Раковски и Бесарабия. Н. Червенков

0
Голосов: 0

220

Раковски и Бесарабия.  Н. Червенков


Сътрудничество на Георги Раковски с бесарабските българи започва по времето на браилските бунтове през 1841-1842 г. Планът на въстанието, разработен от него, предвижда няколко хиляди конни и пеши въстаници от бесарабските българи тайно да минат границата, в Галац да се съединят с местните българи и през нощта да стигнат Браила. Тук към тях ще се присъединят местните български патриоти. Оттук обединеният отряд трябва да се прехвърли на българска земя и да започне освобождаването на родината. По този план българите от Бесарабия започват да работят. В показанията на Г. Раковски пред съда за участието му в подготовка на Втория браилски бунт той отбелязвал, че много разчитал на живеещите в Бесарабия и Влашко сънародници, които „са замислили план за освобождението на родината и че те няма да закъснеят да отхвърлят да игото на турците“

През лятото-есента на 1841 г. в бесарабския град Рени е създадена ()българска група към Второто браилско съзаклятие, което е едно от трите звена на тайна българска организация, създадена в Дунавските княжества и на юг в Бесарабия, която си е поставила за цел да подготви въстание за освобождението на българите и за създаване на „свое славянобългарско отечество“. Ръководството на ренийската група се осъществява от Петър Ганчев, който от 30-те години е чиновник в администрацията на българските колонии. Подготовката на групата се извършва тайно.

Г. Раковски отрежда специална роля на отклоняването на Рени на тайната организация. По негова дефиниция „най-значимото приятелство“ – по отношение на влияние, роля, задачи, работна сила – беше това на Рени. Революционерът планира да започне подготовката в Браил, след като те бяха завършени в Рени. Така дейността на отдела Рени на тайната организация през декември 1841 г. – януари 1842 г. е подчинена на изпълнението на общия план за подготовка на въстанието.

Ренийската група българи излиза с обръщение към правителствата на Русия, Франция, Англия, в което се поставя искане да се освободи България от османското владичество. При тази подготовка беше приет курс на въоръжено възстание и се издига задача създаване „свое…славяно българско отечество“ Нейни дейци съдействат да се създават нелегални групи в българските земи, като за тази цел пътуват до Русе, Велико Търново, Пловдив и др. Но най-голямо внимание се отделя на събирането на парични средства и на увеличаване състава на организацията, на формирането на чети от бесарабски българи. П. Ганчев и неговите съмишленици успяват да съберат за патриотични цели над 50 хиляди рубли. Документите свидетелстват, че „българите, живущи в Бесарабия…, са готови да дават помощ, макар и в самата битка“, и изказват своето „съжаление, че братята им зад границата гинат и че няма кой да се застъпи за тях“. Обаче руските дипломати в Молдова разкрили бесарабския клон на тайната българска революционна организация и изолирали активните му дейци начело с П. Ганчев. Петербург известил Портата и властите за плановите на българите в Дунавските княжества. На руския дипломатически агент в Галац С. А. Корнеев му било поръчано да съдейства на влашките власти при ареста на участниците в заговора. Той им предал явилия се при него Г. Раковски, който разчитал на помощта му. По този начин, вторият бунт, както и първият, завършва с поражение на заговорниците..

Когато през 1858 г. възниква опасност австрийските власти да арестуват Раковски, българите от Болград и Кубей му помагат да избяга в Русия. На 27 март 1858 г. от този град (Болград) е изпратен доклад до новоросийския генерал-губернатор: „На 6 март българинът Георги Стефанов Раковски се появи в карантинния пост на митницата Кубей…. , който премина, според неговите показания от Молдова под егидата на Русия , бягайки от намеренията на австрийското консулство да го прехвърли на турското правителство“. В доклада се казва, че българинът е освободен след четири дни поради карантина – „поради петицията и поръчителството на доверените търговци в Кубей“. Помощ му оказва Павел Грамадов, който има познати сред офицерите от кубейската карантина. Българите се обръщат към руските власти с препоръчително писмо да му бъде издаден документ за влизане в Русия. До получаването на този документ Раковски повече от два месеца се намира в Кубей, където разширява връзките си с бесарабските българи. В това голямо българо-гагаузко селище той пише редица патриотични стихотворения, в които призовава към единство в борбата срещу османските поробители . От тук той изпраща няколко писма до попечителя на бесарабските българи Иван Степанович Иванов. Едно от тях съдържа известната автобиография на Раковски, неговата изповед. Също в писмо до него излага накратко своите виждания за руската политика след Кримската война. Според Раковски при създадената обстановка след войната „Русия трябва да помогне на нашето освобождение“ И. Иванов уважавал много Г. Раковски. В писмо да него той му изказва най-предано и сърдечно отношение. Ето защо, заемайки се с неговото поръчение, Иванов заминава веднага за Петербург и установява контакти с правителствени дейци. В резултат от тази мисия в руската столица царското правителство изразява готовност да съдейства на Раковски, но му поставя някои въпроси, по които трябвало да вземи отношение.

Тук той пише няколко стихотворения с патриотично съдържание, призовавайки своите сънародници и другите славянски народи да се борят с османските поробители. След Кубей Раковски посещава Кишинев, където създава много познанства както сред местните българи, така и сред градската общественост. Кишиневската българска община го подпомага материално. Подава молба до началника на Бесарабската област да получи разрешение да „замине за град Одеса, където имал намерение да остане на постоянно местожителство“..

Г. Раковски има постоянна връзка с бесарабските българи Никола Хорозов, Димитър Скачко, Иван Геугалов, Иван Дяков, Панайотов, Греков и др. Редовно се среща с тях. Затова те са в течение на всичките му политически, военни и културни начинания и при необходимост се обръщат към него за помощ и подкрепа. Българският революционер прави опит да привлече бесарабски българи в качеството им на учители зад Дунав. През май 1858 г. с подобно предложение той се обръща към братята Иван и Михаил Казанакли, българи от бесарабското село Долукьой. По това време първият е завършил гимназия в Кишинев и учил в Киевската духовна гимназия

Издаваният от Раковски вестник „Дунавски лебед“ (1860-1862) добива широка известност в българските колонии, преди всичко в Болград, където са една четвърт от абонатите. В 1860 година 95 жители на града изписват вестника. Оттук С. Радулов, И. Геугалом, Н. Хорозов изпращат до вестника кореспонденции за тежкото политическо положение на бесарабските колонисти в Румъния. Значителна сума е събрана в Бесарабия за издаване на друг вестник на Раковски – „Бъдущност“ (1864): в Болград от него получават 60 броя, в Измаил – 6, доставя се и в българските села Шикирли-Китай, Ташбунар, Долукьой и други. Особено важна е подкрепата, която Раковски оказва чрез своя вестник и чрез многобройната кореспонденция, на жителите от тази част на Бесарабия, която след Кримската война 1853-1856 г. е присъединена към Молдова.

Добре е проучен приносът на Раковски за откриването на известната Болградска гимназия. Тук само ще подчертаем, че революционерът и просветителят допринася за откриването на гимназията и със своето приятелство с каймакана на Молдавското княжество Н. К. Богориди, внукът на Софроний Врачански, който да успее да склони молдавските власти през лятото на 1858 г. да удовлетворят исканията на българските преселници в южната част на Бесарабия.

Великият революционер придава изключително значение на просвета и образование на българите, тъй като трябва да играе определена роля в развитието на съзнанието на българския народ. Затова той внася голяма роля за създаването и развитието на известната Болградската гимназия, първо българско средно учебно заведение. Раковски е в столицата на Молдова, гр. Яш, когато пристига делегацията на бесарабските българи в гр. Болград с искане пред княз Никола Богориди да се открие гимназия за децата на българските колонисти. Раковски веднага разбира изключителната важност на създаването на българска гимназия и всячески подпомага делегацията при осъществяване на нейната задача. Той е личен приятел на княза, с когото са набори, съграждани и съученици и по този начин Раковски упражнява силно влияние върху княз Богориди да вземе бързо решение в полза на откриването на българска гимназия. Представителите на бесарабските българи поканват Георги Раковски да стане първи директор на гимназията. Той дава съгласието си, но известието, че е търсен, за да бъде арестуван на територията на княжество Молдова, го принуждава бързо да се прехвърли в Русия.Връзката на Георги Раковски с обществените и просветните дейци на българите от Бесарабия има голямо значение за развитието на Болградската гимназия в първите години от нейното съществуване. Където и да се намира, с каквото и да се занимава, той намира време да живее с проблемите на първото българско средно училище. Това е видно от писмата, които Георги Раковски пише до училищното настоятелство в Болград, до отделни членове на Попечителния комитет (Панайот Греков) или до първия директор, а след това и гимназиален учител Сава Радулов. Раковски съветва да има сериозно отношение при подбора на учители и препоръчва да се осигури възможност на по-способните учители да отидат да специализират в чужбина

След Кримската война 1853-1856 г. молдавските власти тържествено потвърдиха запазването на предишните права и привилегии на българските колонистите, които имаха в Русия. Преди всечко е запазено административно-териториално устройство. Обаче след четери години Молдовското правителство решава да премахне съществуващите преди това административни и социални придобивки на бесарабските българи, като се противопоставя най-вече на обучението на български език в Болградската гимназия и др. Това силно разтревожва заддунавските колонисти. Правителството на Молдова, като вижда тяхното неподчинение, решава да заложи на силата. В началото на ноември 1860 г. то изпраща войски в българските и в гагаузките селища. На 7 ноември те влизат в сблъсък с участници в мирна демонстрация в Болград, в която има представители на всички колонии. Има убити и ранени. В тази трудна ситуация българите, заедно с предприетите действия, се обръщат за подкрепа и към Г. Раковски. На 16 ноември 1861 г. един от кореспондентите му, Константин Попович, му пише, че «новите вандали не издържат на присъствието на българи в Молдо-Валахия … Целта им е да изгонят тези нещастни хора и да отнемат техните притежания“. Три седмици по-късно той също му пише : „Целта на Влахите е да изгонят славянството от тяхната среда». Друг кореспондент на Г. Раксовски от Болград, Иван Геугалов, също отбеляза на 1 март, че политиката на молдовското правителство се изразява в това „да румънизира всички и да създаде дако-румънско кралство“. С молба да бъдат публикувани новините и кореспонденциите им за събитията около Болград, се обръщат и други кореспонденти на Г. Раковски. В тях се дава широко описание на събитията. Особено пълен и обемен материал представя посочиният по-горе Иван Геугалов, който материал излиза във в. «Дунавски лебед» на 25 декември под заглавие «Молдовлашка конституция или Нова Сирия».

Вестника „Дунавски лебед” изнасят подробности за трагичните събития в Бесарабия. Говорейки за причините за възмущението на българите, Раковски отбелязва: «Тие се имаха особни общества и живееха в най-голяма свобода, мирни и спокойни от всяка страна. Сега молдовское правителство с въоръжена сила напада на тях невинни българи и иска да уничтожи всичко !». Той се надява, че Европа ще реагира на това влашко зло. подробно се излага трагичното положение на българите в Бесарабия, описва се окървавената демонстрация в Болград и издевателствата над българското население, като отбелязва: «Европа вика само против турците, че вършат свирепства и насилия, а такива насилия се вършат от народ, когото образована Европа защитава и за нещастие причислява между образованите!”

Когато в началото на 60-те години се поставя въпросът за въоръжени действия, Раковски отново се обръща към своите бесарабски познати. За да се съберат пари за тази цел, той изпраща през 1861-1862 г. своите съратници Стоян Балкански и Иван Панов, които запознават местната българска общественост с плановете за подготовка и провеждане на въстание в българско. С такава дейност се занимават и бесарабските привърженици на Раковски, преди всичко разпространители на неговите вестници, около които се създават неформални патриотични групи, сред които особено активни личности са Ст. Бойнов и Д. Скачков. С предприетата агитация Раковски цели не само да събере средства, но и да привлече нови привърженици и участници в предстоящата борба. Същовремено по пример и инициатива на Г. Раковски бесарабските българи се обръщат към различни международни срещи и отделни страни, преди всичко Русия, в които се описвало тежкото положение на на българите под турска власт. Това било специфична форма на борба на българите в Русия, които използовали всеки благоприятен момент, за да изразяват пред правителството своите надежде за помощ за освобождението на поробената родина . .

Безспорни се трайните връзки на Раковски с бесарабските българи по време на революционните събития в България през 1866-1868 г. Той намира подкрепа от много бесарабски българи и през следващата година. През март Павел Калянджи му съобщава от Измаил, че от Кубей , Комрат и други места при него са дошли 50 души с молба да научат какво се подготвя и могат ли да се срещнат с Раковски. След кратко пребиваване на Раковски в Болград неговият привърженик Петър Радионов излиза с обръщение във вестник «Дунавска зора», в което призовава съотечествениците си да подкрепят четническото движение, което е резултат от стремежа на всички българи да се освободят от турските поробители . «Всички ние трябва да се пробудим… и да помогнем на страдащите братя» – завършва той своето писмо-обръщение . Редица млади българи от Русия заминават за Влашко, където се формират български чети. В известната чета на войводата Филип Тотю от 1867 г. има 10 патриоти от Бесарабия.

По време на подготовката на въоръжени чети за българските земи през 1866 г. революционерът заминава в Бесарабия заедно с известния войвода Панайот Хитов да съберат материални средства. По пътя се наложило да останат в споменатото по-горе село Кубей заради заболяването му от туберкулоза. След леко подобрение на здравето му, Раковски заедно с Хитов пристигат в Кишинев и отсядат в Киприянския манастир. В манастира, на българина оказват радушен прием. В негово разпореждане предоставят отделно помещение, коне за оглеждане на околностите. Раковски събира фолклорен материал, работи над литературните и публицистичните си творби. Въпреки че е болен, той е пълен с нови планове. От една страна, има намерение да продължи издателската си дейност, а от друга, мисли как да разшири мрежата на военните чети. Именно тук започва подготовката за създаването на статута на «Временното народно българско тайно гражданско началство» и разработването на «Временния закон за народните горски чети за 1867 г.», който е завършен вече в Букурещ, където Раковски се отправя от манастира, като получава от него материална помощц Тази революционна организация на българския патриот е основната сила, превърнала четничеството в революционно движение за политическо освобождение за на родината му.. След като получава известна сума от настоятелите на Каприяновския манастир, заедно с Хитов той се връща в Букурещ през Кишинев, Комрат, Кубей, Болград, където се среща със свои привърженици и ги посвещава в плановете си. По неопубликувани спомене при тоя пристой в Болград той се спира в семейството на Петър Фитов, секретаря на Болградския филиал на Българския революционен комитет. В града се сряща с вече познати патриоти, като придобива нови запознаване. Това е неговото последно посещение в Бесарабия. На 9 октомври 1867 года революционерът умира далече от родината

Бесарабските българи се благодарни за сътрудничеството с видния български патриот Георги Раковски. Паметта за него е жива и досега. В историческия център на българите в Молдова и Украйна Болград, пред Болградската гимназия е открит бюст-паметник. В продължение на много години Научното дружество на българистите в Република Молдова се стреми да увековечи с мемориална плоча връзките на българските патриоти Георги Раковски и Христо Ботев с Киприяновския манастир. Най-после по благоволение на митрополита на Молдова Владимир се получи разрешение да бъде поставена такава в административната сграда на манастира с надпис на румънски и на български език, който гласи: „В памет на пребиваването в Киприяновския манастир на известните дейци на Българското възраждане Георги Раковски и Христо Ботев“.
← Османский геноцид гагаузов. Тодор Окуз Одесса при румынах. →

Комментарии 1