Пенджер към света

Как ни странно бы ни звучало для нашего провинциального селения, но для очерка есть повод и материал.

( глава из повести "Тараклийская юность)

Последний учебный год прошел, как во сне.

Декорация: Клонесто старо дърво с голямо дупло. Пред дуплото издигната площадка със две-три стъпалки към основната сцена.

Московская стройка. Прорабская в вагончике.

Москва. Юни. Подвално помещение в сграда под снос

Утро. Павлик с дядо си се стягат за колхозния склад. Събират чували. Пристига кръстникът с колата и потеглят към склада. До склада запират.

Тази вечер Павел се връщаше след футболният матч с казаклийци. Както сявга двубоя между туканите и гагаузите често минаваше със сбиване, понякога и с лобут.

Павел неохотно пак става и се качва на тавана. Намира сандъчето, капачето и вече тръгва към изхода, но нещо го спира.

Утро. Павел се стяга да отива за трева. Качва се на мотоцикла и потегля към Изворската балка

Николай Петрович, кръстник Павла прощается, бабушка вручает ему шмат теплого хлеба. Все провожают его до ворот. Затем дед с внуком переходят к пристройкам и огороду. Дед знакомит внука с хозяйством: птичник. свинарник, зайчатник,загон с тремя барашками, колодец. Созревшая черешня, шелковица.Вечереет. Закончив обход хозяйства, Павел с дедом возвращаются во двор.