза на народа: “Войната ще си отиде, а пътят
ще остане за миряните”,- това са думите на Митанов. (От
информаторите). Нямало е чушмелиец, живял в ония години, който
да не си е приложил ръка към издигането на храма и към
строителството на пътя. Облия камък за настилка, тухлите за
църковната сграда ги докарвали с каруци, товарели ги и ги
разтоварвали ръчно. Митанов и ръководеше строителството, и
работеше наред с другите.
Красивата двуетажна сграда с арки и колони в центъра на селото,
недалеч от белия извор--сграда на местното управление, също се
строи при Наньо Савов Митанов. Днес сградата, добре подържана, е
в действие: там се разполага управлението на Криничненската рада.
Храмът "Свети Димитър Солунски", (който в съветско време по
заповед на властите беше почти срутен, а при независима Украйна
възстановен), и пътят, и сградата, реставрирани и обновени, днес са
жива памет, оставена на поколения чушмелийци от чушмелиеца
Наньо Савов Митанов.

Харалампи Митанов създава семейство с Анна Кирякова, негова
съселянка, от много заможен и богат род. Анна завършва
Болградската гимназия с отличен успех и има право да работи като
учителка. Баща и, Алекси Киряков, на сватбената трапеза подписва
документ, с който дарява 50 десетини земя на своя зет, Наньо
Митанов. Земелните угодия на Митанов се увеличават, голяма част
от тях той засажда с лозя. Търси, намира и прави трайни връзки с
най-добрите производители на виното, например, с Димитър Ненчев
от Болград, от информаторите), организира делови срещи. Вече едър
земевладелец, той придобива голям опит в специализацията си, и
след години заема поста на Директор в Измаилския филиал на
профсъюзите по виноделие. В семейството на Митанови се ражда
единствен син Виктор.
През 1940 година Наньо Савов Митанов е репресиран от
съветската власт по донос. В нощно време "черният ворон" изкарва
семейството от село. Властите поселиха Митановите в далечния
Узбекистан, в град Джизак. Там, на чужда земя, сред хора с друга
менталност и друго вероизповедание, с непозната битова среда, с
друга култура и чужд език, българинът Митанов --човек със
стопанска сметка в живота и държавно мислене--проявява своите
водачески и организаторски способности, издига се до ръководител
на строителството на водния канал в Ферганската долина. Силният
дух и жизнелюбието, светлата му представа за живот, обичта към
хората и прекаленото българско трудолюбие винаги го крепяха в
жизнените изпитания. До ден последен на живота си той с блага
душа и за добро на другите се трудеше: садеше лозя, плодови
дървета, отглеждаше градини от рози. От името на болните от
туберкулоза пише молба до градските власти да му бъде даден голям
парцел земя. В двора на туберкулозната болница в град Джизак, в
която единственият му син беше главен лекар, Митанов насажда
най-различни видове череши, ябълки, сливи, кайсии, за да се хранят
болните, сади повече от 100 корена рози.
Заедно със съпругата си се грижат за градините, Анна Митанова
лично вари сладки и компоти за болните.
През 1960 година в Узбекистан става страшен земетръс, и след
някое време семейството заминава за град Краснодар, Русия. В този
град и днес живеят потомците на Митановия род.
За последен път Харалампи Савов Митанов идва в Чушмелий през
1975 г. Посещава всичките си роднини. Не заминава и дома на
стария си приятел Георгий Василиевич Будуров, пощенския
работник. Там, в тесен приятелски кръг, той споделя, как узбеките го
носели на ръце, като видели вода в канала. Наньо Митанов съставя
първото родословно дърво на чушмелийските семейно-родствени
групи.
В живота си Наньо и Анна Митанови трябвало да преминат през
още едно премеждие-- тежко се разболява синът им Виктор, през
лятото 1979 година умира. Наскоро напуска живота и баба Анна.
Харалампи Савов Митанов умира в 1983 година. В 2016 година
умира и Нина, снахата му. Всички Митанови са погребани в гр.
Краснодар. В момента в дома на Митановите в Краснодар живее
Наньовата правнучка Марина.
Семейния род на Наньо Савов Митанов.
Наньо Митанов--глава на семейството,
Анна Алексиева Кирякова--съпруга,
Виктор Митанов--син,
Нина ....-- снаха, съпруга на Виктор,
Наталия-- дъщеря на Нина и Виктор Митанови,
Марина -- внучка на Виктор Митанов.
Татяна Ковтун
← Облом Израиля на Украине Бесарабски гердан 2023 →

Комментарии