Комментарии пользователей (775)
Что же тут непонятного? Автор осуждвет тех, кто хочет иметь достаточно матсредств, но даже пальцем не ударит, чтобы заработать. В конце концов, выжить первейшая задача и потом уже дорога к идеалам справедливости.
В Украине имеются министры, которые зарабатывают миллион гривен и что? Непонятно для чего писалась сия статья или панегирик. Мечталось, что обойдёмся без политики, ан нет. Воспринимаю её, как мнение неискушённого , но повидавшего, кое-что человека. Мы тоже немало повидали и у нас другое мнение.
Извинете, не че исках да Ви засрамя, а просто не разбрах. Г-н Стафидов майсорски владее с перото. Разказите му Са жизнени, топли, искренни, добре предаващи селския бит. И да, точно за не владеещи бг-език, този разказ ще е най-полезен!
Имах предвид героите на Стафидов. Съвсем ме опозори. 
Я не из Донбасса. Николаев, это юг Украины
Болга бессмертна, также как и народ давший ей имя, а и до сегодня эксплуатирующий неубиваемые пиперовозы с производным от неё названием)
А над прорастанием работаем! Есть хорошие зерна, создаём среду
А над прорастанием работаем! Есть хорошие зерна, создаём среду
А я удивился, что люди с болгарской памятью есть на Донбасе. Ваши рассказы очень подходят потомкам болгар, не знакомых с болгарским письмом, но еще почитающих свой род.
Классный рассказ и очень узнаваемый типаж. Волга-то ещё живая ли? Мне очень нравится. Я фанат Волчо. Его юмор это что-то! Удивляюсь откуда это у него. Есть в нашем народе самородки и никто не знает где и когда ещё прорастёт следующий.
С установлением на Руси власти библейской концепции порабоще-
ния всех народная магия хоровода в конце концов была вытеснена энер-
гетическим выдаиванием паствы и накачкой библейского эгрегора на
основе церковной ритуальщины или «политучёбы» марксизма. Далее в
этот же процесс энергетического выдаивания и программирования пси-
хики включилось телевидение и интернет, а в перспективе в него же мо-
жет влиться и интерактивное телевидение с виртуальными телеведущими
и «мультфильмами» по индивидуальному заказу.
ния всех народная магия хоровода в конце концов была вытеснена энер-
гетическим выдаиванием паствы и накачкой библейского эгрегора на
основе церковной ритуальщины или «политучёбы» марксизма. Далее в
этот же процесс энергетического выдаивания и программирования пси-
хики включилось телевидение и интернет, а в перспективе в него же мо-
жет влиться и интерактивное телевидение с виртуальными телеведущими
и «мультфильмами» по индивидуальному заказу.
Християнството възниква по естествен начин в древна България, тоест то не е привнесено отвън през 9 век както ни внушава официозната антибългарска историография. Исус Христос се е казвал Ису Кръста - това име до ден днешен е запазено сред банатските българи. Ису Кръста е роден в Битоля, той е от едно от българомакедонските племена, които са се казвали Арамеи (този етноним е достигнал до нас във вид на харамии, арамии - така се наричат днес македонските бунтовници, борци за освобождението на Македония от османско владичество). Гърците не са тези, които са ни християнизирали, гърците са тези, които са изопачили първоначалното християнство до неузнаваемост. Впрочем самите те в този смисъл са били оръдието на тези, които са изопачили оригиналното българско християнство. Наследници на оригиналното християнство са тъй наречените богомили. За всичко казано по-горе имам доказателства, които тук няма как да ги изнеса, но те са достатъчно сериозни, за да бъдат игнорирани, ако хората се интересуват от истината. Голям срам и невежество е да се говори негативно и пренебрежително за оригиналното християнство, което е може би най-великия принос на нашия народ за съвременната цивилизация. Самото християнство като религия не възниква изневиделица, а е по-нататъшно развитие на орфизма по нашите земи. Моля, не се наемайте да разсъждавате за нещо, от което нищо не знаете и не разбирате, а ползвате лъжлива, фалшифицирана информация. По този начин вие се превръщате в съучастници в това престъпление. Простота хуже воровства, казва мъдро руският народ.
А кем же вы были до христианизации? Тенгранцы?
Уважаеми приятели !
Блог «Тараклийски мегдан» (И.Динев) , фонд «Български дух» (О. Косых), вестник «Свет»(Д. Боримечков) започват събирането на литературни творби за алманах «Бесарабски гердан» - 2018. Каним всички желаещи да споделят / изпратят свои произведения, отразяващи моменти от миналия и текущия живот.
Целта е преглед и преценяването на творческите възможности и мобилизация на бесарабската ни съобщност.
Произведенията могат да бъдат от най-различни жанрови: публицистика (есе), родознание (предания, фолклор, легенди, истории), литература (стихове, разкази, повести, драматургия).
Творбите да се изпращат по чата (Facebook) , е-mail: ovchev@ mail.ru
. Едно произведение – до 10 стр., формат А 4, шрифт 12 TNR doc.
Език – български, руски. До 3 творби от различен жанр. Cрок – 1 март 2018 г.
Редколегията на алманаха ще определи най-добрите и впечатляващи произведения. Авторите им ще бъдат отбелязани със званието „Златното перо” – 2018.
Редакционна колегия
[/b]
Михаил Бычваров мой сосед на его Родине в с. Чийшия. У меня был маленький магазинчик куда по приезду на свою Родину, всегда заходил ко мне просто побеседовать. Однажды, он ко мне заходит, я говорю: --Ооо, приехал в гости к маме. А он мне говорит: -- "Я и тут гость и та не дома". Я поняла, что сказала не то. Человек дома там, где он родился и он не в гости приехал, а приехал домой к матери, к соседям, к друзьям с которыми он вырос. Все его стихи пропитаны любовью к родному краю, о детстве, о матери.
Как-то он увидел у меня картину с колодцем,которую я написала, возле наших домов, где он и я выросли и попросил ее у меня. Эта картина для меня была дорога и вместо нё, я ему отдала фотографию с тем же колодцем, которую он использовал, как репродукцию для своего стихотворения. С ув. Надежда Борисовна Камбур.
Как-то он увидел у меня картину с колодцем,которую я написала, возле наших домов, где он и я выросли и попросил ее у меня. Эта картина для меня была дорога и вместо нё, я ему отдала фотографию с тем же колодцем, которую он использовал, как репродукцию для своего стихотворения. С ув. Надежда Борисовна Камбур.
О БОЖЕ , КОЛКО СТРАШНО И ИСКРЕННО...ВЯРВАМ, НИКАКЪВ ПАФОС ....
Мишо Бъчваров очень вдохновлялся в присутствии женщин. Его было не узнать. Кроме своих стихов он часами читал и многое другое. Да...Много воспоминаний у меня связаны с Бочваровым. Я знал их(поэтов, писателей и др. интеллектуалов) не только внешне. Я пережил с ними вместе много значительных событий. Поэтому память об ушедших и в том числе Бъчварова, очень дороги мне.
Бях хлапе, играх на комунист,
тичах по баира през лозята.
Казваше ми дядо антихрист,
че не съм се кръстел на софрата.
Аз топях на кръглата софра
прясна топла пита с мерудия,
срещах с тате пролетна зора
в МТС край село Исерлия.
Заран по росата крачех бос,
вечер лягах си на дъсчен одър.
Ходех да събирам житен клас
и лозя орах със Гичов Тодор.
Носех аз в сърцето си мечта,
в пазвата си - орехи и дюли.
А по мене тежък дъжд плющя -
листите на детството обрули.
Ала то е с мене, то живей.
Детството и днес със мене крачи.
Всяка пролет с люляци ми пей.
Всяка есен с дъждове ми плаче
тичах по баира през лозята.
Казваше ми дядо антихрист,
че не съм се кръстел на софрата.
Аз топях на кръглата софра
прясна топла пита с мерудия,
срещах с тате пролетна зора
в МТС край село Исерлия.
Заран по росата крачех бос,
вечер лягах си на дъсчен одър.
Ходех да събирам житен клас
и лозя орах със Гичов Тодор.
Носех аз в сърцето си мечта,
в пазвата си - орехи и дюли.
А по мене тежък дъжд плющя -
листите на детството обрули.
Ала то е с мене, то живей.
Детството и днес със мене крачи.
Всяка пролет с люляци ми пей.
Всяка есен с дъждове ми плаче
Н. Тодоров
Надписът върху златния пръстен от Езерово (V век преди Христа според археолога Богдан Филов), написан, според моя прочит, на български език: "Ролистене, аз, нереня ти, летя, о драги, а до мен ти легни по таа ми яра жълта". Това е най-древното любовно послание, отправено от жена към любимия съпруг на български език. Ролистен е име на мъжа, нереня означава жена, булка, съпруга; яра е въздух, мараня и пр. (думата е съхранена в източнобългарските говори до ден днешен).
Богдан Филов датира този артефакт с 5 век преди Христа без да има каквато и да е представа на какъв език е надписът. След него с разшифровка на този надпис се занимават българските академици Димитър Дечев, Владимир Георгиев, западноевропейски и румънски учени. Всички те изхождат от предположението, че надписът е на "тракийски" език. След като се заех сериозно с разчитане на надписа, стигнах до този резултат, който по-горе приведох. "Тракийският" език се оказа български. А баснята че славяните за пръв път се появяват на Балканския полуостров през 6 век няма никакви реални основания. Славяните са автохтонно население на балканския полуостров, същите са били наричани траки, илири, гети, даки и пр. Ако Ви интересува специално този надпис, изтеглете моята статия на тази тема, публикувана е в сайта "От Извора" www.otizvora.com/2016/07/8027
На същото мнение, между другото, е бил и академик Н.С. Державин, а далеч преди него например летописецът Нестор, който пише, че славяните първо са живели в Илирия, после са мигрирали на Дунава, а след това - на територията на днешна Украйна и Русия.
Тезата че славяните са пришълци на Балканския полуостров се лансира от немскоезични автори в края на 18-ия - началото на 19-ия век, и се натрапва на световната историческа наука (включително и на руската и българската) с чисто политически цели. За съжаление, успяват да я наложат въпреки липсата на реални фактологични основания.
Кирил и Методий не са създали първата азбука за българите и другите славянски народи. Те са усъвършенствали и развили създаденото от Орфей, и са създали една азбука, която е била идеално точно приспособена именно към тогавашния български език. Тъй наречената "гръцка" азбука не е гръцка, а тракийска, сиреч българска - тя се използва от тракийското и македонското българско население чак до 19 век включително, тоест те са пишели с "гръцки букви".
Но главната им заслуга не е в това. Те създават един съвършен книжовен език, който става основа за по-нататъшно развитие на всички славянски култури, особено на българската, руската, сръбската. Именно това е тяхното главно дело, заради което ги славим във вековете. Ако не беше езикът на Кирил и Методий, нямаше да го има например днешния руски език и цялата руска литература в този вид, в който я знаем.
А азбучната система, която са създали Кирил и Методий си остава и до ден днешен ненадмината по точност и съвършенство при предаване на звученето на живата славянска реч.
Надписът върху златния пръстен от Езерово (V век преди Христа според археолога Богдан Филов), написан, според моя прочит, на български език: "Ролистене, аз, нереня ти, летя, о драги, а до мен ти легни по таа ми яра жълта". Това е най-древното любовно послание, отправено от жена към любимия съпруг на български език. Ролистен е име на мъжа, нереня означава жена, булка, съпруга; яра е въздух, мараня и пр. (думата е съхранена в източнобългарските говори до ден днешен).
Богдан Филов датира този артефакт с 5 век преди Христа без да има каквато и да е представа на какъв език е надписът. След него с разшифровка на този надпис се занимават българските академици Димитър Дечев, Владимир Георгиев, западноевропейски и румънски учени. Всички те изхождат от предположението, че надписът е на "тракийски" език. След като се заех сериозно с разчитане на надписа, стигнах до този резултат, който по-горе приведох. "Тракийският" език се оказа български. А баснята че славяните за пръв път се появяват на Балканския полуостров през 6 век няма никакви реални основания. Славяните са автохтонно население на балканския полуостров, същите са били наричани траки, илири, гети, даки и пр. Ако Ви интересува специално този надпис, изтеглете моята статия на тази тема, публикувана е в сайта "От Извора" www.otizvora.com/2016/07/8027
На същото мнение, между другото, е бил и академик Н.С. Державин, а далеч преди него например летописецът Нестор, който пише, че славяните първо са живели в Илирия, после са мигрирали на Дунава, а след това - на територията на днешна Украйна и Русия.
Тезата че славяните са пришълци на Балканския полуостров се лансира от немскоезични автори в края на 18-ия - началото на 19-ия век, и се натрапва на световната историческа наука (включително и на руската и българската) с чисто политически цели. За съжаление, успяват да я наложат въпреки липсата на реални фактологични основания.
Кирил и Методий не са създали първата азбука за българите и другите славянски народи. Те са усъвършенствали и развили създаденото от Орфей, и са създали една азбука, която е била идеално точно приспособена именно към тогавашния български език. Тъй наречената "гръцка" азбука не е гръцка, а тракийска, сиреч българска - тя се използва от тракийското и македонското българско население чак до 19 век включително, тоест те са пишели с "гръцки букви".
Но главната им заслуга не е в това. Те създават един съвършен книжовен език, който става основа за по-нататъшно развитие на всички славянски култури, особено на българската, руската, сръбската. Именно това е тяхното главно дело, заради което ги славим във вековете. Ако не беше езикът на Кирил и Методий, нямаше да го има например днешния руски език и цялата руска литература в този вид, в който я знаем.
А азбучната система, която са създали Кирил и Методий си остава и до ден днешен ненадмината по точност и съвършенство при предаване на звученето на живата славянска реч.
Сфатул Цэрий был избран неизвестно как и неизвестно кем, и не обладал никакими полномочиями за пределами Садовой улицы (нынешняя улица Алексея Матеевича в Кишинёве), где располагалась 3-я мужская гимназия, игравшая роль «резиденции» Сфатул Цэрий; что историческое решение Сфатул Цэрий готовилось в Бухаресте, свитой Фердинанда I Гогенцоллерна, по сговору с кайзеровской Германией; что на «решение вопроса» было выделено 2 миллиона королевских лей, врученных, кстати, «председателю» Сфатул Цэрий Иону Инкулец в гостинице «Лондон» на тогдашней Пушкинской улице (нынешней улице А.С. Пушкина в Кишинёве); что решение принималось под дулом пулемётов и без кворума; что пятеро депутатов, выступавших против присоединения Бессарабии к Румынии (Рудьев, Катарос, Прахницкий, Панцырь и Чумаченко) были расстреляны по приказу румынского военного командования, а одна из двух женщин-депутатов Надежда Гринфельд была расстреляна при попытке перехода через Днестр,
Иван Грек
4 декември в 19:13 ·
Хочу высказать собственное мнение о 2 (15) декабре 1917 г. Не являясь исследователем истории провозглашения МДР, я тем не менее знаком и с публикациями и документами по этой проблеме, поскольку она пересекается с общественно-политическими процессами в среде бессарабских болгар и гагаузов, которыми я занимаюсь более полувека. Само ее провозглашение Сфатул Цэрий вполне вписывалось в революционную анархию, царившую на окраинах разваливающейся Российской империи. Но даже учитывая это обстоятельство ее провозгласили как составную часть Российской федерации. Было ли ее провозглашение тактическим ходом лидеров Совета Страны, решивших таким образом скрыть их тайные унионистские замыслы, трудно сказать из-за отсутствия документа-подтверждения, но то, что через неделю последовали контакты с представителями Бухареста с просьбой о вводе румынских войск в Кишинев, дает основание для такого заключения. Однако следует сказать, что решение о провозглашении МДР не было поддержано не молдавским населением Бессарабии, которое обвиняло молдавских лидеров Сфатул Цэрий в национализме и в игнорировании мнений других этносов губернии, особенно что касается требования одного государственного языка и говорить на молдавском языке. Эти противоречия привели к тому, что в первой декаде января 1918 г., спустя три недели после провозглашения МДР на съезде крестьян Аккерманского уезда болгарин В. Н. Искимжи предложил объявить Буджакскую республику составной частью российского государства. Но начавшаяся тогда оккупация Бессарабии румынскими войсками привела к тому, что провозглашение МДР не привело к ее созданию, этот процесс был остановлен, а Уния с Румынией в марте 1918 г. де-факто ликвидировало само ее провозглашение, хотя де-юре МДР числилась до ноября 1918 г. Политически ошибочный опыт провозглашения МДР 2(15) декабря 1917 г. был один к одному повторен новой националистической волной в 1989 - 1991 гг. Поэтому не следует удивляться тому, что национальные меньшинства Молдовы точно также, как и их предки, выступили и выступают против унитарного молдо-румынского национал-унионизма.
4 декември в 19:13 ·
Хочу высказать собственное мнение о 2 (15) декабре 1917 г. Не являясь исследователем истории провозглашения МДР, я тем не менее знаком и с публикациями и документами по этой проблеме, поскольку она пересекается с общественно-политическими процессами в среде бессарабских болгар и гагаузов, которыми я занимаюсь более полувека. Само ее провозглашение Сфатул Цэрий вполне вписывалось в революционную анархию, царившую на окраинах разваливающейся Российской империи. Но даже учитывая это обстоятельство ее провозгласили как составную часть Российской федерации. Было ли ее провозглашение тактическим ходом лидеров Совета Страны, решивших таким образом скрыть их тайные унионистские замыслы, трудно сказать из-за отсутствия документа-подтверждения, но то, что через неделю последовали контакты с представителями Бухареста с просьбой о вводе румынских войск в Кишинев, дает основание для такого заключения. Однако следует сказать, что решение о провозглашении МДР не было поддержано не молдавским населением Бессарабии, которое обвиняло молдавских лидеров Сфатул Цэрий в национализме и в игнорировании мнений других этносов губернии, особенно что касается требования одного государственного языка и говорить на молдавском языке. Эти противоречия привели к тому, что в первой декаде января 1918 г., спустя три недели после провозглашения МДР на съезде крестьян Аккерманского уезда болгарин В. Н. Искимжи предложил объявить Буджакскую республику составной частью российского государства. Но начавшаяся тогда оккупация Бессарабии румынскими войсками привела к тому, что провозглашение МДР не привело к ее созданию, этот процесс был остановлен, а Уния с Румынией в марте 1918 г. де-факто ликвидировало само ее провозглашение, хотя де-юре МДР числилась до ноября 1918 г. Политически ошибочный опыт провозглашения МДР 2(15) декабря 1917 г. был один к одному повторен новой националистической волной в 1989 - 1991 гг. Поэтому не следует удивляться тому, что национальные меньшинства Молдовы точно также, как и их предки, выступили и выступают против унитарного молдо-румынского национал-унионизма.
24 октября 1919 г. Интервью газете Bucovina. Решающее свидетельство генерала Ал.Авереску, бывшего премьер-министра и министра иностранных дел Румынии, о том, что так называемая «унире» – агрессивный, предательский, разбойный акт Румынии по отношению к Молдавской Республике: «...Когда посылались войска в Бессарабию, было известно, что румынские войска из Бессарабии не будут никогда эвакуированы. Доказательство тому тот факт, что во время моего правления не только не была отозвана ни одна часть из Бессарабии, но численность войск даже увеличилась вдвое – до 8 дивизий! – и продолжалась оккупация на юге и на севере Бессарабии».
Как продолжается и сегодня румынская политико-идеологическая оккупация Республики Молдова.
https://ava.md/2016/03/21/hronika-ob-yavlennoy-okkupacii/
Как продолжается и сегодня румынская политико-идеологическая оккупация Республики Молдова.
https://ava.md/2016/03/21/hronika-ob-yavlennoy-okkupacii/