Комментарии пользователей (775)
Сейчас я в МО, г. Реутов
Anna Maleshkova
При нас, в село Валя - Пержа е невестулка. Смята се, че когато тя се появи в двора стопанството го чакат вести, по - скоро лоши. Трябва да и се хвърли парче месо за да бъде милостлива. В село Маладово преди години се появи на покрива на съседната къща невестулка. Цялата махала я гледаше със интерес и съжаление към нас, защото тя скачаше на земята по дърветата в нашия двор и отново се изкачваше на покрива на съседите. Като начало се изгуби петелът. Намерихме го без глава, тялото му беше абсолютно непокътнато. Невестулката не се плашеше от хората, обратното, гледаше ни от високо с интерес. Други загуби нямахме, но се изгуби стопанинът на фамилията. Почина съпругът ми. Съседите дружно повярваха, че тя идва да предупреждава хората за нещо лошо, което ще се случи в техния живот. Иди, че не вярвай след тази случка.
При нас, в село Валя - Пержа е невестулка. Смята се, че когато тя се появи в двора стопанството го чакат вести, по - скоро лоши. Трябва да и се хвърли парче месо за да бъде милостлива. В село Маладово преди години се появи на покрива на съседната къща невестулка. Цялата махала я гледаше със интерес и съжаление към нас, защото тя скачаше на земята по дърветата в нашия двор и отново се изкачваше на покрива на съседите. Като начало се изгуби петелът. Намерихме го без глава, тялото му беше абсолютно непокътнато. Невестулката не се плашеше от хората, обратното, гледаше ни от високо с интерес. Други загуби нямахме, но се изгуби стопанинът на фамилията. Почина съпругът ми. Съседите дружно повярваха, че тя идва да предупреждава хората за нещо лошо, което ще се случи в техния живот. Иди, че не вярвай след тази случка.
Дмитрий Балтажи
При нас в Твардица на невестулка казваме "Байнува булка". За да запази домашните животни и птици от байнувта булка моята майка слагаше в обора една вехта хурка превързана с червена нишка. И наистина нямаше загуба. Самсаря едруго - той е по голям и по безхитростен. Струва да му научиш пътеката и той лесно се лови на капан. Имам опит. Байнувта булка е по дребна. И при нас има същи отзиви, както в разказа на г-жа Манолова: тя преде на конете гривата, прави злини, ако не е почитат или я прогонват...
При нас в Твардица на невестулка казваме "Байнува булка". За да запази домашните животни и птици от байнувта булка моята майка слагаше в обора една вехта хурка превързана с червена нишка. И наистина нямаше загуба. Самсаря едруго - той е по голям и по безхитростен. Струва да му научиш пътеката и той лесно се лови на капан. Имам опит. Байнувта булка е по дребна. И при нас има същи отзиви, както в разказа на г-жа Манолова: тя преде на конете гривата, прави злини, ако не е почитат или я прогонват...
Българското самосъзнание на гагаузите в България е категоричен факт – толкова категоричен, че оспорването или поставянате му под съмнение по принцип води до обида от страна на самите хора. По-различно стоят нещата при гагаузите в днешните държави Молдова и Украйна, които, въпреки тесния досег с голямата общност на бесарабските българи, в продължение на повече от век са поставени в друга обществено-политическа среда, която им диктува специфичен път на развитие. Както стана дума, тяхната „гагаузизация“ е дълъг процес на относително отдалечаване от вековното българско самосъзнание, протичащ под въздействието на различни фактори – чуждата власт с вечното правило „разделяй и владей“, обособяването в собствени селища и относително хомогенна среда, израстването на местен елит, интелигенция, случаите на скрити или явни противоречия с местния бесарабски български елит и т.н., и т.н. При това изграждането на гагаузко самосъзнание, по едни или други причини, е насърчавано от руските, румънските и съветските власти в продължение на десетилетия. Не на последно място са културните и политически влияния както от страна на Турция, така и на тюркоезичните републики в състава на бившия СССР. Въпреки всичко, независимо от създаването на гагаузка идентичност сред българите тюркофони в днешните държави Молдова и Украйна, въпросът за генезиса на „гагаузкото“ у българите гагаузи остава открит. Игнорирането на българите и България при изследването на тази тематика е не само неправомерно, но и ненаучно." https://bulgarianhistory.org/proizhod-na-gagauzite/
Речь идет о кладе периода позднего бронзового века, вошедшем в мировую науку под названиями Бородинский или Бессарабский. Такое название объясняется тем, что найден он был в каменоломнях у села Бородино, которое в тот момент (1912 г.) входило в состав Аккерманского уезда Бессарабской губернии. https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/kak-drevnie-bessarabcy-s-pobeditelem-minotavra-voevali-62faa7496991f30ae93ee6b5?fbclid=IwAR39k-NDsdc4TkJh_07nNwvxG0KJhPpdVQE90iGJH_MBsyKps2TeT9uCRs8
Вова Медников был лепшим другом Вити Шаган. А где сейчас вы живёте?
Мой брат, Медников Владимир, тоже играл в футбол и был в команде Тараклии во времена Робсона. А чтоб Тунанов играл, я не помню....
През 2019 г. се срещнах с една от верните помощнички на Маруся Костова при превода и в цялостната организация по пребиваването на фестивала в Балчик на състава от гагаузкото село Казаклия, Чадърлунгски район, Молдова. Това беше Зинаида Головчук, с моминска фамилия Боева, която през 1976 г. се омъжва в българското с. Нови Троян, разположено отново в Бесарабия, но в нейната украинска част, в сегашния Болградски район.
И така, заживявайки в българско село, Зина научава езика (от комшийката през пътя, баба Степаница) и както самата тя се изрази – скоро става българка. Когато синовете й са още малки, тя отива на гости в родната Казаклия, а там чува от баща си, който си играел с децата, да им припява следната детска залагалка: "Хоро, хоро пипиляна. Твойта риза до коляна". Зина споделя, че баща й пеел това стихче, но сам не разбирал за какво става дума, просто го е чул от някъде... Чул или пък го е запомнил? Навярно от предците си!?
И ето на – най-вероятно случай на запазена следа от предишно българоезичие у гагаузите, останала в говора им, преповтаряна, но вече неразбираема... Не е ли това повод да се замислим, защо пък тези коло 150 000 души гагаузи в Молдова и Украйна, които освен всичко останало (близки и родни нам обичаи, традиции, музика), нямат друга прародина, а само и единствено България, откъдето тръгват преди 200 години, заедно с българоезичните си събратя, днес трябва да срещат откази за българско гражданство?!
И така, заживявайки в българско село, Зина научава езика (от комшийката през пътя, баба Степаница) и както самата тя се изрази – скоро става българка. Когато синовете й са още малки, тя отива на гости в родната Казаклия, а там чува от баща си, който си играел с децата, да им припява следната детска залагалка: "Хоро, хоро пипиляна. Твойта риза до коляна". Зина споделя, че баща й пеел това стихче, но сам не разбирал за какво става дума, просто го е чул от някъде... Чул или пък го е запомнил? Навярно от предците си!?
И ето на – най-вероятно случай на запазена следа от предишно българоезичие у гагаузите, останала в говора им, преповтаряна, но вече неразбираема... Не е ли това повод да се замислим, защо пък тези коло 150 000 души гагаузи в Молдова и Украйна, които освен всичко останало (близки и родни нам обичаи, традиции, музика), нямат друга прародина, а само и единствено България, откъдето тръгват преди 200 години, заедно с българоезичните си събратя, днес трябва да срещат откази за българско гражданство?!
В края на речта ми, произнесена по времето на Извънредното събрание на българите на Република Молдова (от 6 юли 2022 г.), прозвучаха следните думи: „Нашият и вашият глас заедно правят сила”. И ето днес можем да бъдем сигурни, че нашите гласове не останаха като „гласове на викащите в пустинята”. Днес, на заседанието на Правителството на Република Молдова, беше решено да се изключи Тараклийският държавен университет „Григорий Цамблак” от списъка на университетите, които трябваше да бъдат ликвидирани чрез поглъщането им от други големи кишиневски университети (Проект на Правителството на Република Молдова: https://gov.md/…/attachmen…/subiect-15-nu-462-mec-2022_0.pdf; Заседание на Правителството: https://www.youtube.com/watch?v=asDISVNX2Bk).
Ние, българите показахме за пореден път, че само заедно можем да защитим правата си. Днес всички защитихме едно от нашите национални културни средища – Тараклийския държавен университет. Това трябва да стане като ярък пример, как в бъдеще с един порив, използвайки потенциала на общноста, трябва да се борим за истината. Днес тази истина беше на наша страна. Но не трябва да спираме дотук, Тараклийският държавен университет трябва да стане още по-силен и привлекателен за студентите. Надяваме се, че в най-скоро време Република Молдова и Република България, чрез преговори и след публични консултации с българската общественост в Молдова, ще стигнат до ново междуправителствено споразумение относно Тараклийския университет.
Благодарим на всички, които от първия ден се включиха в борбата за запазването на това висше учебно заведение в Тараклийския район, сред които са: администрацията на Тараклийския район и на населени места от района, обществените и културни организации на българите от Република Молдова, Украйна и България, преподавателския състав и студенти (настоящи и бивши) на ТДУ, Посолството на Република България в Република Молдова, министър-председател в оставка Кирил Петков (който е имал телефонен разговор с президента на Молдова по въпроса), Антоанета Цонева, председател на Комисията по политиките за българите извън страната, Правителството на Република България и неговите структури: Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Народното събрание на България, депутат Костадин Костадинов („Възраждане”), български депутати в Европейските структури, депутат Ангел Джамбазки, Русенския университет „Ангел Кънчев”,
Дружеството за приятелство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец”, Асоциацията на българите по света и всички хора с добро сърце. Специални благодарности испращаме на Президента на България г-н Румен Радев, който се отзова на призива, изпратен от Извънредното събрание на българите на Република Молдова (от 6 юли) и вече на следващия ден проведе телефонен разговор с Президента на Република Молдова. Благодарим и на Президента ни – г-жа Мая Санду, а също така и на представителите на Правителството на Република Молдова и Министерството на образованието и изследванията, а и редица депутати от Парламента, които чуха и приеха нашите стремежи, молбата на гражданите на държавата, която е наш общ дом.
Моля да ме извенете, ако някой съм испуснал днес, но уверявам ви, че Историята никого няма да забрави....
Иван ДУМИНИКА, доктор на историческите науки,
Ние, българите показахме за пореден път, че само заедно можем да защитим правата си. Днес всички защитихме едно от нашите национални културни средища – Тараклийския държавен университет. Това трябва да стане като ярък пример, как в бъдеще с един порив, използвайки потенциала на общноста, трябва да се борим за истината. Днес тази истина беше на наша страна. Но не трябва да спираме дотук, Тараклийският държавен университет трябва да стане още по-силен и привлекателен за студентите. Надяваме се, че в най-скоро време Република Молдова и Република България, чрез преговори и след публични консултации с българската общественост в Молдова, ще стигнат до ново междуправителствено споразумение относно Тараклийския университет.
Благодарим на всички, които от първия ден се включиха в борбата за запазването на това висше учебно заведение в Тараклийския район, сред които са: администрацията на Тараклийския район и на населени места от района, обществените и културни организации на българите от Република Молдова, Украйна и България, преподавателския състав и студенти (настоящи и бивши) на ТДУ, Посолството на Република България в Република Молдова, министър-председател в оставка Кирил Петков (който е имал телефонен разговор с президента на Молдова по въпроса), Антоанета Цонева, председател на Комисията по политиките за българите извън страната, Правителството на Република България и неговите структури: Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Народното събрание на България, депутат Костадин Костадинов („Възраждане”), български депутати в Европейските структури, депутат Ангел Джамбазки, Русенския университет „Ангел Кънчев”,
Дружеството за приятелство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец”, Асоциацията на българите по света и всички хора с добро сърце. Специални благодарности испращаме на Президента на България г-н Румен Радев, който се отзова на призива, изпратен от Извънредното събрание на българите на Република Молдова (от 6 юли) и вече на следващия ден проведе телефонен разговор с Президента на Република Молдова. Благодарим и на Президента ни – г-жа Мая Санду, а също така и на представителите на Правителството на Република Молдова и Министерството на образованието и изследванията, а и редица депутати от Парламента, които чуха и приеха нашите стремежи, молбата на гражданите на държавата, която е наш общ дом.
Моля да ме извенете, ако някой съм испуснал днес, но уверявам ви, че Историята никого няма да забрави....
Иван ДУМИНИКА, доктор на историческите науки,
Это фото тараклийских старшеклассников школы №2 сделано когда мне было 10 лет. Однако мы так уважали их, что знали их в лицо и по именам. Вот теперь, спустя 60 лет я почти всех узнал: самый колоритный, с характерной болгарской внешностью Иван Киосе, ныне еще работает конструктором авиадвигателей в г. Жуковский. Благодаря такому старшему, советскому поколению удалось спасти Россию и "отматывать назад". В заднем ряду Шурик Балтаков-веселый, добрый парень и отличный гимнаст, далее будущий директор школы Тунанов и рядом, преподаватель физики-Груняш. В центре, постриженный налысо-отец Олега Косых- Анатолий.Его брат Сергей Косых (Робсон) был знаменитым вратарём. Здесь же Слава и Саша Рожновы, моя соседка Тамара Челарская.
В советской историографии такое административно-территориальное разграничение Бессарабии считалось безальтернативным: ведь в центральной части междуречья преобладало молдавское население, а на юге и севере — славянское. Однако анализ содержания советской прессы свидетельствует о том, что был вполне реален и иной статус этого региона. А именно его включение в состав Украины целиком.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/kak-kishinev-edva-ne-stal-ne-stal-ukrainskim-62c075398891784cf0b3d6dc?fbclid=IwAR1Fby1m9_y06LESIejpY5QxEyxACorDDkjsAxQt6K4h-tiVAo7ImSJBY1s
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/kak-kishinev-edva-ne-stal-ne-stal-ukrainskim-62c075398891784cf0b3d6dc?fbclid=IwAR1Fby1m9_y06LESIejpY5QxEyxACorDDkjsAxQt6K4h-tiVAo7ImSJBY1s
Я жила во дворе той самой парикмахерской, а мой папа даже какое то время работал в фотоателье... Танасов Иван Васильевич, позже он работал в доме быта, и мама там же, Людмила Григорьевна Танасова... Во двор вела маленькая тропинка между парикмахерской и музыкальной школой... Я помню променад молодых болгарский по мостовой в разноцветных платьях, очень колоритно, а описали вы всё так талантливо, что детство вспомнила!!!
Реакция Бухареста на сводки из Бессарабии 28 июня свидетельствуют о том, что столь стремительный обвал всех государственных институтов королевства в регионе шокировал румынское руководство.
За исключением населённых пунктов на Днестре, которые первые встретили Красную Армию, Румыния утратила контроль над бессарабской территорией и инфраструктурой ещё до подхода советских войск. Кишинёв фактически контролировался ВРК с утра 28 июня, а части Красной Армии достигли его лишь поздно вечером. В Придунайский край советские войска проникли лишь 29-30 июня, когда там, в целом, уже победило восстание.
Июньские события в Бессарабии 1940 г. имеют много общего с «бархатными» революциями в восточноевропейских странах, произошедшими спустя 50 лет.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/bessarabiia-1940-cvetnaia-revoliuciia-pod-krasnym-flagom-62bafdd7f5537f0b52f9f5e6?fbclid=IwAR3Q8yqF6yhHFdekAaZBAs342U4ejXUP5MSJXrtNIA8B_1mj3HO_-rzruxE
За исключением населённых пунктов на Днестре, которые первые встретили Красную Армию, Румыния утратила контроль над бессарабской территорией и инфраструктурой ещё до подхода советских войск. Кишинёв фактически контролировался ВРК с утра 28 июня, а части Красной Армии достигли его лишь поздно вечером. В Придунайский край советские войска проникли лишь 29-30 июня, когда там, в целом, уже победило восстание.
Июньские события в Бессарабии 1940 г. имеют много общего с «бархатными» революциями в восточноевропейских странах, произошедшими спустя 50 лет.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/bessarabiia-1940-cvetnaia-revoliuciia-pod-krasnym-flagom-62bafdd7f5537f0b52f9f5e6?fbclid=IwAR3Q8yqF6yhHFdekAaZBAs342U4ejXUP5MSJXrtNIA8B_1mj3HO_-rzruxE
Очень интересно читать и "следовать" за автором по интересным местам Тараклии, вспоминая своё детство и юность
ФЕРДИНАНД l - масон от Малтийския орден
Масони от Малтийския орден, са насърчили цар Фердинанд, да атакува Чаталджа за да превземе Цариград.
Атакуваме столицата на Османската империя, а дори нямаме числен състав да я окупираме!!!
Това е извън споразуменията с Великите сили за Балканската война - и Николай ll не ни е виновен за нищо! Не той разпали последвалата безсмислена Междусъюзническа война и не той разцепи изградения Балкански съюз.
•••••••••••••••
През октомври 1912 г. масони от ложата на Малтийския орден са насърчили българския цар Фердинанд да наруши договореностите с Великите сили и да тръгне да превзема Цариград - ход, довел до безсмислени човешки загуби във войската и отнел стратегическото предимство на България в Балканската война.
Обещавали му да възстанови Византийската империя със столица Константинопол, а той да се възкачи на престола като византийски император.
Всъщност, интригата и целите са били, да се разруши изграждащия се проруски Балкански съюз на православните държави, преди началото на ПСВ.
В последно време в този контекст излизат все по-любопитни документи от архивите на Великобритания, Гърция, Сърбия, че и от турски архиви.
От тях става ясно, че българският владетел Фердинанд, както и държавните глави на Турция, Гърция, Сърбия и Румъния са били членове на едни и същи масонски ложи.
В тях са членували и младотурците, а връзката им със Синедриона - евреите Гелфанд, Жиботински и Троцки, е станала ясна.
Фердинанд Кобургготски е членувал в Малтийския орден и е бил пряко подчинен на Великия майстор на тази ложа - краля на Гърция Константин.
Друг интересен факт, който изскочи от прашасалите архиви, е, че бабата на Фердинанд - Мария Антоанета, е принцеса Фон Кохари.
Тя е дъщеря на Франц Йосиф, принц Кохари - покатоличен унгарски евреин, който е бил един от най-богатите хора в Европа.
Той си купува благородническата титла, също като „барон” Ротшилд.
Самият внук, Симеон Сакскобургготски в интервю пред израелското списание „Фар” потвърждава еврейската линия в рода си.
Не е случаен фактът, че дълго време в семейното имение - замъка „Кобург”, се е укривал евреинът Адам Вайшоп, идеолог на масоните илюминати, контролирани и финансирани от Синедриона чрез банкерите Ротшилд.
През есента на 1912 г. Балканската война е в разгара си, но нашите не спират до Одрин, където свършва православното население, а по заповед на Фердинанд войските ни продължават на юг.
На 29 октомври 1912 г. Турция иска примирие, но
Фердинанд скрива този факт
от своите генерали и от съюзниците, а военните действия продължават.
Фердинанд дори заповядва да му се докара от Търново сребърната каляска с четири бели коня, с която се венчали с царица Елеонора през 1908 г. Така той иска победоносно да влезе в Цариград с доспехите на византийски император, ушити във Виена. И всичко това е, поредната му лъжа за пред обществото, защото и той самият знае, че няма как да превземе и окупира Цариград, няма с какво!
Въпреки, че вече в цяла Европа го нарича Лисицата, той извършва "фатални грешки" и издава безумни заповеди, граничещи с престъпления.
В края на 1912 г. при достигане на позициите около Чаталджа, само на 40 км от покоите на султана, той отхвърля новото предложение на турците за мир при много изгодни за България условия.
Този отказ отново изненадва българските генерали - достигнати са основните цели на войната по присъединяване на българските земи в Тракия, а повече на юг, родните ни войски работа нямат.
Дори и да влезем в Истанбул, ние нямаме числения състав да окупираме града.
МИРЪТ БИ ДАЛ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ВОЙСКА В МАКЕДОНИЯ, А НЕ ДА СЕ ОСТАВЯ ПОВЕЧЕ ОТ 5 МЕСЕЦА БЕЗ БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ.
По това време армията ни е с много висок дух - само 8000 са жертвите, а стопанството на България е непокътнато.
На 4 ноември 1912 г. обаче Фердинанд заповядва атака на силно укрепените турски позиции, в които са съсредоточени голяма част от имперските войски.
Резултатът е 25 000 български жертви
изтощаване на армията, удължаване на войната с 5 месеца, през които съюзниците гърци и сърби се укрепват в Македония. Въпреки това безсмислие на Фердинанд, сключеният на 30 май 1913 г. в Лондон мир, е много добър за нас.
Турция отстъпва на съюзниците всичко на запад и на север от линията Мидия - Енос. България се разширява до 179 999 кв. км, които никой не оспорва - наши са плодородните южни земи на Източна Тракия, Беломорието и Егейска Македония. Имаме само една спорна зона със сърбите във Вардарска Македония от около 15 000 кв. км, но за това е предвиден арбитраж на руския цар.
На 16 юни 1913 г., без да се консултира с правителството и Народното събрание, Фердинанд решава да сплаши сърби и гърци и заповядва на две наши армии да настъпят на запад и на юг.
Разбира се, Румъния и Турция се намесват и България се оказва сама срещу четири държави. Макар и непобедена, армията е принудена да капитулира.
В края на юли 1913 г. идва катастрофалният Букурещки договор, който дава началото на Първата национална катастрофа.
Губим Източна Тракия, Егейска и Вардарска Македония, както и Южна Добруджа.
Равносметката е над 400 000 избити българи - мирно население и войници.
Над 250 000 бежанци се стоварват на изнемощялата вече българска икономика.
Тъжната истина е, че
безумните престъпления на Фердинанд
са планувани и диктувани от масонските ложи в останалите воюващи страни, както и от Великобритания.
След изтеглянето на българските войски от Одринска Тракия нашият народ преживява най-големия геноцид, извършван някога над него.
На 9 юли 1913 г. Енвер паша реокупира Одрин.
Започва масово изтребление на населението в десетки български села. Буквално е заклано населението на Булгаркьой, Лезгар, Харлагюн, Чопкьой, Търново, Ерменикьой, Чомлекьой, Ново село, Залъф и други.
На 10 юли турците влизат в Мустафа паша (дн. Свиленград). Жителите, които не успели да избягат, били събрани в салханата (кланицата) до брега на река Марица. Наредени в колона по един, те са чакали реда си да бъдат заклани като животни и хвърляни в реката.
Показателно е, че гръцкото население от Мустафа паша също се включило в кланетата и грабежите.
Турците изсекли всички дървета в околността и запалили и разрушили града, след като разбрали, че съгласно мирния договор градът остава в българските предели.
На масови убийства и палежи са подложени още селата Аладаг, Ения, Мезек, Куртулен, Деведере, Чермен. В Лозенградско 25 селища били подложени на сеч, грабежи и опожаряване.
По думите на очевидци, записани от професор Любомир Милетич, същата планирана процедура се повторила в десетки български селища в Бунархисарско, Люлебургазко, Бабаескийско, Малкотърновско, Василиковско и Ортакьойско.
И всичко това, заради военнопрестъпника Фердинанд,
Масони от Малтийския орден, са насърчили цар Фердинанд, да атакува Чаталджа за да превземе Цариград.
Атакуваме столицата на Османската империя, а дори нямаме числен състав да я окупираме!!!
Това е извън споразуменията с Великите сили за Балканската война - и Николай ll не ни е виновен за нищо! Не той разпали последвалата безсмислена Междусъюзническа война и не той разцепи изградения Балкански съюз.
•••••••••••••••
През октомври 1912 г. масони от ложата на Малтийския орден са насърчили българския цар Фердинанд да наруши договореностите с Великите сили и да тръгне да превзема Цариград - ход, довел до безсмислени човешки загуби във войската и отнел стратегическото предимство на България в Балканската война.
Обещавали му да възстанови Византийската империя със столица Константинопол, а той да се възкачи на престола като византийски император.
Всъщност, интригата и целите са били, да се разруши изграждащия се проруски Балкански съюз на православните държави, преди началото на ПСВ.
В последно време в този контекст излизат все по-любопитни документи от архивите на Великобритания, Гърция, Сърбия, че и от турски архиви.
От тях става ясно, че българският владетел Фердинанд, както и държавните глави на Турция, Гърция, Сърбия и Румъния са били членове на едни и същи масонски ложи.
В тях са членували и младотурците, а връзката им със Синедриона - евреите Гелфанд, Жиботински и Троцки, е станала ясна.
Фердинанд Кобургготски е членувал в Малтийския орден и е бил пряко подчинен на Великия майстор на тази ложа - краля на Гърция Константин.
Друг интересен факт, който изскочи от прашасалите архиви, е, че бабата на Фердинанд - Мария Антоанета, е принцеса Фон Кохари.
Тя е дъщеря на Франц Йосиф, принц Кохари - покатоличен унгарски евреин, който е бил един от най-богатите хора в Европа.
Той си купува благородническата титла, също като „барон” Ротшилд.
Самият внук, Симеон Сакскобургготски в интервю пред израелското списание „Фар” потвърждава еврейската линия в рода си.
Не е случаен фактът, че дълго време в семейното имение - замъка „Кобург”, се е укривал евреинът Адам Вайшоп, идеолог на масоните илюминати, контролирани и финансирани от Синедриона чрез банкерите Ротшилд.
През есента на 1912 г. Балканската война е в разгара си, но нашите не спират до Одрин, където свършва православното население, а по заповед на Фердинанд войските ни продължават на юг.
На 29 октомври 1912 г. Турция иска примирие, но
Фердинанд скрива този факт
от своите генерали и от съюзниците, а военните действия продължават.
Фердинанд дори заповядва да му се докара от Търново сребърната каляска с четири бели коня, с която се венчали с царица Елеонора през 1908 г. Така той иска победоносно да влезе в Цариград с доспехите на византийски император, ушити във Виена. И всичко това е, поредната му лъжа за пред обществото, защото и той самият знае, че няма как да превземе и окупира Цариград, няма с какво!
Въпреки, че вече в цяла Европа го нарича Лисицата, той извършва "фатални грешки" и издава безумни заповеди, граничещи с престъпления.
В края на 1912 г. при достигане на позициите около Чаталджа, само на 40 км от покоите на султана, той отхвърля новото предложение на турците за мир при много изгодни за България условия.
Този отказ отново изненадва българските генерали - достигнати са основните цели на войната по присъединяване на българските земи в Тракия, а повече на юг, родните ни войски работа нямат.
Дори и да влезем в Истанбул, ние нямаме числения състав да окупираме града.
МИРЪТ БИ ДАЛ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ВОЙСКА В МАКЕДОНИЯ, А НЕ ДА СЕ ОСТАВЯ ПОВЕЧЕ ОТ 5 МЕСЕЦА БЕЗ БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ.
По това време армията ни е с много висок дух - само 8000 са жертвите, а стопанството на България е непокътнато.
На 4 ноември 1912 г. обаче Фердинанд заповядва атака на силно укрепените турски позиции, в които са съсредоточени голяма част от имперските войски.
Резултатът е 25 000 български жертви
изтощаване на армията, удължаване на войната с 5 месеца, през които съюзниците гърци и сърби се укрепват в Македония. Въпреки това безсмислие на Фердинанд, сключеният на 30 май 1913 г. в Лондон мир, е много добър за нас.
Турция отстъпва на съюзниците всичко на запад и на север от линията Мидия - Енос. България се разширява до 179 999 кв. км, които никой не оспорва - наши са плодородните южни земи на Източна Тракия, Беломорието и Егейска Македония. Имаме само една спорна зона със сърбите във Вардарска Македония от около 15 000 кв. км, но за това е предвиден арбитраж на руския цар.
На 16 юни 1913 г., без да се консултира с правителството и Народното събрание, Фердинанд решава да сплаши сърби и гърци и заповядва на две наши армии да настъпят на запад и на юг.
Разбира се, Румъния и Турция се намесват и България се оказва сама срещу четири държави. Макар и непобедена, армията е принудена да капитулира.
В края на юли 1913 г. идва катастрофалният Букурещки договор, който дава началото на Първата национална катастрофа.
Губим Източна Тракия, Егейска и Вардарска Македония, както и Южна Добруджа.
Равносметката е над 400 000 избити българи - мирно население и войници.
Над 250 000 бежанци се стоварват на изнемощялата вече българска икономика.
Тъжната истина е, че
безумните престъпления на Фердинанд
са планувани и диктувани от масонските ложи в останалите воюващи страни, както и от Великобритания.
След изтеглянето на българските войски от Одринска Тракия нашият народ преживява най-големия геноцид, извършван някога над него.
На 9 юли 1913 г. Енвер паша реокупира Одрин.
Започва масово изтребление на населението в десетки български села. Буквално е заклано населението на Булгаркьой, Лезгар, Харлагюн, Чопкьой, Търново, Ерменикьой, Чомлекьой, Ново село, Залъф и други.
На 10 юли турците влизат в Мустафа паша (дн. Свиленград). Жителите, които не успели да избягат, били събрани в салханата (кланицата) до брега на река Марица. Наредени в колона по един, те са чакали реда си да бъдат заклани като животни и хвърляни в реката.
Показателно е, че гръцкото население от Мустафа паша също се включило в кланетата и грабежите.
Турците изсекли всички дървета в околността и запалили и разрушили града, след като разбрали, че съгласно мирния договор градът остава в българските предели.
На масови убийства и палежи са подложени още селата Аладаг, Ения, Мезек, Куртулен, Деведере, Чермен. В Лозенградско 25 селища били подложени на сеч, грабежи и опожаряване.
По думите на очевидци, записани от професор Любомир Милетич, същата планирана процедура се повторила в десетки български селища в Бунархисарско, Люлебургазко, Бабаескийско, Малкотърновско, Василиковско и Ортакьойско.
И всичко това, заради военнопрестъпника Фердинанд,
Отдаленным эхом установлений Александра I можно рассматривать движения за создание Гагаузской автономии в Молдавии, а также за сохранение преимущественно болгарских Тараклийского и Болградского административных районов на территории Республики Молдова и Украины. Ведь в центре их внимания были и остаются вопросы самоуправления потомков задунайских переселенцев с учетом национально-культурных особенностей.
В марте 1801 года Россию возглавил император Александр I. Его жизнь теснейшим образом была связана с Бессарабией, а одним из успешнейших предприятий стала организация массового переселения в Пруто-Днестровье болгар и гагаузов, создание на юге региона самоуправляемой провинции задунайских переселенцев.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/russkii-car-i-bolgarskogagauzskoe-samoupravlenie-v-bessarabii-62b989bbfbb0220179c1b82a?fbclid=IwAR0MyvcNqQIulCXGUk910jW5nNm72UEDwOc48wCaXxxvfnUJ5xsYMzueRVc
В марте 1801 года Россию возглавил император Александр I. Его жизнь теснейшим образом была связана с Бессарабией, а одним из успешнейших предприятий стала организация массового переселения в Пруто-Днестровье болгар и гагаузов, создание на юге региона самоуправляемой провинции задунайских переселенцев.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/russkii-car-i-bolgarskogagauzskoe-samoupravlenie-v-bessarabii-62b989bbfbb0220179c1b82a?fbclid=IwAR0MyvcNqQIulCXGUk910jW5nNm72UEDwOc48wCaXxxvfnUJ5xsYMzueRVc
В любом случае, создание МАССР весьма позитивно сказалось на социально-экономическом развитии Левобережья Днестра. По предложению Г. Котовского лучшие политработники и хозяйственники корпуса были направлены на работу в структуры автономии, молодой республике были переданы все фонды корпусного военно-потребительского общества. Благодаря союзным инвестициям в короткие сроки здесь стала формироваться промышленная база, была проведена модернизация социальной инфраструктуры. Автономия от Киева позволила Приднестровью — единственному региону на западе исторической Новороссии избежать украинизации. В официальном делопроизводстве, образовании, культурной жизни, межнациональном общении здесь продолжал использоваться преимущественно русский язык.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/za-chto-ukrainskie-vlasti-nevzliubili-grigoriia-kotovskogo-62b6d40d16a1a04caa7634b6?fbclid=IwAR3USaHvonmnetVNe8SRApyoBKX_w6wROQreagsSxgHMMPBx4jm4t7s-HP8
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/za-chto-ukrainskie-vlasti-nevzliubili-grigoriia-kotovskogo-62b6d40d16a1a04caa7634b6?fbclid=IwAR3USaHvonmnetVNe8SRApyoBKX_w6wROQreagsSxgHMMPBx4jm4t7s-HP8
Согласно данным Министерства обороны России от 17 июня 2022 года, в боевых действиях на стороне киевского режима в настоящее время участвует около 300 граждан Румынии. Среди погибших уже числятся 102 румына, еще 98 покинули конфликтный регион и вернулись на родину. По общему числу "солдат удачи", отправившихся на украинско-русский фронт, обладатели румынского гражданства прочно удерживают второе место (после поляков).
Активное участие румын в противостоянии Украины и России уже случалось в истории. Так, в начале 20-х годов прошлого века во время конфликта Украинской Народной Республики (УНР) и Советской России (трансформированной впоследствии в СССР) Румынское королевство было всецело на стороне первой. Правда, симпатии Бухареста к правительству Симона Петлюры не были бескорыстными. Существовала уверенность, что восстановление на польских штыках петлюровского режима в Киеве сделает безальтернативным румынский суверенитет над Бессарабией.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/rumyny-i-moldavane-na-ukrainskorusskoi-voine-62af440f0abf9c11918acaed?fbclid=IwAR2mwxVM31Yk4GKfQOtj4dQtIIagpEuZiDWptRaDPVxroFNu3gWr8WI_oAo
Активное участие румын в противостоянии Украины и России уже случалось в истории. Так, в начале 20-х годов прошлого века во время конфликта Украинской Народной Республики (УНР) и Советской России (трансформированной впоследствии в СССР) Румынское королевство было всецело на стороне первой. Правда, симпатии Бухареста к правительству Симона Петлюры не были бескорыстными. Существовала уверенность, что восстановление на польских штыках петлюровского режима в Киеве сделает безальтернативным румынский суверенитет над Бессарабией.
https://zen.yandex.ru/media/id/602e25070e87b824ac90ab62/rumyny-i-moldavane-na-ukrainskorusskoi-voine-62af440f0abf9c11918acaed?fbclid=IwAR2mwxVM31Yk4GKfQOtj4dQtIIagpEuZiDWptRaDPVxroFNu3gWr8WI_oAo
Славянская письменность и гагаузоведы.
24 мая в Болгарии, России, Румынии, Кишиневе и Тараклийском районе отметили День болгарской культуры, просвещения и славянской письменности, потому что и Валахия, и Молдова (Богдания), Российская империя свою государственность и церковную культуру получили от средневековой Болгарии, в пределах которой проживали валахи и молдаване.А вот наши кровные братья-гагаузы этот день не отмечали, хотя их добруджанские предки имели самое прямое отношение к распространению славянской азбуки.
В 886 году болгарский князь Борис принял учеников Кирила и Мефодия в столице Плиска, где и оставил одного из учеников, Наума для осуществления массового внедрения и распространения славянской письменности и через неё и Православия на понятном для жителей языке северо-восточной Болгарии. Богослужения были переведены с греческого, было создано книжное общество, школы. Под руководством Наума работали такие известные исторические личности как Й. Экзарх, Константин. И сам Наум написал несколько книжных произведений. По всей северо-восточной Болгарии во многих селениях открывались школы с тем, чтобы население могло понимать проповеди церковных священников.
Однако кризис болгарской державности к 14 веку привёл к распаду общего Царства на отдельные княжества и одно из них с князем Добротицей- Добруджа, которые быстро подпало под управление генуэзцев, а чуть позже и Османской Порты.
А откуда переселялись предки нынешних бессарабских гагаузов? Именно из Добруджи-важного стратегического района, где османские завоеватели стремились уничтожить всякие следы славянского присутствия и с помощью военных гарнизонов Шумена, Силистры, Варна и Русе создали «туркоязычную» среду, так как на туркоосманском наречии говорили в армии, высшем руководстве и городах. С началом серии русско-турецких войн в Добрудже, как буферной зоне османы стали отуречивать местное, сельское население насильно, запрещая пользоваться болгарским языком под страхом наказания. Чтобы выведывать разговаривают ли в семье на болгарском, душманы опрашивали несмышленных детей. Но дети получали строгие наказы от родителей держать язык за зубами и помалкивать. Так появилась кличка «гагасыз» со временем видоизменившаяся в «гагауз». Естественно, никто её всерьёз не воспринимал, примерно, как «гаджал», «тукан», «мокан» или «хохол».
Все, прибывающие в Бессарабию переселенцы, объявляли себя болгарами, хотя и говорили на двух языках, как и сегодня.
Впервые тюркская версия происхождения гагаузов в 1869 году прозвучала в контексте имперских интересов Царской России. Но тогдашний попечитель колонистов И. Иванов специально и неоднократно свидетельствовал, что гагаузы помнят, что их родители и деды говорили на болгарском, а в 1818 году обратились к императору Александру 1 на болгарском языке.
Жительница села Бешалма на смертном одре неожиданно для домочадцев последние слова изрекла на болгарском языке.
Из-за ассимиляторской политики османов в 19 веке, многие жители Добруджи были вынуждены перейти на турецко-османское наречие, хотя все остальные этнические признаки жителей Болгарского царства будущие гагаузы сохранили и очень жаль, что в угоду нынешней политической коньюктуры потомки добруджанцев День болгарской культуры и славянской письменности не отмечают, хотя во всем остальном они от тукан не отличаются, а пишут и читают также на русском языке.
В 1938 году тогдашний коньюктурщик М. Чакир под давлением турецко-румынской пропаганды задался целью разделить тукан и гагаузов провозглашает « Мы начнём образовываться, как и другие народы мира…пришло время, когда гагаузы должны стать грамотными…»
Однако странно…Разве ваши предки, добруджанцы не имели раньше грамоты и не они ли распространяли славянскую азбуку из Добруджи ? И разве, по иронии судьбы, не родственник М. Чакир, Дмитрий говорил: «Благодаря Богу мы сохранили своё болгарское имя»?
И вот в селе Казаклия устанавливают памятник…рунической письменности огузов! По мнению директора музея Е. Терзи между гагаузами и огузами , а также орхонской рунической писменностью есть какая-то связь. Где Добруджа с Наумом и азбукой и где Орхон с Енисеем ?
« Памятники древнетюркским письмом (в основном эпиграфические, небольшое число рукописей сохранилось в Восточном Туркестане) были созданы в тех областях Центральной и Средней Азии и Сибири, в которых в раннем Средневековье располагались государственные образования восточных и западных тюрков, тюргешей, древних уйгуров, енисейских кыргызов, карлуков и др. Хотя они к тому времени уже говорили на разных языках или точнее различных диалектах, надписи тюркским руническим письмом сделаны на едином литературном языке (наддиалектном койне) той поры, который обычно называется языком орхоно-енисейских надписей (назван по первым находкам в долине Орхона (Второй тюркский каганат) и верховьях Енисея (Кыргызский каганат) ».
Так кто не уважает предков гагаузов? Оппоненты, которые указывают на нелепость подобных « исторических исследований» или некоторые нынешние потомки добруджанцев, предающие память своих балканских дедов?
Одной рукой С. Булгар пишет, что его ближайшие предки это печенеги, узы, куманы, хотя его фамилия красноречиво протестует и тут же признаётся профессору М. Дыхану, что он болгарин и просит подтвердить это для получения паспорта.
Чтобы выйти из неловкого положения, в котором оказались «гагаузоведы» известный чиновник А. Харламенко изрекает, что у гагаузов уже нет альтернативы и они не являются потомками ни русских, ни молдаван…Однако я не слышал, чтобы молдаване или русские на этом настаивали, но я располагаю свидетельствами близких предков нынешних гагаузов, которые считали себя болгарами.
Ставить памятники каким-то мифическим огузам и не чтить Праздник болгарской культуры и славянской письменности, часть которой потомки добруджанцев являются безусловно, это ли не предательство ?
« Кто не знает своего прошлого, у тех нет будущего»- М. Ломоносов.
Уважаеми брати, българи-гагаузи, помните об этом!
С уважением и любовью Д. Гургуров
УНА-УНСО такая организация сущствует только в российской пропаганде и в головах тех, кто ее оттуда взял. В реальности такая рганизация никогда не существавола. Да и Корчинский не галичанин.