Комментарии пользователей (774)
https://youtu.be/ND4WFYp4iz8?t=930 А. Фурсов: " В 1967 году мы прошли точку буферизации и стали отходить от социалистического образа жизни"
Для внесения раздоров в отношения между различными группами людей (подобно слогану "разделяй и властвуй") были развиты конкретные методы. Предательство и обман в политике получили оправдание и преподносятся как положительные ценности. Также были развиты принципы извлечения выгоды из конкретных ситуаций. Политические убийства, устранение оппонентов, концлагеря и геноцид — всё это является продуктом политических систем, находящихся на уровне первичной интеграции (т.е. психопатии).
https://ru.sott.net/article/2118-ponerologiya-chast-1-lobachzhevskiy-i-istoki-politicheskoy-ponerologii#
https://ru.sott.net/article/2118-ponerologiya-chast-1-lobachzhevskiy-i-istoki-politicheskoy-ponerologii#
Такой кровавой войны история ещё не знала. Эх! Если бы мои родители были мудрее, и переехали бы не в Бельгию, а в Тартарию, которая тогда называлась Россией! Ведь в Тартарии:
- Все граждане страны от рождения имеют одинаковые права на землю и природные ресурсы. Продажа земли там запрещена, все леса, реки и озёра государственные, а всё что в них растёт и водится, принадлежит всем в равной мере и без ограничений. Содержимое недр так же принадлежит каждому гражданину Тартарии, и с первого дня рождения у каждого формируется личный счёт, куда перечисляются средства от доходов, полученных от продажи нефти, газа, и других полезных ископаемых.
http://alexandrafl.livejournal.com/196196.html
- Все граждане страны от рождения имеют одинаковые права на землю и природные ресурсы. Продажа земли там запрещена, все леса, реки и озёра государственные, а всё что в них растёт и водится, принадлежит всем в равной мере и без ограничений. Содержимое недр так же принадлежит каждому гражданину Тартарии, и с первого дня рождения у каждого формируется личный счёт, куда перечисляются средства от доходов, полученных от продажи нефти, газа, и других полезных ископаемых.
http://alexandrafl.livejournal.com/196196.html
https://razboiulpentrutrecut.wordpress.com/2017/05/02/%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b1%d0%b5%d1%81%d1%81%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%b1%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%be-%d0%b2%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b0-%d0%b2-1940-%d0%b3%d0%be%d0%b4/
В результате решения бессарабского вопроса Советский Союз получил территорию площадью 50 762 кв. км с населением 3776 тысяч человек, и 2 августа VII сессия Верховного Совета СССР приняла закон об образовании Молдавской ССР и включении в состав УССР Северной Буковины и трёх уездов Бессарабии на черноморском побережье. В результате действий Советского Союза в июне 1940 года была восстановлена советско-румынская граница по рекам Прут и Дунай, установленная ещё решением Берлинского конгресса 1878 года. Бессарабия была освобождена от румынской оккупации и воссоединилась с СССР.
В результате решения бессарабского вопроса Советский Союз получил территорию площадью 50 762 кв. км с населением 3776 тысяч человек, и 2 августа VII сессия Верховного Совета СССР приняла закон об образовании Молдавской ССР и включении в состав УССР Северной Буковины и трёх уездов Бессарабии на черноморском побережье. В результате действий Советского Союза в июне 1940 года была восстановлена советско-румынская граница по рекам Прут и Дунай, установленная ещё решением Берлинского конгресса 1878 года. Бессарабия была освобождена от румынской оккупации и воссоединилась с СССР.
Дочитал всё с удовольствием!!История великолепная,с местными оттенками,с невероятными приключениями даже не верится ,но страна у нас с её жителями - сказочная..Было бы правдой..
Оруэлл в 1945 году в притче «Звероферма». Он описал технологию – народ не доволен монархом, находится старейшина, который указывает всем путь – революцию, происходит переворот, к власти приходят правдорубы, которые искренне заинтересованы в развитии, все начинают строить справедливое общество, однако, есть те, кто гребёт больше под себя. Они же и обвиняют правдорубов в измене и захватывают власть при молчаливом согласии большинства. В итоге свиньи-либералы под прикрытием социальных лозунгов расхищают народное имущество, устанавливают имперскую диктатуру, объединяются со свиньями – либералами из других стран, при этом народ терпит лишения и унижения. В этом смысле прав был Хрущёв, когда говорил: «Американская свинья и советская, я убеждён, что они могут вместе сосуществовать»[32] (1959 год). Конечно, в конце народ вновь восстаёт против несправедливости. Однако, такой сценарий может повторяться долго, либо вообще привести к катастрофе, если народ не воспитывать и не развивать интеллектуально. Мыслителям разных стран не хватило времени на выкристализовывание идеи социализма. Критика Оруэлла была своевременна, но она не была донесена до народных масс, тем более он не предложил рецепт, а как может быть по-другому? Обычно Оруэлла выставляют как ярого критика СССР, но в его критике, как показала практика, определённо было рациональное зерно. Была описана угроза, к чему приводит революция животных, которых некому направлять. В реальности либералы захватили власть и медленно убили Советы, тем самым попросту дискредитировав недоформулированную и недовоплощённую идею социализма.
Целесообразно сделать замечание о том, что если уж в России вновь придут к власти махровые либералы, то тогда всему человечеству хана – местные свиньи-либералы выжмут всё. Обнуление полное гарантировано всем без исключения, внешнему миру тоже – без возможности дальнейшего восстановления. После развала Советов, Россия откатилась назад и движется по сценарию прошлого. На дворе монархия. Путин был царём – миротворцем, который уберёг страну от распада. Но сегодня к фактической власти пришли военные, которые стали показывать зубы; сейчас на многих ключевых должностях в стране «либеры», которым всё до лампочки, лишь бы карман или сейчас это виртуальный счёт был полон бабла. Их недалёкий девиз – «распилим всё». Рискуем наступить на те же самые грабли и мы – Россия, и всё мировое сообщество. Если в 1917 году эгоисты-либералы придумали аналог, как надуть весь мир, то страшно подумать, что придёт им в голову, когда они сядут за кормушку завтра? Тем более имея современные виртуальные возможности…
http://center-si.com/analitics/kultura-kak-biznes-ne-vsem-no-dlya-kazhdogo/
Целесообразно сделать замечание о том, что если уж в России вновь придут к власти махровые либералы, то тогда всему человечеству хана – местные свиньи-либералы выжмут всё. Обнуление полное гарантировано всем без исключения, внешнему миру тоже – без возможности дальнейшего восстановления. После развала Советов, Россия откатилась назад и движется по сценарию прошлого. На дворе монархия. Путин был царём – миротворцем, который уберёг страну от распада. Но сегодня к фактической власти пришли военные, которые стали показывать зубы; сейчас на многих ключевых должностях в стране «либеры», которым всё до лампочки, лишь бы карман или сейчас это виртуальный счёт был полон бабла. Их недалёкий девиз – «распилим всё». Рискуем наступить на те же самые грабли и мы – Россия, и всё мировое сообщество. Если в 1917 году эгоисты-либералы придумали аналог, как надуть весь мир, то страшно подумать, что придёт им в голову, когда они сядут за кормушку завтра? Тем более имея современные виртуальные возможности…
http://center-si.com/analitics/kultura-kak-biznes-ne-vsem-no-dlya-kazhdogo/
Скарлат от гръцкото скарлатос "червен"
Към същата тема:
Москва. Юни. Подвално помещение в сграда под снос. Трима мъжа играят на карти и пият. На предният план двама младежи шетат-нещо готвят за ядене. От портативният приемник се чува музика на Е. Дога. В момента тя се прекъсва и дикторът започва новините със следното съобщение: «Сегодня в Москву с официальным визитом прибывает президент Республики Молдова…
Мъжете и младежите насочват вниманието си към радиото, набяват звука
…Как нам стало известно, основная тема переговоров-проблема нелегального трудоустройства и пребывание молдавских граждан на территории России и, особенно в Москве, где по неофициальным данным их около 300 тысяч…»
http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/-nelegalite-pesa.html
Москва. Юни. Подвално помещение в сграда под снос. Трима мъжа играят на карти и пият. На предният план двама младежи шетат-нещо готвят за ядене. От портативният приемник се чува музика на Е. Дога. В момента тя се прекъсва и дикторът започва новините със следното съобщение: «Сегодня в Москву с официальным визитом прибывает президент Республики Молдова…
Мъжете и младежите насочват вниманието си към радиото, набяват звука
…Как нам стало известно, основная тема переговоров-проблема нелегального трудоустройства и пребывание молдавских граждан на территории России и, особенно в Москве, где по неофициальным данным их около 300 тысяч…»
http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/-nelegalite-pesa.html
Информация
о деятельности ЗСП"Тараклия" на 1.12.2001г.
Закон о ЗСП "Тараклия" был принят 19 февраля 1998г.
ЗСП"Тараклия" расположен на территории 36 га. Инженерная инфраструктура (вода, газ, электричество), производственные площади- 6,4 кв.м, подъездные пути жд Кишинев-Рени
На 1.12.2001 зарегистрировано 13 резидентов с видами деятельности:
Производство -9
Финансовое сотрудничество- 1
Охранные услуги-1
Транспортные- 1
Оптовая торговля-1
Объём инвестиций в ЗСП"Тараклия" по существующим проектам равен 19,245 млн. USD.число новых рабочих мест -1100
На 1.12.2001г. освоено:
Инвестиций - 106 млн. леев, создано рабочих мест-290, перечислено в местный бюджет-583 тыс. леев.
Построен завод "Сантек" по производству керамической плитки (пуск январь 2002г.)
Реализован первый этап строительства винзавода "Продуктимпекс".
Смонтировано оборудование для завода ООО "НЕРУД".
Осуществлено проектирование обустройства территории ЗСП"Тараклия".
Отдел информации Администрации ЗСП"Тараклия"
о деятельности ЗСП"Тараклия" на 1.12.2001г.
Закон о ЗСП "Тараклия" был принят 19 февраля 1998г.
ЗСП"Тараклия" расположен на территории 36 га. Инженерная инфраструктура (вода, газ, электричество), производственные площади- 6,4 кв.м, подъездные пути жд Кишинев-Рени
На 1.12.2001 зарегистрировано 13 резидентов с видами деятельности:
Производство -9
Финансовое сотрудничество- 1
Охранные услуги-1
Транспортные- 1
Оптовая торговля-1
Объём инвестиций в ЗСП"Тараклия" по существующим проектам равен 19,245 млн. USD.число новых рабочих мест -1100
На 1.12.2001г. освоено:
Инвестиций - 106 млн. леев, создано рабочих мест-290, перечислено в местный бюджет-583 тыс. леев.
Построен завод "Сантек" по производству керамической плитки (пуск январь 2002г.)
Реализован первый этап строительства винзавода "Продуктимпекс".
Смонтировано оборудование для завода ООО "НЕРУД".
Осуществлено проектирование обустройства территории ЗСП"Тараклия".
Отдел информации Администрации ЗСП"Тараклия"
https://ok.ru/video/239358316971?fromTime=96
Подземные ходы Измаила
Подземные ходы Измаила
Картина 3
Декорация от първата картина. Комшийски лаф.
- Чухте ли ? Иван избягал е от полицията, а пък Павлю от болницата?
- А ми де се скри Антон? Също е избягал в Одес.
- Как тъй е избягал? Единият брат-жа го затварят в тюрмата, другият-в болницата, а той жа бяга?
- Вие, какво? Не знаете Антон? Той тук всичките чорбаджии знае и те него. Бутна някоя пара на полицията, някоя на дохтурите и вече са изгубиха нейде в Украйна. Гаче те са първите…Цели сюрии с овци прекарват .
- А ми сетне?
- Кво сетне?
- Налит трябва да се върнат. Иван работа има, семейство. Хазяйство…
- А че какво, като има? Малко ли мъже забягнаха в Русия? Там си намират жени, пускат пичове…Ако има съвест-изпраща пари, ако не-не.
- А ми Павлю?
- Павлю за нищо не е виновен. Жа посиди малко у сестра си. И там има дохтури. Жа оздравее и жа се върни. Голяма работа!
- Да не остане и той там…
- Да остава. Не е той първи, не е последен…
- Не. Аз тъй не ща! Кво тогава остава на нас? Да лягаме и да мрем? Няма кой шега да подхвърле, да ни събира, да ни помага. Сичкият живот в нашата майла покрай Павлю се върти. И децати ни покрай него израстнаха…Някой път тъй ти дотегне : колко може да са седи в двора? Идеш при него. Уж на шега, жа те подхвани, жа подаде един чай, жа каже две-три приказки и душата ти фръкна..Ква е тае магия у него?
- Вземи си някой дядо и гледай го!
- О-о-о! Притрябвал ми е дядо! И де си видяла дядовци? Сега измират още млади. Трябва ми тае бела- на умрело да се харча! Ай, ги, Димитройца, три мъжа зарови. Такива пари изхвърли…Можеше и стенка да си купи.
- За какво й стенка, ма? Има два юргана оръфани.. Стенка й трябва.
- А каква файда от мъж? Барем да се мокаетни, нещо в двора да внесе…а пък то. Саде да има кой да хърка .
- Все пак-жива душа. Инак можеш да полудееш в празна къща. По-рано внуци ни водеха да ги гледаме. Пълна майла с дечерлуга! А сега? Също на едно голямо гробище живем.
- Въх! Ай, го-те са. Карат!
- Не е, ма. Това не е антоновата машина. Да не си кьорава? Неговата е «Тойота» и с багажник отгоре. О-о-о! Тае машина още по-красива! Французска- «Renault»! Също Антон търсят…неговите другарчета, хайдамаци някакви!
Чува се автосигнал. Лафът е готов да се пръсне.
- Ама, гледайте-жена кара!
Колата спира. От нея излиза млада, модна жена с тъмни очила. Наближава комшиите. Те настръхват.
- Buno zia ! Добър ви ден!
Дамата сваля очилата.
- Мариино?! Бря, хич не те познахме! Боже! Каква си издокарана! Красива! Кой жа те познае? Саде по гласа.
Комшиите се изпреварват да я прегръщат, целуват, галят
- Я, седни малко със нас да те погледаме, да те се порадваме. То все едно в къщи у Павлю няма никой.
- А къде е Павел?
- С Антон и Иван. Се заметоха в Одес за някакви работи.
- Странно. Още вчера му се обадих и той не ми каза…
Марина изважда мобилника, но комшиите я отговарят
-Хайде, ма, Мариино. Жа успеете да се видите. Нека ние малко да те поразгледаме. Седни, ей, тука. Изпий си малко винци. Може и в Италия има вино, ама нашия зайбер, нали знаеш…
Марина поема чешката с вино и развълнувано говори
- Да ви дава господ много здраве! Както исках-тъй стана. По пътя си мечтаях, като
вкарам в нашата майла, да ви заваря да седите тук на лаф…Хайде, наздраве! …Боже! Сърцето ми фръкна! Чино Колювице, това от вашето ли е вино? Grazio! И още мечтаех да попеем. Много ми домъчня за българско…нашо
Марина запява « Никой не ме пита, какво имам на сърцето…» Жените подхващат. Пристигат още комшии. Дойде и Ванката с аккордеона. След известно време, внезапно Марина започва да плаче. Изпъром с усмивка, а сетне се разрева.
- Маринче, мале! Какво стана, ма? Уж такава весела беше…
- Нищо страшно. Това сърцето й плаче.
След малко Марина се успокоява
- Аз сама не разбрах, защо тъй стана. Като ми текнаха тее пусти сълзи. Гаче вътре в гърдите ми още някой живее. Нивга такова не съм изпитвала.
- Нищо, нищо . Тва душата ти се върна на място. Ти там си на чуздо място…се със свито сърце. Хай, разкажи ни, как прекара тези години и със приказката жа си изкараш теготията.
- Да, да…Павел също тъй ми казваше, но то по телефона може ли много да кажеш? От какво да начена?...ако помните, как ми беше тежко. Сама в чуздо село. Заплата никаква. Хубаво, че Павел ме взе на квартира и попаднах в вашата…нашата майла. Както помните, напозичах от един бюлюк хора пари и със едни артисти заминах за Италия. По пътя се запознах със две учителки също тръгнали за Европа. Стигнахме до Париж , се разделихме с артистите. Учителките ме купиха билет до Рим, а сами тръгнаха за Португалия. Аз останах сама . И , уж, Париж! Мъгла, студено, къщята сиви, хората чузди, език не зная. Помислих си: « Де на майната си си тръгнала? Там у нас вече топличко, всичко цъфти…вие сте се събрали тук до Павлювите порти на лаф»… Като се разревах и се плоснах право в едно кише на гарата. През едно време сещам се, че някой ме тупа по рамото : « Девушка, девушка!». Дорде ми хрумна, че гъльчат на руски. Повдигам глава, гледам-две момчета. Се разбрахме. Те ме познали, че съм съветска по якето. Такива якета било шиели саде в Тамбов, а ние, казват, сме оттам. Намериха ми спътници-едни жени от Украйна и ме испратиха в Рим. Там жените наскоро намериха човека, който ме среща и се сбогувах с тях. Този човек ме докара в един богат дом, където станах бавачка на две деца: момченце и момиченце. Майка й умря от лейкемия, белокровие. Баща им-архитектор. Много зает човек. Леко-полеко се усвоих. Децата ме обикнаха. Аз ги уча на руски, те мене на италиански и тъй се минаха две години. Контракта изтече и трябваше да се завръщам… Ама оние деца като ревнаха. Заключиха вратата и наредиха на баща си, а че, ако няма да ме вземе за жена, те обявяват безсрочна голодовка…
Той, горкият, изпъром се слиса. Пре тези години той дори не ме е виждал. Все командировки, работа…Там хората страшно много държат за службата си. Загубиш ли я-смрът. Тук пък, като стана бунт, баща им, гаче се събуди: ме поразгледа тъй. Сетне ме хвана за ръката и я…целувна. Децата!!! Чак до тавана заскачаха, крещят..Viva mamino…mamino! Прегръщат ни, пеят. Франческо, баща им, подир това два пъти ме води в ресторан и, накрая, ми подари този пръстен…
- А ми…?
- Не. Той е човек деликатен, интеллигентен. Той чака аз сама да осъзная, че вече не съм слугиня, зависима във всичко…През малко време той ме предложи да стана негова сениора- жена.
- И ти?
- Аз?...Не знам.
- Как не знаеш? Щастието ти е в ръцете и ти не знаеш?!
- Аз реших да се посъветвам с Павел.
- За какво ти е неговият съвет? Той си кара своят живот, ти –своят.
- То уж тъй, а ма малко не е тъй.
- А ми тае машина италианеца ли ти я купи?
- Тя не е моя. Това е подарък на Павел.
- На Павлю?!
- Да. Бащата на Франческо тежко заболя от една много рядка болест. Никой не знаеше, как да се лекува. Нещо като проказа. Аз случайно по телефона се изказах на Павел за дядото. През малко време Павел изпраща с една жена настойка от млечка, кърска дъвка и магарешки бодил. Такава болест се срящала в Афганистан, и Павел научил рецепта, когато там служил. Дядото се оправи дотолкова, че направо искаше самичък да дойде на гости и да благодари своя спасител. Едва го умирихме. Казах му, че ще закарам Павел при него. Тогава той купува ей това «Рено» и ми заръча да го докарам на Павел. В посолството всичко е уредено. Остана Павел да вземе справка в полицията.
- Ама остана саде справка да вземи в полицията!
- Защо ли? Павлюн нивга не имал проблеми с полицията.
В улицата вкарва полицейка кола.Комшиите инстинктивно се трупат около Марина. От полицейската кола излизат Борис и Серджиу.
Б- Какво сте се струпали тук гаче лалугери? Чий е тази машина?
М- Моя.
- Марино! Какими судьбами?
Прегръщат се
Какво се случи? Ти си плакала?
- От радост плаках,че ви виждам всичките…
- В Италия няма ли кого да гледаш?
- И там има…но там все няма кога…
- Няма комшии, лаф…
- Да, да. Именно това ми липсваше. А ти от служба ли си идваш?
- Не. К сожалению я нахожусь при исполнении служебных обязанностей и вынужден произвести в доме Павла обыск.
- Боре! Стига се принасяй! Вече си побелял и все се шегуваш. Хайде по-добре да се почерпим за нашата среща. Аз, между другото, такъв подарък ти докарах!
- К сожалению я пока подарок принять не могу. Я не шучу, Марина Васильевна. Тут имел место инцидент…С участием Павла Петровича
- Какой инцидент, Боре? Аз нищо не знам!
- Ну, в общем…вот ордер на обыск.
- Ордер? Павел, что ли, совершил преступление?
- Нет. Он, как раз, пострадавший. Но поскольку все случилось в его дворе, необходимо провести обыск.
- А если я буду протестовать?
- А причем здесь вы?
- А при том, что я хозяйка в этом доме.
- Во-первых, сопротивление работникам полиции карается законом, а во-вторых, хозяйкой может быть только законная супруга Койчева Павла…
- А я и есть законная супруга Павла Петровича и сейчас позвоню прокурору. А если вы будете настаивать, то буду звонить в итальянское посольство. Я гражданка Италии и без моего адвоката обыск вы проводить не будете.
Марина подава паспорта на Борис. Той чете:
- Супруг…Койчев Павел
Комшиите слисани от чутото започват да се шушукат. Борис демонстративно къса ордера. Полковникът Серджиу се спуща върху Борис
- Что ты наделал, майор? Ты соображаешь, что ты натворил? Ты пойдешь под трибунал …за содействие преступникам. Ты…
- Не тъкайте мне, домнул колонел! Вот моё удостоверение, вот ключи от кабинета и сейфа…вот мое табельное оружие. Я больше в полиции не служу…
Борис сваля полицейският картуз и го слага на главата на аккордиониста. Настъпва зловеща тишина.
С- Ты, что ли, чокнулся?! У вас все здесь, в этой улице чокнутые! Йоги, понимаешь ли! Вы все будете лечиться в психбольнице! Я вам это устрою!
Изведнъж се чува автосигнал. Всички се обръщат на звука
- Антон! Иван! Тате! Павлюн! Павлюн! Ура-а!
Звучи музика и песен на Челентано. Комшиите обстъпват персонажите на драмата. Помагат на Павел да се премести в къщи. Антон и Иван се разбират с полковника, Ванко аккордиониста свири нещо народно.Участниците на сцената бавно преминават в двора.
Занавес
Декорация от първата картина. Комшийски лаф.
- Чухте ли ? Иван избягал е от полицията, а пък Павлю от болницата?
- А ми де се скри Антон? Също е избягал в Одес.
- Как тъй е избягал? Единият брат-жа го затварят в тюрмата, другият-в болницата, а той жа бяга?
- Вие, какво? Не знаете Антон? Той тук всичките чорбаджии знае и те него. Бутна някоя пара на полицията, някоя на дохтурите и вече са изгубиха нейде в Украйна. Гаче те са първите…Цели сюрии с овци прекарват .
- А ми сетне?
- Кво сетне?
- Налит трябва да се върнат. Иван работа има, семейство. Хазяйство…
- А че какво, като има? Малко ли мъже забягнаха в Русия? Там си намират жени, пускат пичове…Ако има съвест-изпраща пари, ако не-не.
- А ми Павлю?
- Павлю за нищо не е виновен. Жа посиди малко у сестра си. И там има дохтури. Жа оздравее и жа се върни. Голяма работа!
- Да не остане и той там…
- Да остава. Не е той първи, не е последен…
- Не. Аз тъй не ща! Кво тогава остава на нас? Да лягаме и да мрем? Няма кой шега да подхвърле, да ни събира, да ни помага. Сичкият живот в нашата майла покрай Павлю се върти. И децати ни покрай него израстнаха…Някой път тъй ти дотегне : колко може да са седи в двора? Идеш при него. Уж на шега, жа те подхвани, жа подаде един чай, жа каже две-три приказки и душата ти фръкна..Ква е тае магия у него?
- Вземи си някой дядо и гледай го!
- О-о-о! Притрябвал ми е дядо! И де си видяла дядовци? Сега измират още млади. Трябва ми тае бела- на умрело да се харча! Ай, ги, Димитройца, три мъжа зарови. Такива пари изхвърли…Можеше и стенка да си купи.
- За какво й стенка, ма? Има два юргана оръфани.. Стенка й трябва.
- А каква файда от мъж? Барем да се мокаетни, нещо в двора да внесе…а пък то. Саде да има кой да хърка .
- Все пак-жива душа. Инак можеш да полудееш в празна къща. По-рано внуци ни водеха да ги гледаме. Пълна майла с дечерлуга! А сега? Също на едно голямо гробище живем.
- Въх! Ай, го-те са. Карат!
- Не е, ма. Това не е антоновата машина. Да не си кьорава? Неговата е «Тойота» и с багажник отгоре. О-о-о! Тае машина още по-красива! Французска- «Renault»! Също Антон търсят…неговите другарчета, хайдамаци някакви!
Чува се автосигнал. Лафът е готов да се пръсне.
- Ама, гледайте-жена кара!
Колата спира. От нея излиза млада, модна жена с тъмни очила. Наближава комшиите. Те настръхват.
- Buno zia ! Добър ви ден!
Дамата сваля очилата.
- Мариино?! Бря, хич не те познахме! Боже! Каква си издокарана! Красива! Кой жа те познае? Саде по гласа.
Комшиите се изпреварват да я прегръщат, целуват, галят
- Я, седни малко със нас да те погледаме, да те се порадваме. То все едно в къщи у Павлю няма никой.
- А къде е Павел?
- С Антон и Иван. Се заметоха в Одес за някакви работи.
- Странно. Още вчера му се обадих и той не ми каза…
Марина изважда мобилника, но комшиите я отговарят
-Хайде, ма, Мариино. Жа успеете да се видите. Нека ние малко да те поразгледаме. Седни, ей, тука. Изпий си малко винци. Може и в Италия има вино, ама нашия зайбер, нали знаеш…
Марина поема чешката с вино и развълнувано говори
- Да ви дава господ много здраве! Както исках-тъй стана. По пътя си мечтаях, като
вкарам в нашата майла, да ви заваря да седите тук на лаф…Хайде, наздраве! …Боже! Сърцето ми фръкна! Чино Колювице, това от вашето ли е вино? Grazio! И още мечтаех да попеем. Много ми домъчня за българско…нашо
Марина запява « Никой не ме пита, какво имам на сърцето…» Жените подхващат. Пристигат още комшии. Дойде и Ванката с аккордеона. След известно време, внезапно Марина започва да плаче. Изпъром с усмивка, а сетне се разрева.
- Маринче, мале! Какво стана, ма? Уж такава весела беше…
- Нищо страшно. Това сърцето й плаче.
След малко Марина се успокоява
- Аз сама не разбрах, защо тъй стана. Като ми текнаха тее пусти сълзи. Гаче вътре в гърдите ми още някой живее. Нивга такова не съм изпитвала.
- Нищо, нищо . Тва душата ти се върна на място. Ти там си на чуздо място…се със свито сърце. Хай, разкажи ни, как прекара тези години и със приказката жа си изкараш теготията.
- Да, да…Павел също тъй ми казваше, но то по телефона може ли много да кажеш? От какво да начена?...ако помните, как ми беше тежко. Сама в чуздо село. Заплата никаква. Хубаво, че Павел ме взе на квартира и попаднах в вашата…нашата майла. Както помните, напозичах от един бюлюк хора пари и със едни артисти заминах за Италия. По пътя се запознах със две учителки също тръгнали за Европа. Стигнахме до Париж , се разделихме с артистите. Учителките ме купиха билет до Рим, а сами тръгнаха за Португалия. Аз останах сама . И , уж, Париж! Мъгла, студено, къщята сиви, хората чузди, език не зная. Помислих си: « Де на майната си си тръгнала? Там у нас вече топличко, всичко цъфти…вие сте се събрали тук до Павлювите порти на лаф»… Като се разревах и се плоснах право в едно кише на гарата. През едно време сещам се, че някой ме тупа по рамото : « Девушка, девушка!». Дорде ми хрумна, че гъльчат на руски. Повдигам глава, гледам-две момчета. Се разбрахме. Те ме познали, че съм съветска по якето. Такива якета било шиели саде в Тамбов, а ние, казват, сме оттам. Намериха ми спътници-едни жени от Украйна и ме испратиха в Рим. Там жените наскоро намериха човека, който ме среща и се сбогувах с тях. Този човек ме докара в един богат дом, където станах бавачка на две деца: момченце и момиченце. Майка й умря от лейкемия, белокровие. Баща им-архитектор. Много зает човек. Леко-полеко се усвоих. Децата ме обикнаха. Аз ги уча на руски, те мене на италиански и тъй се минаха две години. Контракта изтече и трябваше да се завръщам… Ама оние деца като ревнаха. Заключиха вратата и наредиха на баща си, а че, ако няма да ме вземе за жена, те обявяват безсрочна голодовка…
Той, горкият, изпъром се слиса. Пре тези години той дори не ме е виждал. Все командировки, работа…Там хората страшно много държат за службата си. Загубиш ли я-смрът. Тук пък, като стана бунт, баща им, гаче се събуди: ме поразгледа тъй. Сетне ме хвана за ръката и я…целувна. Децата!!! Чак до тавана заскачаха, крещят..Viva mamino…mamino! Прегръщат ни, пеят. Франческо, баща им, подир това два пъти ме води в ресторан и, накрая, ми подари този пръстен…
- А ми…?
- Не. Той е човек деликатен, интеллигентен. Той чака аз сама да осъзная, че вече не съм слугиня, зависима във всичко…През малко време той ме предложи да стана негова сениора- жена.
- И ти?
- Аз?...Не знам.
- Как не знаеш? Щастието ти е в ръцете и ти не знаеш?!
- Аз реших да се посъветвам с Павел.
- За какво ти е неговият съвет? Той си кара своят живот, ти –своят.
- То уж тъй, а ма малко не е тъй.
- А ми тае машина италианеца ли ти я купи?
- Тя не е моя. Това е подарък на Павел.
- На Павлю?!
- Да. Бащата на Франческо тежко заболя от една много рядка болест. Никой не знаеше, как да се лекува. Нещо като проказа. Аз случайно по телефона се изказах на Павел за дядото. През малко време Павел изпраща с една жена настойка от млечка, кърска дъвка и магарешки бодил. Такава болест се срящала в Афганистан, и Павел научил рецепта, когато там служил. Дядото се оправи дотолкова, че направо искаше самичък да дойде на гости и да благодари своя спасител. Едва го умирихме. Казах му, че ще закарам Павел при него. Тогава той купува ей това «Рено» и ми заръча да го докарам на Павел. В посолството всичко е уредено. Остана Павел да вземе справка в полицията.
- Ама остана саде справка да вземи в полицията!
- Защо ли? Павлюн нивга не имал проблеми с полицията.
В улицата вкарва полицейка кола.Комшиите инстинктивно се трупат около Марина. От полицейската кола излизат Борис и Серджиу.
Б- Какво сте се струпали тук гаче лалугери? Чий е тази машина?
М- Моя.
- Марино! Какими судьбами?
Прегръщат се
Какво се случи? Ти си плакала?
- От радост плаках,че ви виждам всичките…
- В Италия няма ли кого да гледаш?
- И там има…но там все няма кога…
- Няма комшии, лаф…
- Да, да. Именно това ми липсваше. А ти от служба ли си идваш?
- Не. К сожалению я нахожусь при исполнении служебных обязанностей и вынужден произвести в доме Павла обыск.
- Боре! Стига се принасяй! Вече си побелял и все се шегуваш. Хайде по-добре да се почерпим за нашата среща. Аз, между другото, такъв подарък ти докарах!
- К сожалению я пока подарок принять не могу. Я не шучу, Марина Васильевна. Тут имел место инцидент…С участием Павла Петровича
- Какой инцидент, Боре? Аз нищо не знам!
- Ну, в общем…вот ордер на обыск.
- Ордер? Павел, что ли, совершил преступление?
- Нет. Он, как раз, пострадавший. Но поскольку все случилось в его дворе, необходимо провести обыск.
- А если я буду протестовать?
- А причем здесь вы?
- А при том, что я хозяйка в этом доме.
- Во-первых, сопротивление работникам полиции карается законом, а во-вторых, хозяйкой может быть только законная супруга Койчева Павла…
- А я и есть законная супруга Павла Петровича и сейчас позвоню прокурору. А если вы будете настаивать, то буду звонить в итальянское посольство. Я гражданка Италии и без моего адвоката обыск вы проводить не будете.
Марина подава паспорта на Борис. Той чете:
- Супруг…Койчев Павел
Комшиите слисани от чутото започват да се шушукат. Борис демонстративно къса ордера. Полковникът Серджиу се спуща върху Борис
- Что ты наделал, майор? Ты соображаешь, что ты натворил? Ты пойдешь под трибунал …за содействие преступникам. Ты…
- Не тъкайте мне, домнул колонел! Вот моё удостоверение, вот ключи от кабинета и сейфа…вот мое табельное оружие. Я больше в полиции не служу…
Борис сваля полицейският картуз и го слага на главата на аккордиониста. Настъпва зловеща тишина.
С- Ты, что ли, чокнулся?! У вас все здесь, в этой улице чокнутые! Йоги, понимаешь ли! Вы все будете лечиться в психбольнице! Я вам это устрою!
Изведнъж се чува автосигнал. Всички се обръщат на звука
- Антон! Иван! Тате! Павлюн! Павлюн! Ура-а!
Звучи музика и песен на Челентано. Комшиите обстъпват персонажите на драмата. Помагат на Павел да се премести в къщи. Антон и Иван се разбират с полковника, Ванко аккордиониста свири нещо народно.Участниците на сцената бавно преминават в двора.
Занавес
так статью написал,вроде как, Алан Стоев из Канады?
Нека се върнем на речника, който успях да съставя. Тук просто няма как да се даде обяснение за всяка дума, това означава да се представят около 600 страници, а блоговата платформа, която ползвам не дава тази възможност. Поради тази причина, сега давам само един списък, сравнение на древната реч на Орфей с тази от съвремието ни. След време ще представя не само сравнение на всяка тракийска дума със сродната й от старогръцки, латински, санскрит, литовски, немски и т.н., но ще посоча от чия работа съм взел въпросната тракийска дума, кой стар автор я е споменал и т.н.
http://sparotok.blogspot.md/2017/01/600.html
http://sparotok.blogspot.md/2017/01/600.html
Как Коля из Тараклии метелил соперников.
https://www.facebook.com/petar.mihov.77/videos/339962902832511/
https://www.facebook.com/petar.mihov.77/videos/339962902832511/
Интересно что значит Скарлат
РАБОЧАЯ ГРУППА ПО СОХРАНЕНИЮ БОЛГРАДСКОГО РАЙОНА ПОДВЕЛА ИТОГИ РАБОТЫ ЗА ГОД
28 декабря состоялось итоговое заседание рабочей группы Болградского районного совета по административно-территориальной реформе «Регион», в ходе которого была обсуждена эффективность проведенных в 2016 году мероприятий.
Главным итогом года можно считать то, что 23 декабря 2016 г. на сессии Одесского областного совета сельские громады Болградского района не были включены в перспективный план формирования территорий громад и сохранены в нынешнем статусе. До этого на ноябрьской сессии облсовета также было принято решение оставить села и Болградский район в целом без изменений.
Это - результат работы районного совета, рабочей группы, общественных организаций, депутатов всех уровней, народных депутатов Украины.
//www.facebook.com/panoramabolgrad/posts/1055928417852140:0
28 декабря состоялось итоговое заседание рабочей группы Болградского районного совета по административно-территориальной реформе «Регион», в ходе которого была обсуждена эффективность проведенных в 2016 году мероприятий.
Главным итогом года можно считать то, что 23 декабря 2016 г. на сессии Одесского областного совета сельские громады Болградского района не были включены в перспективный план формирования территорий громад и сохранены в нынешнем статусе. До этого на ноябрьской сессии облсовета также было принято решение оставить села и Болградский район в целом без изменений.
Это - результат работы районного совета, рабочей группы, общественных организаций, депутатов всех уровней, народных депутатов Украины.
//www.facebook.com/panoramabolgrad/posts/1055928417852140:0
Беляев был натурой очень живой, любознательной, талантливой: рано пристрастился к чтению (особенно его увлекали книги про путешествия и приключения, фаворитом же был Жюль Верн), самостоятельно выучился играть на скрипке и на рояле. А ещё он грезил полетами: в детстве предпринимал попытки взлететь, привязав к рукам веники, прыгал с крыши с зонтом. В одной из таких попыток он упал с крыши сарая и серьезно повредил спину.
https://nstarikov.ru/club/73816
https://nstarikov.ru/club/73816
Браво Ваньо!!! Много си добър в писането. Радвам се, че и в театъра, и в обществото също си ако не първи то един от първите!!!!!!!!! Чест и слава!!!!!!!!!!!!