Хаджилъкът на баба Доца. Д. Караулан

Откъс от повестта

Отиде Васил в Русия, останаха в къщи двете жени и четирите деца. Цялата работа се строполи върху женските ръце. Освен децата, на Керана й се падна къщната работа, а на баба Доца-вънкашната. Щеш- не щеш, ама домакинството иска да му работиш. От тъмно до тъмно тя шеташе из двора и не можеше да се оправи с пустата работа. Свърше едно, сякаш от извор извира друго и за всичко трябват време, сила и здраве. А здравето у стария човек не е вечно.
Подир една седмица баба Доца начена да накуцва с левия крак:разболя й се коляното. В болницата не отиде: и време нямаше, и пари също.
Една сутрин срещна ветеринарния фелдшер Колю Басов, който работеше на кравешката ферма и го моли:
- Коле, почакай , ба! Я, да видиш на бабата коляното. Какво, боже,го направих това пусто коляно- боли и боли. Изкълчих ли го, натъртих ли го, урочаса ли го някой, ама рахат си от него нямам. И какво ли не го правих: и от бураковка камън му слагах, и през кръстопътя скачах, и с овчи бубешки го парих-снищо не помага! Че рекох си...да го видиш ти, да кажеш..
- Не мога бабо...
- Разбирам, че те изсрам, ами ще се скрием някъде зад дувара,-баба Доца премина пумпала, дигна полата отгоре коленете и заклепе с очите. -Ай го, Коле, виж...го...
- Червено, подуто е. Иска в болницата да ходиш.
- Че защо, Коле, да си харча парите? Кажи какво да го правя и цялата му работа.
- Не мога бабо.
Баба Доца почеса брадавицата:
-Не можеш, че коляното е старо. А да беше младо, с двете ръце щеше да се уловиш. Не може пък вечно млада да бъдеш. Нали и вие жа остареете. Виж, ба, помогни на бабата.
- Не мога, не разбирам аз...
- Как не разбираш? Нали си доктор.
- Доктор съм, ама лекувам добитъка. Ветеринарен доктор съм. Разликата е голяма.
-Абе, Коле, то коляното все е коляно-що човешко, що говеждо.
- Май не е тъй...Говеждите крака имат търнаци.
- Те, хората и тъй не се мирят, още да покарат рога и търнаци, съвсем жа е лошо.
Колю подхваща шегата:
-Ако покарат рога и търнаци, няма да носят шапки и обувки.
- То затуй ли днешните момци с голи глави ходят ? Защото рога покарват? Че какво, Коле жа правим с коляното?
- Жа го закарате в болницата, друго не бива.
За да се отчепи от бабата, фелдшерът помисли и й посъветва:
- Ама има един друг способ...
- Ай, казвай какъв? Кажи на баба.
- Старешки...Да намажете коляното с червена пръст и свинска мас и да го превържете с парцал от черно, попско расо.
- Ами то, за расо иска и в черквата да отида! С години не съм ходила тъдявата.
- Таман жа се конкаш. Вървете, иначе без крак жа останете.

Беше света Неделя,в червата имаше служба.Баба Доца се премени, помоли снахата си Керана да й прости греховете и тръгна. Червата беше пълна с мъже, жени и бабата нищо не й оставаше, освен да влезе и заедно с хората да се моли на Господ. Подир литургията свещеникът, отец Пантелей начева да конкова паството. Дойде реда и на баба Доца. тя коленича пред попа и, без да му чува гласа, зачатка:
- Грехове, батюшка, нямам, а болести колкото искаш! Всичко боли, здраво място нямам. Но най-много ме мъчи коляното и не ми стига акъл какво да правя с това коляно. Господ ли ме наказа, лошо око ли го погледна, ама боли и боли. И какво не съм правила: и със света вода го пръсках, и с тамян го кадих, и кръстче му слагах-нищо не помогна.И защо, божичко. такова наказание?
- Заради греховете ти, раба Божия.
-Абе, батюшка!Има хорски жени много повече грещат и коленете им се здрави. Пък, аз, горката, никъде не съм отишла и какви мъки прекарвам! Даже дохтурите не могат да ми помогнат. Че ми хрумна да ги видите вие, с вашето свещенческо око може нещо жа направим...
- Моли се на господ и всичко ще премине.
- Нали се молих!Колко може да се моля? Моля се, но не помага. Чак една добра душа ми подсказа, че може да се излекува саде с парцал от черно расо.
Отец Пантелей поглежда в очите на бабата и като разбра, че тя не се шегува, отвръща:
- За съжеляване, старо расо нямам...
-Пък новото ви се свиди,- незабавно отбелязва баба Доца,- не бива тъй, отче. Нали затова служите в черквата-да помагате на хората, още повече, на дъртите и болните.
- Ама, кой кого причистява: аз тебе или ти мене?,- строго я срязва попа,- казах ти, че нямам! В светото писание ясно е написано...
-Е, то много добрини е написано в свещеното писание, ама кой го изпълнява?,- пресече го бабата.
- Дори ви се свиди парче от расото да подадете на болния човек.
Отец скача на крака и бързо закрачи към олтара и подир малко време дониса отттам ново черно расо, завито в църковния вестник.
- Вземи го! Ама никой да не види!
Баба Доца мушна расото в пазвата си и, съпроводена от многото очеизвадни погледа, напуща черквата.

По вечерната селска улица пъргаво крачи сухичък дядо, придружен със сватбарски тараф:каларне, акордеон и даул.
-Дядо Дечо!- вика даулджията без да прикъсва думтенето,-пристигнахме!Баба Доца живее през две къщи!
- Ха?,- не дочу дядото, като навостри глухите си уши.
- Пристигнахме вече!Нали отиваме да те главим за баба Доца!
-За баба Доца, зер!Друга не ща!
- Та друга няма и да те вземе!,- смее се даулджията, -но баба Доца е весела женичка. трябва и ти да бъдеш весел. Провикни се!Я затегли някоя весела!
-Ха?
- Ха, ха...да те се изтрупат котките в ушите, - ядосва се даулджията.
- Хем глух, хем богата годеница иска.
- Нищо не ща! Саде Доца искам!
В същото време без да знае, че идва главеникът, баба доца бе колиничила пред иконата на Свети Никола и се молеше на господ да й прости греховете за миналата седмица, през която нямала време да отиде в червата и да се причести.
-Боже миличък! В големи гряхове потъвам с моят бъбрив език. Чак в Ново Ивановка са чули за мен!Имало там не твое, не мое-някакъв си дядо Дечо. Аз, ако не днес, то утре жа умра, а пък той казвал, че искал да се жени за мен. Боже, божечко! То за главилка ли ми е? Едното око по-кривогледо от другото, левият крак е по- бърз от десния. Потомство ли от мен жа има?
Доца се вслуша и разбра. че на улицата се чува музика.
-Въх, боже, каква е тази музика? Да не дошъл да се глави?,- бабата зърва през пенджера.
-Бря! Той е! Какво сега да правя? И в къщи няма никой-са отишли на гости, ваджиите. Как сега да срящам тези гости? Нито точилка не се вижда, нито ръжен. В къщи не е прибрано, аз не съм пременена...
Баба Доца наметва новата си забрадка и излиза на басамаците.А пред портите свири музиката-акъла ще ти врътне!Цялата улица се събрала да види, какво става до Пешпопадиевите порти. А дъртия годеник тропа с кривите крака и пее:
Една баба белоглава
взела риба да продава
Рибата си продала
нито гривна не събрала.
Като свърши песента, дядото сваля калпака и низко се покланя:
- Добър ти ден, гълъбке!Няма ли да ме пуснеш в къщи да похортуваме за едно-друго? Чухме че при вас се продава хубава, самотна гълъбка.
- Добър ви ден, добри момци!Добре дошли!-отвръща баба Доца, също низко кланяйки се,- гълъбка имаме, гълъбката е хубава, ама гълъбът не знаем какъв е...
-Харен е гълъбът!-похваля даулджията,- хубаво гука, но май недочува. Тъй ли е дядо Дечо?
- Ха?-се изпрече дядото пред даулджията.
- Не при мен се доближавай, а до годеницата!
Баба Доца се усмихва и ги кани:
-Влизайте, влизайте, щом сте дошли!
Гостите влизат, стопанката ги води в голямата стая, кани ги да седнат. Музикантите сядат на дълга, дървена лавица, слагат инструментите си на коленете и зачакват. Годеницата сяда на одъра, покрит с хубава, писана покривка и кротичко поглежда годеника. Дядо Дечо, слисан от любовният й поглед, взима едно мъничко столченце и сяда сред стаята, срещу бабата.
- Дечо ме викат, - представи се той,- много здраве от мама и тате,- и се закашля, като разбра, че каза глупост. Но баба Доца не примина да се пошегува:
- Дали още се живи баща ти и майка ти? Че тогаз на колко си годинки?
- Не гълъбке, не се живи. Отколе са починали. Но тъй се казва по адета...когато се главят...
- Въх, боже, ти да не са се натъкмил да се главиш?
- Ха?
Баба Доца поглежда музикантите:
- Боже, боже! Не стига, че е дъртак, ами още и глух. Откъде сте го докарали такъв? Крилата му съвсем увиснали.
- Ха?

Мина се месец или не, при Пешпопадиеви пак засвири музика. Също такава весела и също тъй изненадваща.Разликата е само в това, че дядо Дечо сега вървеше не пеша, а седеше курдисан на едно старо улющено магаре, впрегнато в неголяма каручка, претрупана с всякаква покъщнина.
-Дядо Дечо! Може би, не трябваше да вземаме магарето?
- Ха?
-Питам, ако баба Доца жа ти откаже, какво жа правиш с магарето?
- Как жа откаже? Нали дигнахме надоите на млякото! Я виж!,- дядо Дечо вади от джоба един сгънат вестник и го разгъва, - по девет кила мляко кравите дават! Как жа откаже?
- Кой знае, какво жената може да я надуха. Ами, ако някой друг те изпревари?
- Ха?
- Казвам, какво жа правиш магарето, ако тя вече се оглави за друго дядо?
- Жа го вържа до портите и нека стои. Аз, пък жа си направя една колиба и жа зимувам тук, ама няма да се дам. Доца жа бъде моя!
- Значи, не съжеляваш, че си продаде къщата?
- Не.За Доца всичко жа продам!
-Ами то там нищо не остана, освен кучешката колиба.
-Ха?
Като наближават портите, музикантите засвирят весела сватварска музика. Дадо Дечо скочи от магарето и с разгърнат вестник в десницата си почва да тропа:
-А сеге, а сега! Хоп, лельо, а сега!
Поигра малко и пое да пе:
Дигнахме млякото
На баба до окуто.
Всяка наша проста крава
Пълно ведро мляко дава.
Събра се навалица комшии, чуват се възгласи:
- Бабо Доце! Дай се на дядо Дечо, че патладжаните му отекоха!
Годиницата, излязла от къщи с цялото си семейство, се обажда на внука си:
-Ванче, там е също новия пощаджия разнася вестниците. Иди вземи нашия вестник, че жа го накъса дорде играе с него.
Ванчо скочи от горното стъпало, препуска към портите, грабва вестника от ръцете на дядото и го носи на баба си.Баба Доца го разгърна и като се убеди, че млякото е дигнато, кани гостите.Дядо Дечо обърна гръб на музикантите и смело закрачи към годиницата. Даулджията съветва на другарите да не бързат:
- За да не свирим пак траурни марш, жа почакаме на пътя.
Съпроводен от цялото семейство Пешпопадево, дядо дечо преминава през всичките стаи и спира в голямата, дето миналия път получи отказ от баба Доца. Пак сяда на малкото столченце сред стаята. Булката Керана с децата остават да стоят до вратата, а баба Доца сяда на одъра срещу годеника.
- Дечо ме викат,- обърна се дядото към вратата.
- Знаем вече,- отвърна Ванчо,-казвай защо си дошъл?
- Гълъбке,- умолително заговори годеникът,- млякото го дигнахме и смятам, че този път жа се разберем като хора и тези сополанковци по-малко да се навират в нашата приказка.Какво жа кажеш?
Баба Доца поглежда Керана.
- Какво, булке, жа правим с тези хора?
- Че аз за кой дойдох да се главя? За теб или за булката?,-навъси се старият годеник.
Керана отговаря:
- То не е лошо да имаме и дядо в двора, ама къщата ни е малка, място няма.
- Къщата ви е голяма, хубава! С две врати!
- С една.
- С пет пенджера...
- С три, намеси се Ванчо.
- А пък казваше, че била хралупа,-напомни баба Доца предишната приказка.
- Ами то,гълъбке, тогава трябваше да се похвалям..., -свенливо се усмихва дядото. Сега е друга работа. Аз и къщата си продадох.
- Нямаш акъл, Дечо!, -бабата учедено плеска ръце,-че за колко хиляди си я продал?
-Не за хиляди...за едно магаре, една кутига макух и пет казанчета вино. Право, виното го изпихме до шушка.
- Боже, такава хубава къща! С три врати!
-С една, гълъбке.
-С пет пенджера!
- С два.
- Покрита с керемида!
- С камъш, гълъбке, с камъш
- А защо тогава ме лъга?
- Защото те обичам, гълъбке. Когато мъжете обичат, сявга лъжат. А сега лъжа няма. Магарето вече е тук.
Баба Доца пак поглява снахата:
-Я, булке? Ти да си на моето място, какво, жа правиш?
- Щом магарето е тука...
-Ха?
- Булката казва, че място няма.Магарето може и при вцете да живее, а ти?
- И аз при овцете жа зимувам.
- Имаш ли акъл? Нали хората жа кажат, че те оглавихме за една стара овца. Гаче те виждам, как спиш прегърнат с някоя оръфана бабана. Жа ти намерем място и тук нейде, дорде се върне сина ми от Москва.
- Ха?
- Вкарвай магарето.