Картина 1 Болград Къщата на Стефан Панов. Из стаята шета слугинята Тодорка. Неделя е. Чуват се звънците на болграшкият събор. Обажда се комшийката.
К: Тодорке! Тук една жена ви дойде. Пита за Лимпи. (към жената) Флявай, ма! Кво толкова се стискаш?
Влиза селска жена, облекана със шарен кюрк, с дисаги. Тя е най-голямата сестра на Олимпии и Павел Панови-Уляна.
У: Аз съм от Шоп Тараклий. Неска сме на пазар и се отбих да видя Лимпи и Павльо. Аз съм тяхната сестра, отколе не сме са виждали…и те не са довадали в Тараклий. Как ли тук прекарват, горките? Без майка, без баща…( нажелява се)
Т: Кво толкова им береш кахър? Живи-здрави са момчетата. Олимпии вече се учи в Букурещ. Сега е на ваканция. Той отиде да срещни Павел от гимназията. Почакай ги. Съблечи се. У: Оф! Няма га, май да чакам. Нашия заръча да се обърна накушия. Вече се свечерява…дорде стигнем… Т: Че не можете ли у нас да пренощувате? Място имаме. У: Не! Не можем. Един бюлюк добитък и гадини…трябва да се нахранят…Кой ли иде?
Влиза Стефан Панов. Уляна му целува ръка.
С: Бре-ей! Кой ни дошъл на гости? Улянка! Как сте там, в Руското Царство- в Тараклий? Аз тук. в Болград вече румънец ставам. Защо не се събличаш? Васил де те чака? Няма какво! Ще останете у нас! Колко години не сме се виждали? Две, три?! У: Откакто сте в Румъния. Чухме че не били рахат. И, кяр ни беше малко изстрах да дойдем, бумага трябваше да вадим от старостата. Тае пуста граница… кой ли я дурдисал тук да разделят народа ни? По-рано, дойде ли неделя-де отиваме? На пазар в Болград. Весело време беше. Сега, гледам, хората се в земета гледат. Не се виждат чийшийци, троенци, пандаклийци..Какво ли е станало? Казват, че много нашенци се дигнали в Русия. Оф, чичо, хич не ме харесва времето. Все ми се чини, че голяма война жа има. Отколе врънкам на нашия: « Впрягай каруцата и да идем в Болград да видим нашите. Той все се инатеше, ама сетне тръгнахме. Сега кой знай, как псува…Въх! Лимпи! О: Како! (целува ръката й) У: Мале, че си пораснал! Га щях да те позная?! Вече цял ерген си станал за женене. Имаме в майлата кдна мома-Неда. Жа те сватувам. Стига тва учене-прибирай се в Тараклий! Бате ти, Димитър как се прибра …учител е сега в село. И ти тъй направи. Той чичо е лесен. По-учен човек от него няма, ама за една булка в къщи да доведе, акъл не му стига. Ей! Не се черви толкоз! Шегувам се. Тичай на пазара и извикай бате ти, Васил, че жа има какво сетне да ми яде джегеря и да таралосва цял път. А ми Павльо що се бави? О: Той се отби на пазара за халвички. У: Бря! Аз съм ви взела и халвички, и ковричета…Баба ти, Кина ви изпрати сушени дзардзалий. Помниш ли я? Тя се си спомня, как сте крали от тяхната фидана. Как ви гонила с мотиката чак до Ботьовия геран…Наместник съм опекла, кървавица. Хай, да те почерпя от нашето винце. Сръбни, да имаш повече кръвчица, да се поизчервиш. О: Како, аз вино не пия! У: Въх! Как не пиеш? Брей, братче, то бива ли тъй? Да знаеш от мене, че без ройно винце и люто миюнче човека вейне! Хайде, моето момченце, сръбни си! А тъй, моето братче! Да те дава Господ здраве!...Тю-ю! Нашия се сурне! В: А, ма! Ти като дойдеш в Болград и се забраваш! Гаче майка си се заровила тук! У: Хайде, хайде-не врънкай! По-хубаво, виж, какъв ерген съм надирила. Това е наш род-Пановски! Все са учени хлапета! Не като твойте: саде аргати. Чичо, я да сложим една софра! С: Улянке, защо да не минем в гостната? У: Не, не! Аз не ми привира да се катеря по вашите столове и маси. Тук да сложим софрата. Жа хапнем малко, жа се почерпим и толкоз. Като ви видях здрави и читави, душата ми се отпусна и на сърцето ми отлекна. А я, Лимпе, кажи ми на какво ви учат из школите? «Ень, цвей, дрей»?
Олимпии, заразен от природната енергетика и жизненност на сестра си, декламира патриотическо стихотворение за България.
В: Е, България си е България. Била едно време. Ний да си гледаме кефа. Земица имаме, добитък…Кво трябва още на човека? У: Радост му трябва, Василе! Да му фърчи душата. Да не става самичък на говедо!
Уляна запява и всичките подхващат песента. И-и-и! Време е да се фаштаме дърмите. Ти, Василе, гледам,май клепеш. Хайде, ставаме!
Прощават се. Изпращат тараклийците. В стаята се връщат Олимпии и чичо му. Под впечатленито от срещата Стефан взема от полицата един български емигрантски вестник и рецитира, напечатаното в него стихотворение.
О: Чичо, ти защо си останал тук, в Болград? Имаш такъв авторитет! Имаш един бюлюк познати и приятели в Русия… С: Да. Моите бивши началници-министри и приятелите са в Петербург, Одеса. Мога да отида и там на голяма служба, но аз оставам тук и сами не зная ясно, какво ще правя…ама Болград не напущам. Оттук ще тръгнем да освобождаваме България. Това време ще настъпи по-скоро, отколкото ние си представаме сега. Знаеш ли какво каза дядо ти Пано на баща ти, когато умираше, пребит от башибозуците? « Умра ли аз- един ден да не се бавиш тук. Оставяй всичко на леля си Мария, вдигай се и върви в Бессарабия. Заклевам ви, дето и да ходите, квото и да правите-България да не забравяте! Русите пак жа дойдат. Тръгнат ли към Балкана, тръгвайте и вие с тях…Ако русите закъснеят, вместо вас с тях да тръгнат синовете ви и внуците…» О: Какво сетне стана с дядо? С: През няколко дена той почина. Баща ти пристига в Болград, при мен. Аз му помогнах да се настани в Шоп Тараклий. О: Ако България скоро ще бъде освободена, ти ще изпълнеш ли заповедта на дядо? С: Да. А ми ти? О: Не знам. България за мен е една мечтана, но непозната земя. Защо да не си живеем тук, в Бесарабия ? Това нали е новата ни родина. С: Родината- това не е само територията, на която си се родил. Това още е идеалът и символът на кръвното и духовното ни единение…и не саде с живите, но и с мъртвите, с героите на нашият народ…с неговите царе, пророци, закрилници. О: Добре, но ако твоят народ не разделяя твоите идеали и постъпки? Или не ги разбира? Къде е тогава Родината? С: В сърцето е…То ще ти подскаже къде е. Тук, в Бессарабия, живот за нас няма да има.. Ние, българите, сме вмъкнати в една голяма, геополитическа провокация. Ето, Русия отслабна и дойдоха румънци. Сетне пак ще се върне Русия, но и на нея не й трябва население с българско самосъзнание. Тя иска от нас да станем…русские мужики. И за руснаците, и за румънци ние сме трън в очите, сме чужденци. Всеки народ трябва да си има своя къща-държава. Горко на ония, които я нямат! О: И къде ще е нашата къща? С: Нашата къща-държава е срутена, но в паметта на будните българи е жива старата България. Не сме най-долните в Европа: и държава сме имали, царе прочути, словото Христово сме дали на Света. О: Това съм го чувал и чел! Но сега къде са храбрите и великите българи?!.. Да, чичо, длъжен съм да те кажа нещо важно. С: Слушам. О: В Букурещ аз се запознах с някой друг от българите-емигранти, патриоти…Накратко казано, аз съм член на Българския Революционен Комитет. Аз съм много благодарен за твоите грижи…но не виждам смисъл да оставам в Болград. С: Ти искаш да тръгнеш с Ботев? Пауза О: Откъде знаеш? С: Моето служебно положение, като съветник на префекта, позволява ми да следя дирите на твоите новите другарчета: Каравелов, Цанков, Паничерски, Пеев и, най- много на Ботев. О: С какво той не те харесва? С: Той е страшен човек, моето дете. Той е жив факел от саможертвенност, омраза и обич. Той може да освети пътят на другите, но пламъкът му е смъртоносен за околните…Той ще ви изгори! О: Ако можеш, изкажи се по-ясно. С: По-ясно ? Христо е един патриот-авантюрист и романтик. За него животът е героичен роман, който той сами иска да го напише и да изиграе в него главната роля. Запомни ми думите: Христо Ботев ще стане национален герой и скоро ще загине според поредната си безразсъдна авантюра, но това нито на миг няма да приблизи срока на Освобождението. О: Христо, може би, е единствени, който ни напомня, че сме българи…че трябва да имаме собственно достойнство. С: Съгласен съм. Но кой чете неговите вестници? Саде шепа студенти, като тебе, хъшовете из румънските кръчми и руската тайна полиция. Освен достойнството народът има инстинкт за самосъхраняването, който не позволява на всеки да хвърле мотиката и да грабне пушката. Ботев и Левски не могат да разберат, че Освобождението на България не е възможно със провоцирането на вътрешни размирици. Драмата е в това, че и Европа, и Русия ламтят за нашите исторически земи и българските патриоти са поддържани от тях до, само им известни, предели. Когато целта ще е постигната, патриотите ще бъдат изолирани или ликвидирани. Освобождението е по-сложен и многослоен процесс, и за него повече се нужни не революционери-терористи, а образовании, профессионално подготвени хора, които ще поемат на плещите си устройството на новата България, когато му дойде времето. Без такива хора политическата свобода е едно бълнуване. Именно по тази причина болграшката община предложи твоята кандидатура за следване…в Париж. Инженер по строителството на мостове. Твоето място е там- в световният център на културата, а не в румънските кръчми. О: Как в Париж?! Вие приехте решение без да питате моето мнение ! С: Общинският Съвет те избра за отлични успехи в гимназията и училището. Ако ти ще се откажеш, румънското министерство ще набута свой човек и Болград, и България ще изпуснат шанса да имат европейски образован човек. На тебе ли да разправям, как нашите неграмотни хора страдат от безсъвестните чиновници и продажните депутати? Засега ти си надеждата на бесарабските българи, Олимпе. Стефан бащински прегръща Олимпии, галя го. Звучи хорово изпълнение на възрожденска песен.
Картина 2
Париж
Латински квартал. Звучи музика съответна на епохата. По сцената се разхождат парижани, студенти. По авансцената време от време пробягва вестникарче и се провиква: « Последните новини! Възстанието в България е потушено! Османската Порта закри границата! България е залята с христианска кръв! Последните новини!». Появилия се на сцената, модно облекан господин запира вестникарчето и нахално грабва вестника от ръката му. Това е Минковски- бесарабец, комерсант.
В: Мсье! Как вие мислите, докога ние, европейците ще търпим тези издевателства? Знаете ли, че турците за 500 години се изклали 60 милиона българи, и сега остават само 5 милиона! Ние, французите, спасяваме дивите урдечки, а пък цял народ няма кой да спаси! Месье! Това за нас нали е позор?! Жалко , че аз нямам пари. Отколе щях да съм на Балканите. Тези турци аз бих щял да ги късам с зъбите,
М: Мисля, че ти веднага ще останеш без зъби, и тогава каква полза ще има от тебе…без зъби?! В: Аз знаех, че Вие, именно, така ще ми отговорите. Вие сте един пъзльо! Ви е изстрах да останете без зъби? За какво Ви са? Да захапите някоя дамска буза ли? Ах, французите само за това ни бива! М: Лъжеш! Ти забрави коммунарите. В: Не барайте коммунарите! Аз говоря за Вас-за богаташите, които забравят за всичко, освен парите и жените. М: Този път ти каза истината. Само, че аз нямам никакво отношение към богатите французи. Аз, изобщо, не съм французин. Аз съм българин. В: Ох! Извинявайте, мсье! Защо веднага не казахте?! Аз…аз.. М: Имаш възможност да ми помогнеш. В: Готов съм, мсье! М: Знаеш ли къде живеят студентите-българи? В: Знам. Кого да повикам? М: Панов Олимпий. Кажи му, че го чака човек от Бессарабия. В: Ясно, мсье. Дръжте ми вестниците. Можете да почакате, ей в онае беседка.
Музиката менява съдържанието си. « Публиката» се трансформира в студенческа группа българи, която посряща пратеник от Букурещския Революционен Комитет. Той е докарал «Политическа програма», отразяваща решението на Народния Събор, и която трябва да се преведе,и да се разпространи по парижските вестници. Важността на заданието, студенческия темперамент и необузданност, модната по онова време «революционност», създават атмосферата на политическа сходка или «маёвка»: пламенна, политизирана риторика, рецитиране, песни и безкраен оптимизъм. Едновременно с пристигането на куриера, се внася щанд, на който са налепени плакати «Свобода или смърт», «Боже пази България», триколор с лъв и т.п. Изнасе се кръгла маса, столче, на което сяда О. Панов- организаторът и преводач. Чете първият тезис:
О: « Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция» Започва полемика: - Каква Конституция?! Какво те дрънкат? Нашият народ е още див и неграмотен…живее заедно с козите по колибите. - Но и французите по-рано не са били по-важни! - Французите винаги са имали своя аристокрация, търговци, генерали…А какво имаме ние, българите? - В Северната България черкезите третират нашият народ, в Тракия- турците, в градовете-гърците! - Черкезите трябва да се изпъдят! Турците-също! И тогава да се мисли за българска държава. О: Нищо подобно! Когато ние искаме независима държава, която ще има свое правителство, своя войска- всичко в ръцете си, то било срамота 5 милиона българи да се страхуват от 200 хиляди черкези. Сега те се страшни, защото властта е турска. В една независима България черкезите ще мирясат, както и турското население и гръцкото. Ако се оставим да се правят само някакви формални реформи, без България да получи независимост, тогава-да. Тогава българското население ще е терроризирано. - Кой ще управлява тази «независима» България? Овчарите и пъдарите ?! - И как ще извоюваме независимостта? С голи ръце? Вбягва един възбуден студент С: Господа! Важна новина! «Московские ведомости»: 29 октября Его Высочество Император Александр II заявил, что если Турция добровольно не улучшит положение подвластных ей православных народов, то Россия заставит её это сделать силой…» - У-ра-а! Спонтанно младежите запяват «Марсилиеза», сетне минават на «Българиьо». Един студент се качва на масата, взема триколора и размахвайки с него рецитира: «Стани, стани, юнак балкански!...», другите маршируват около масата. Сетне заиграват хоро-строго и насърчително. Влиза вестникарчето, жестикулира. Хорото спира.
В: Кой от вас е Олимпий Панов? О: Аз съм. Какво има? В: Вас ви очаква един човек от Бессарабия. О: Добре, тръгваме.
«Манифестацията» се пръска. Затемнение. Олимпий излиза на авансцената, където го чака Минковски.
О: Здравей! Много те прилича да продаваш вестници! М: (предавайки вестниците на вестникарчето ) Когато България стане свободна, жа продавам вестници на болграшкия пазар. Имаш хабер от болграшката община: те докарах стипендията за три месеца. Примарията ме прати. Вади плик А това е…много ти здраве от кака ти Уляна. О: Парите повече не ми трябват. М: Как тъй?! О: Сега е време да бъдеш войник, е не инженер. Чете ли? Стяга се опълчение в Кишинев. М: За какво ти е това опълчение? Ние сме бесарабци. Нито ти, нито аз не сме стъпвали на Балкана. На кого ние там трябваме? О: На кого трябваме ли? На дядо ми. Той искаше ние, внуците, да се върнем и да направим България свободна. Аз си дадох клетва, като Васил Левски: изпъром свободно Отечество, а пък сетне и патките да пася. М: Вие, учените винаги си мътите главата с калпави измислици и затова накрая оставате без глава.. Ай, го, сега ти чети! Ботев го издават своите-българите. Колко години той ходи по бесарабските села и подкокоросваше младоците да скачат мрещу турците! Де са сега? Гонят ги из горите гаче зайци. О: Ти затва ли се досурна? Да ме опяваш и да чуя какъв си благоразумен? Мязаш на вуйчо си: ние го избираме за депутат, а той се продава на румънските чорбаджии. По негова вина и болграшката гимназия остава без земя. Няма го Христо, и няма кой да отворе очите на хората и да видят, как се търгува с доверието, с родолюбието. Или по- твоему това са интелигентски измислици? Защо аз да се връщам в Болград? Да служа инженер, да градя мостове и да правя пътища за полза на твоят вуйчо и неговите румънски покровители? Моето учение свърше. Прощавай! Адью!
Звучи набат (бият камбани). От всичките страни на сцената се събират български патриоти и пеят хорова песен от епохата на Освобождението. Същевременно зад пеещите, се установява декора за третата картина. Тази част на представлението може да продължи със стихове, песенни попури и т.п. След 10-15 минута отново бият камбаните и известяват за Русинският бунт. Сцената опустява, а декора посочва, че тя се трансформира в затвор-«Мантовата гробница». Дикторски текст: След Освобождението българското правителство на Стефан Стамболов отказва сътрудничество и покровителство на Царска Русия и се обръща за помощ към Европа. Группа български офицери-русофили се опитват да направят държавен преврат, но техният заговор е разкрит и те са арестуване. Олипий Панов пристига от Румъния в Русе за да се намеси и предоврати трагедията, но също е арестуван.
Дунай Неожиданно объявился Пол. Видимо, по своим, штирлицким каналам он узнал о моём пребывании в Кишиневе, где я подыскивал прораба для стройки в Кагуле.
Дельфинарий Снова включили фантазию, и вскоре шефу было явлено письмо, в котором сообщалось, что некая израильская фирма имеет образцы , как раз, таких материалов, которые собирались разрабатывать и получать в лаборатории «Нордштерн».
Дания Даже в самых своих разнузданных мечтаниях о путешествиях в другие страны Дания никогда мои мысли не занимала. Также, как скажем, Ирландия или Исландия. Всё там, по-моему, блёкло, скучно и пасмурно.
